Робърт Силвърбърг
С огън и чук (3)

III

Император Дервон IV отделяше много повече внимание на съобщенията от системата Елдрин, отколкото откъдето и да било другаде. Към всичко, което по какъвто и да е начин бе свързано със събитията там, той проявяваше толкова целенасочен интерес, че почти не му оставаше време да се занимава с други най-различни затруднения. А съобщения за такива идваха в столицата от много планети.

Затова пък изпитваше удовлетворение, че не губи напразно времето си. Повече от всекиго другиго той съзнаваше, че тронът му се клати, и се мъчеше да изпревари заплахата за Империята, която би могла да възникне във връзка със събитията в системата Елдрин.

— Какви доклади имаме днес от вашия Посланик на Дикран, Ховлек? — попита Императорът своя министър.

— Все още нищо ново, Ваше величество.

— Хм. Погрижете се Бюрото за разпределяне на информацията да се размърда. Работата взема много сериозен обрат, Ховлек.

— Слушам, Ваше величество.

Императорът почеса лишения си от растителност череп и взе последния доклад на Посланика.

— Можете ли да си представите? Арестували сина на онзи жрец, Дуайър, когато се появил на Дикран, а после го освободили! Този идиот, вашият Посланик, се мъчи да ме поучава, като ми доказва, че Чукът е мит. А дали е така? Мит? Мит, който е в състояние да унищожи всички нас! Кой е този Посланик?

— Олон Домюел, един от най-добрите ни хора, сир. Лично аз избрах кандидатурата му.

— Още по-позорно за вас — сякаш изплю думите Дервон, изведнъж вбесен.

Сигналната лампичка на два пъти просветна, примига няколко пъти и угасна.

— Дойдоха отчетите — сепна се Императорът. — Прочетете ги.

— Незабавно, сир.

Ховлек прекоси стаята, спря до кутията за съобщения, която стоеше до облицованата стена, и ловко измъкна от нея две мънички кристалчета с донесения.

— Едното е от Дикран, а другото от Елдрин.

— Прочетете ги веднага. Искам да знам какво се казва в тях, а не откъде са.

Министърът преглътна резките думи на Императора, отвори с нокът едното кристалче, бързо прегледа съдържанието му, сетне разпечата и второто. Императорът едва сдържаше нетърпението си, вперил в Ховлек очите си, подобни на мъниста.

— Е? — заповеднически викна Дервон. — Дикран, Елдрин — какво става?

— Едното е от Елдрин, другото е от Дикран — тъпо повтори Ховлек. — От кое да започна, сир?

— Не е ли все едно?

— Не съвсем. Докладът от Дикран е с по-раншна дата. Той е от Посланика Домюел. Съобщава, че се носят слухове, според които някъде на планетата се събира въстаническа армия, но къде — все още точно не му е известно.

— Ама че идиот! А какво е посланието от Елдрин?

Ховлек леко трепна.

— Посланието от Елдрин… е от Проконсула Даруъл. Той съобщава…

— Не се бавете, де! — Дервон вече излизаше от кожата си.

— Даруъл съобщава, че е взел решение да евакуира едновременно всички сили на Империята от планетата Елдрин и да пренесе резиденцията си на една от съседните планети. Изглежда, че на Елдрин също има бунт, но този път истински. Начело на бунтарите е някакъв жрец на име Лугаур Холсп, който е провъзгласил, че притежава — Провидението да ни пази, Ваше величество! — Чука на Елдрин.

* * *

Заедно с останалите присъстващи в стаята и Рас Дуайър внимателно слушаше изложението на въстаника от Дервонар — Блайр Марш, за приблизителните планове за въстанието.

— Естествено, те знаят какво става тук, на Дикран. Разполагаме с много факти, които потвърждават това. Например вчера пристига този Посланик — Олон Домюел, и тутакси налага забрана за полетите между Дикран и Елдрин, а малко по-късно глупакът му с глупак забранява изобщо всички връзки между планетите от нашата система.

