Николай Хрелков
Балада за три сестри

Как така та в късна есен,

с вой на вятъра понесен,

бдели дори до зори

три девойки — три сестри?

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи…

Черна нощ и мрак разбоен

и дълбок, дълбок покой.

Първата Мотай-вретено —

каза глухо и стаено:

— Там далеч, в далечен кът,

срещна милият ми смърт!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи…

 

Бърза и се намотава

и я леден студ сковава.

Втората Тъчи-кенари —

каза с глас от скръб обгарян:

— Твоят мил и моят мил

ги един и същ зарил!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи…

 

Тя тъче и недотъчва,

и я треска зла измъчва.

Третата Влачи-къделя —

шепне в труд глава привела:

— Моят мил не знам къде

свърши своя труден ден!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи…

 

Влачи тя и все занича,

но не чува вън обичния.

Ето тъй сред късна есен,

с вой на вятър понесен,

бдели дори до зори

три девойки — три сестри!

Нощ лежи

над село Крън.

Мрак над село Крън

тежи…

 

Черна нощ и мрак разбоен

и разкъсан с вик покой.