Тодор Костадинов
Само сън

Клепачите нежно покриват очите

и над света се спуска нощта.

Няма болка дълбока в сълзите —

понякога плачеш, но не от тъга.

 

Заспиваш спокойна на мойте гърди,

в прегръдки нежни и толкова чисти.

В себе си тайно мълвя: „Остани“

и не смея да мисля за бъдните дни.

 

Скреж е покрила всяко клонче навън —

във мрачната зима света е красив,

прекрасно е всичко и сякаш насън

всеки от нас изглежда щастлив…

* * *

Нещо трепна и събудих се във миг,

и бях самичък в тъмнината.

Изправих се студен, безлик —

сънувал съм, събудих се от самотата.

 

И сам с пробудени спомени бях

в отдавна мъртвата душа —

в тъмното малко аз постоях

и легнах, че утре пак започва денят…