Понастоящем може да съществува само една причина, поради която е постъпил така. Императорът предполага, че в системата назряват безредици, а най-бързият и безопасен начин да се пресекат е да се изолират планетите, за да не се позволи разпространяването на семената на въстанието от една планета на друга. — Марш се усмихна. — За щастие няколко спори винаги могат да бъдат пренесени от ефирните течения. Младият Дуайър е една от тях. Но сега фактически не съществуват никакви контакти между Дикран и Елдрин.

И тъй, отначало пристига Посланикът, облечен със специални пълномощия, после той налага ограничения върху междупланетните съобщения. Сега е време ние да направим ход — докато Императорът не е изпратил няколко милиона войници на Империята, които ще се настанят тук и ще ни се обесят на врата. Имаме организация. Просто сме длъжни да действаме. С единствената надежда отначало да възстановим връзката с другите планети, а сетне да ги подтикнем да ни последват. Императорът има голям флот, но той не може да се намира навсякъде по едно и също време. Синхронно започнатите революции на стотина планети за една седмица ще унищожат Империята.

Рас Дуайър вдигна ръка.

— Отговорете ни, Блайр, на следния въпрос: колко планети според вас ще ни подкрепят?

— Революционни организации има най-малко на четиринадесет планети от дванадесет звездни системи — обясни Марш. — Аз самият ги създадох през последните десет години. Организацията на Дикран е най-силната. Именно затова всичко трябва да започне оттук. Но щом започне, вълнението ще се разпространява много бързо. Империята е отживелица. Кой плаща с удоволствие данъци на хазната на безполезната монархия само за да се задържа на власт малоумният старец император? А какви са настроенията на Елдрин, Дуайър?

— На моята планета — отговори Рас — се отнасят твърде хладно към Империята. Наистина ние си имаме една легенда за Чука на Елдрин. До известна степен тя поддържа омразата ни към Империята и ни дава увереност, че някога този Чук ще я унищожи.

— Чукът на Елдрин… Да, чувал съм за тази легенда. Опира ли се на нещо реално?

— Честно казано, не зная. На този въпрос би могъл да отговори баща ми, но него го убиха палачите. Винаги ми е внушавал мисълта, че Чукът съществува в действителност и че той знае къде се намира. Но умря, без да успее да ми каже нищо. А неговият приемник на трона на Върховния свещенослужител също е в пълно неведение за Чука.

— Ама че лош късмет! Психологическият момент, свързан с тази легенда, би могъл да ни е от голяма полза. Предполагам, че при всички случаи не бива да го пренебрегваме. Можем да направим фалшив Чук. Щом въстанието на Дикран започне, струва ми се, че трябва да ви изпратим обратно на Елдрин, за да обявите тази хубава новина.

— Съгласен съм — отговори Дуайър.

— Добре. — Марш обходи с поглед привържениците си. — Всеки от вас има ясна представа за ролята си, нали?

Всички присъстващи на съвещанието заговорници бързо се доразбраха. Върху мрачното лице на бунтаря за пръв път тази вечер се появи усмивка.

— Значи сме готови. Първата ни операция ще бъде залавянето на Проконсула и на този Посланик, а сетне из цялата Галактика ще се разнесе ехото на това, което сме извършили.

Буйстваща тълпа се устреми към резиденцията на Проконсула. Дуайър бе сред въстаниците. Те бяха стотина, въоръжени с най-разнообразни саморъчно направени оръжия.

Като най-висок и най-силен в отряда Рас незабелязано и за самия себе си се оказа в първите редици на тълпата, когато тя приближи до резиденцията. Пред вратата стояха на стража двама имперски часови, шашнати от това, което става, но хорският поток ги заля, преди да окажат някаква съпротива.

Дуайър не даде на единия от часовите да се опомни, изтръгна от ръцете му бластера и като тикна дулото му в ребрата на втория, му заповяда да се обърне, а сетне с удар на приклада го повали. И двамата стражи тутакси изчезнаха някъде сред тълпата.

— Хайде вътре! — закрещя Рас. Той разбра, че някак се е превърнал в един от водачите на въстанието. Блайр Марш не се виждаше никъде. Очевидно истинският бой не му беше по вкуса.

