Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Гергана Мечкова, Мартин Митов
- Източник
- Словото
Издание:
П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев
История
- — Добавяне (от Словото)
Отрекох те, проклех те някога, о боже,
и ето ме повергнат в прах…
Не милост осенява грешното ми ложе:
чрез твоята жестокост те познах!
Обичам аз — и страдам… И страданието към омраза
не е ли зов?
Ти с обич и омраза духом ме проказа, —
проказата нарекох аз любов.
Самотно ми е: чувствувам пустинята въздушна
и слънчевия жар!
Природата сияе мрътво равнодушна…
Защо съм посред нея жива твар?
Аз любя, но не искам, не мечтая!
И само знам —
аз знам началото; не виждам края,
не виждам и не питам що ме чака там.
От много върхове надничам, спущам се по
всичките наклони
и в бездната се губи моя път.
Навън окото сълза не порони; вътре сълзите ми
оживяха скорпиони
по жилите ми гмежно се влекът.
Отрекох се, проклех те, господи… и ето ме
сред пъкъла, и ето ме — сред пламък
вопия аз:
Кажи, кажи сърцето ми да стане камък —
и нека ме приспи навеки мраз!