Диана Енчева
Не спирай!

Облада ме със…думи,

вдън душата проникна!

 

Неусетно се влюбих

и в мен огънят бликна.

С думи нежни докосна

онемелите устни,

сред порой от въпроси

се роди топло чувство.

От незнайна посока

с думи ръсна ефира

и съм цялата мокра,

че те моля „Не спирай!“

И без страх, и без свян

говори ми без фрази,

и от лудост пиян,

се предай на екстаза,

и пулсирай, пулсирай

във безброй редове.

Аз крещя да не спираш

„Още не! Още не!“

А от страстните думи

да ме пазиш, недей.

Не ми казвай „Безумно е,

две души да се слеят!“

И какво, че в ефира

ний души сме безплътни

пак те моля „Не спирай!“

пак те моля „Не млъквай!“

Ако думите писани

са със чисто значение

щом са искрени, истинни,

моят дух ще зачене

и душата ми бременна

пак любов ще роди,

и какво, че сме временни

и аз, пък и ти,

ще оставим за други

две поеми — Любов…

 

Обладай ме със думи,

моят дух е готов!