Под напора на тълпата вратата се отвори. Отвътре се носеха безпорядъчни викове:

— Стража! Стража! Защитавайте Проконсула!

Появи се Посланикът — Олон Домюел. Беше без оръжие, осланяше се на великолепието на одеждите си. От зоркия поглед на Дуайър не се изплъзна и че за да изглежда по-висок и по-широк в плещите, Домюел носеше специални обувки, а под раменете на мундира му имаше подплънки.

— Назад, сган! — изрева Посланикът. — Това е резиденция на Проконсула! Какво право имате да нахълтвате тук?

— Правото на свободни хора — отговори му Дуайър, размахвайки бластера. — Правото на онези, които повече нямат намерение да скланят глава пред Империята!

— Това е бунт! Истински метеж! Вие сигурно сте полудели! — крещеше Домюел. — Назад! Махайте се оттук!

Зад гърба си Дуайър чу шепот, в който се долавяше съмнение в правотата им. Великолепието на Посланика оказа върху въстаниците именно такова въздействие, на което разчиташе важният сановник на Империята.

— Хванете го и го вържете! — с нетърпящ възражение тон извика Дуайър.

— Не смейте! Аз съм Посланик на Императора! Моята особа е неприкосновена!

— Вържете го! — повтори Рас и този път четирима дикранци измъкнаха отнякъде въже и хванаха съпротивляващия се Посланик. Домюел отчаяно се бранеше с юмруци и лакти от нахвърлилите се върху му въстаници, но след няколко секунди отслабна и вече с вързани ръце пръскаше на вси страни слюнка.

— Проконсул Кварлоо! — извика Дуайър. — Излезте! И без оръжие!

— Няма да посмеете! — разнесе се треперещият глас на Проконсула. — Това е противозаконно! Не си позволявайте да се бунтувате срещу Империята!

— Веднага излезте! — кресна Дуайър.

В хола се появи жалката трепереща фигура на Проконсула, увит в наметало. Изглеждаше съвсем смазан от случилото се. Непреклонната жестокост, изписана по лицето му при първата среща на Рас с него, беше изчезнала.

— Какъв смисъл има всичко това? — попита Кварлоо.

— Това е краят на господството на Империята в системата Елдрин — отвърна Дуайър, сетне се обърна към въстаниците и изкомандва: — И него го вържете! Претърсете цялото здание — тук трябва да има оръжие.

— Хванахме още трима имперски войници, сър — прошепна някой отдясно. — Опитваха се да се измъкнат през задния вход.

Дуайър се разсмя:

— Страхливци! Раздайте и тяхното оръжие и ги вържете заедно с останалите. Необходим ни е всеки бластер, който успеем да намерим.

* * *

Не минаха и пет минути и цялата резиденция на Проконсула беше в ръцете на въстаниците. Едва тогава отнякъде се появи Блайр Марш.

— Добре изпипано — одобри той. — Хареса ми как ръководехте щурма, Дуайър.

— Благодаря. А къде бяхте вие?

Марш лицемерно се усмихна.

— Нима вождът може да излага собствения си живот на опасност без крайна необходимост? Освен това вие имате много по-подходящи данни да бъдете командир, отколкото аз. След човек с вашето телосложение народът ще тръгне навсякъде — вие винаги сте пред очите на всички.

Дуайър се усмихна, гледайки нисичкия революционер.

— Разбрах. Какво ще правим по-нататък?

— Цялото здание е в ръцете ни, нали?

Рас кимна.

— Тогава ще завладеем връзките и ще предадем възвание към жителите на колкото се може повече планети. След това ще продължим да арестуваме войниците на Империята, които открием. Те ще ни бъдат заложници.

Дуайър и Марш прекрачиха пейката, хвърлена от някого напреко в напразен опит да се барикадира, и влязоха в кабинета на сваления Проконсул. Таблото със средствата за свръзка заемаше цяла една стена. Линията за връзка с Империята беше в пълна изправност.

