Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Статия

По-долу е показана статията за Химн (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Химн
Anthem
АвторАйн Ранд
Първо издание1937 г.
ИздателствоCassell (London)
Оригинален езиканглийски
Жанрантиутопия, научна фантастика

ПреводачМилена Попова
ISBNISBN 978-954-8585-21-7
Химн в Общомедия

Химн“ (на английски: Anthem) е антиутопичен научнофантастичен роман на Айн Ранд, публикуван през 1937 г. Действието се развива в неопределен бъдещ момент, когато човешкият род е навлязъл в тъмна епоха в резултат на злините на ирационализма и колективизма и слабата социалистическа мисъл и икономика. Технологичният напредък е стриктно планиран (когато се проявява изобщо), а понятието „индивидуалност“ е заличено (пример е изчезването на думата „аз“ от речника на хората). Това е първата творба на Ранд, в която тя прави ясно разграничение между колективистичните ценности на равенството и братството и продуктивните ценности на постиженията и индивидуализма.

Книгата излиза на българския книжен пазар през 2010 г., публикувана от издателска къща МаК [1] и издателство Изток-Запад. [2] Книгата е придружена с аудиодиск, текста чете Татяна Лолова.

Източници

Прости, мъртвило, роден край, прости!

Пред мене нов живот се днес открива,

с нов трепет се сърцето ми опива —

и моят дух неудържим лети

към щастие, към бури и вълненйя:

пиян съм аз от свойте младини

и от девиза дръз, що нося с мене:

жени и вино! Вино и жени!

 

Днес вижда ми се всичко суета,

освен кипящата и буйна младост,

коя прахосваме в минутна сладост,

пресрещната случайно на света!

Живот разумен, слава, идеали? —

таз стара песен днес ми се не пей:

със нея — струва ми се — днес се хвали

тоз само, кой не знае да живей.

 

О бягайте, идете вие там —

при ваште идеали вий идете…

А мене ме на мира оставете

да поживея, както аз си знам.

Да, във безумства, вихрени наслади

аз ще преваря погребалний звън,

но ще прахосам свойте сили млади

във най-разкошен, в дивен райски сън!

 

И нека отлети живот крилат —

ала със пълна чаша във ръката, —

когато сладостно шуми главата,

когато цял ев рози божий свят!

А после нека се глава отпусне

на страстни, топломраморни гърди —

и нек несвястно шепнат бледни устни:

— Ах, тихичко ми пей, не ме буди…

Край