Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Статия
По-долу е показана статията за Химн (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Химн | |
| Anthem | |
 | |
| Автор | Айн Ранд |
|---|---|
| Първо издание | 1937 г. |
| Издателство | Cassell (London) |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | антиутопия, научна фантастика |
| Преводач | Милена Попова |
| ISBN | ISBN 978-954-8585-21-7 |
| Химн в Общомедия | |
„Химн“ (на английски: Anthem) е антиутопичен научно-фантастичен роман на Айн Ранд, публикуван през 1937 г. Действието се развива в неопределен бъдещ момент, когато човешкият род е навлязъл в тъмна епоха в резултат на злините на ирационализма и колективизма и слабата социалистическа мисъл и икономика. Технологичният напредък е стриктно планиран (когато се проявява изобщо), а понятието „индивидуалност“ е заличено (пример е изчезването на думата „аз“ от речника на хората). Това е първата творба на Ранд, в която тя прави ясно разграничение между колективистичните ценности на равенството и братството и продуктивните ценности на постиженията и индивидуализма.
Книгата излиза на българския книжен пазар през 2010 г., публикувана от издателска къща МаК [1] и издателство Изток-Запад. [2] Книгата е придружена с аудиодиск, текста чете Татяна Лолова.
Източници
- ↑ „Химн“, издателска къща МаК[неработеща препратка]
- ↑ „Химн“, издателство Изток-Запад Архив на оригинала от 2017-04-03 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||||
Прости, мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива —
и моят дух неудържим лети
към щастие, към бури и вълненйя:
пиян съм аз от свойте младини
и от девиза дръз, що нося с мене:
жени и вино! Вино и жени!
Днес вижда ми се всичко суета,
освен кипящата и буйна младост,
коя прахосваме в минутна сладост,
пресрещната случайно на света!
Живот разумен, слава, идеали? —
таз стара песен днес ми се не пей:
със нея — струва ми се — днес се хвали
тоз само, кой не знае да живей.
О бягайте, идете вие там —
при ваште идеали вий идете…
А мене ме на мира оставете
да поживея, както аз си знам.
Да, във безумства, вихрени наслади
аз ще преваря погребалний звън,
но ще прахосам свойте сили млади
във най-разкошен, в дивен райски сън!
И нека отлети живот крилат —
ала със пълна чаша във ръката, —
когато сладостно шуми главата,
когато цял ев рози божий свят!
А после нека се глава отпусне
на страстни, топломраморни гърди —
и нек несвястно шепнат бледни устни:
— Ах, тихичко ми пей, не ме буди…