Марш веднага се зае да установява координатите. Дуайър небрежно вдигна листовете от бюрото на Кварлоо.

Бързо ги прегледа, в недоумение затвори очи, после ги препрочете. През това време Марш вече призоваваше с присъщата му пламенност жителите на другите звездни системи към въстание.

— Марш, я чуй — повика го Рас, когато онзи спря да си поеме дъх. — Току-що намерих на бюрото на Кварлоо съобщение от Елдрин.

— За какво?

— От Проконсула Даруъл е — информира Дикран, че смята да евакуира войските и да направи своя база Морхелм, шестата планета от системата Елдрин. Май на Елдрин също има въстание.

Това съобщение сякаш озадачи Марш.

— Но на Елдрин няма организация като нашата! Значи въстанието е стихийно? Кой го оглавява — Даруъл съобщава ли нещо за това?

— Да — отговори Дуайър и сякаш помръкна. — Ръководи го жрецът Лугаур Холсп. Има огромно количество привърженици. Народът въстанал вечерта. Той… той твърди, че притежава Чука на Елдрин.

До полунощ от господството на Империята на Дикран не остана и следа. Проконсулът и шепата му телохранители бяха арестувани. Същата участ постигна и имперския Посланик. Създадено бе временно преходно правителство начело с някой си Фулмор Нарзин. Над резиденцията на Проконсула се развя знамето на Дикран с изконните му цветове — син и зелен.

В самата резиденция Блайр Марш и седмината му заместници, включително Рас Дуайър, обсъждаха следващите стъпки, които трябваше да предприемат.

— Не разбирам смисъла на онова, което е намислил Холсп по отношение на Чука — говореше Рас. — Надали наистина го притежава, ако не е станало някакво чудо. Доколкото зная, тайната на местонахождението му е умряла заедно с баща ми.

— Не е ли все едно дали притежава този Чук или не — обясняваше Марш. — Главното е, че ехото от ударите, които нанася Холсп по Империята, се чува навсякъде. Изглежда народът му е повярвал, във всеки случай дотолкова, че да изгони Проконсула. Смятам, че трябва да се свържем с този Лугаур Холсп и да обединим силите си. Символът на Чука на Елдрин е известен на цялата Галактика като символ на падането на Империята. Ако успеем да вдигнем въстание, което достатъчно бързо ще се прехвърля от една планета на друга…

Дуайър поклати глава, изразявайки обхваналите го съмнения.

— Добре познавам този Холсп. Той не е от хората, които би ги привлякла идеята за свалянето на Империята, ако при това не извлекат полза за себе си. Не му вярвам, Марш.

— Не му вярвате ли? Че какво значение има? Революцията преди всичко. Когато Империята бъде съборена, тогава ще си правим труда да разграничаваме достойните за доверие от предателите. Отидете на Елдрин, Дуайър. Срещнете се с Холсп. И не си слагайте на сърце дали Чукът е истински или не. Приемайте нещата такива, каквито са, и ако Галактиката повярва, че Чукът е вдигнат над Империята, значи тя е обречена. — Марш изтри потта от лицето си. — Има ли някакви сведения за въстанието на Тайрол?

— На тази планета има голям контингент имперски войски. Въстаниците едва ли ще се справят с него.

— Дявол да го вземе, ще изгубим Тайрол — изкриви лице в гримаса Марш. — Все пак предполагам, че не сме забъркали тази каша твърде преждевременно. Макар досега да са въстанали само половин дузина планети, и то двете в тази система. Хиляди остават лоялни към Империята. Дявол да го вземе, Дуайър, толкова ни е нужен този Чук! Като символ, който всички очакват!

Внезапно в стаята нахълта радистът дикранец.

— Марш! Марш!

— Нещо ново ли има? Нещо от Тайрол?

— Не, опитвах се да се свържа с Елдрин и засякох съобщение по свръхсекретната пряка линия между Елдрин и Дервонар!

— И какво?

— Дешифрирах преговори между Лугаур и самия Император. Предадени сме, Марш! Холсп ни е предал на Империята.