Читателски коментари (за „Среща с Рама “ от Артър Кларк)

За гравитационната прашка…Има я и в „Одисеята“. Сещам се, че и Айзък Азимов я описва от своя страна в „Луните на Юпитер“, като там става дума за кораб, снабден с „а-грав“, който възнамерява да се измъкне с хиператомна тяга (в подходящия момент включена като „тяга — компенсатор“ на съответните сили след завъртането) от чудовищната гравитация на Юпитер. Но, все пак става дума за Юпитер. Тук имаме Слънцето, чиято маса е убийствено колосална — 99% от масата на цялата Слънчева с-ма с планетите, взети заедно…Х-м…Чудовищна тяга ще да е необходима за измъкване…да не говорим за топлината. Все пак научната фантастика е затова, да дава идеите, пък кой знае, един ден…