Николай Лилиев
Ти сплиташ в упоение ресници…

Студена е душата ми, царице,

любов не ще обвърже моя път!

Николай Райнов

Ти сплиташ в упоение ресници

и не съзираш оня смъртен кът,

над който тъмна реч ще изрекат

на бледна смърт пленителните жрици.

 

Безследни в твоя поглед ще заспят

на плаха вечер плахите зарници,

студена е душата ми, царице,

любов не ще обвърже моя път!

 

Под моя праг ранила е нощта,

огромно слънце в моя свят залязва,

и моят рог отдавна протръби.

 

Сред сините пустини на скръбта

безстрастно мрачен схимник ще разказва

гибелността на лихи две съдби.