Филип Финч
Лице в лице (1)

За компютрите

Този предговор е за онези, които са далеч от компютърната терминология и практика, но които имат право на същото невероятно удоволствие, което изпитах аз при прочитането на тази книга.

Няма да описвам от какви блокове се състои компютърът и още по-малко как работи той, защото всичко необходимо се научава от текста. Има една сфера на приложение на съвременните персонални компютри, все още не особено популярна в България, за която искам да разкажа. Противно на добилото гражданственост впечатление, че компютрите се използват за пресмятания (нали това означава името им), още от началото те са били използвани предимно за така наречената „текстообработка“ (въвеждане на текст, проверка на правописа, форматиране на материала — шрифтове, разрядка, полета, отстъпи) или „предпечатна обработка“ (интегриране с графични обекти, общо макетиране, подаване във вид, използван от съвременните наборни автомати). Напоследък обаче (последните 10-ина години) се наблюдава значителен интерес към използването на компютрите като средство за комуникация. Може би след компютърната революция ще има и комуникационна такава, а нищо чудно тя вече тихо, незабелязано, но неумолимо да е започнала. За какво по-точно става дума? За това, че можете да си купите модем (устройство за свързване на компютър към телефонна линия), да го монтирате между телефонната розетка и компютъра, да изберете с помощта на една от множеството достъпни програми за комуникация определен телефонен номер и да се докоснете до море, океан или по-скоро цяла вселена от разнообразна информация. Това е възможно благодарение съществуването на интегрирани услуги, предлагани без прекъсване от обединени по невидим за потребителя начин в огромна мрежа компютри. Има много мрежи (не съм убеден, че това е правилното понятие), но най-известни между тях са „Интернет“ (наричана „мрежа от мрежи“, към която са абонирани няколко милиона компютъра), „Компусърв“, „Америка он-лайн“, „Продиджи“ и още много, много други. Получавате достъп до неща като: борсови котировки, валутни курсове, изпращане и получаване на електронна поща, обмен на програми… колебах се дали да дам по-конкретен пример, но не издържах на изкушението. „Компусърв“ например е разпределила достъпа до услугите си тематично в следните основни категории: „Получаване на помощ“ (хардуер, софтуер, езици за програмиране, електронни книги и други), „Осъществяване на комуникация“, „Новости“ (новини, прогнози за времето, спортна информация), „Пътешествия“ (туристически услуги), „Електронен пазар“, „Инвестиции“ (финансов пазар, информация за промишлеността, информация за компании, брокерска дейност), „Бизнес“ (мениджмънт и справочна информация), „Групи“ (за тях по-долу), „факти и справки“, „Забавления и игри“.

Понеже горната категоризация не дава достатъчно информация, ще приведа с малки съкращения отделните форуми (или „рубрики“, както някои се опитват да ги назоват в България) в категорията „Групи“ (поемете дъх!): риби и аквариуми; изобразително изкуство; автомобили; астрономия; нумизматика, филателия и колекционерство; комикси; битова електроника; кулинария; приложни занаяти; инвалиди; храни и вина; градинарство; генеалогия; здраве и поддържане на физическа форма; секс; литература; военна тематика; моделиране; музика; природа; домашни животни; фотография; религия; научна фантастика; шоу-бизнес.

В основата на книгата е заложен фактът, че освен големите мрежи или интерактивните („он-лайн“) системи, съществува необозримо количество от така наречените BBS (Bulletin Board Systems, за които неотдавна се опитаха да предложат неприемливо дословния превод „електронни табла за обяви“), базиращи се най-често на единствен компютър и поддържани от малка групичка ентусиасти или най-често от едно лице, носещо внушителната титла „системен оператор“. Тези BBS предоставят по правило безплатна среда за общуване и на Запад в тях са изживели компютърния си пубертет много деца. В по-голямата си част те са напълно почтени в намеренията си и освен че подпомагат разпространяването на програми за свободна употреба, дават отговори на технически проблеми и внасят малкия си принос за сдружаването на компютърните потребители по света. Има обаче и една немалка част, която създава впечатлението, че си е поставила съвсем други цели. Без много обяснения, ще ви предложа превод на коментарите към заглавията на някои файлове, включени в рубриката „Анархия“ на един американски BBS (цитирам по електронната книга на Брус Стърлинг „Тhе Насker Сrасk-down. Law and Disorder ~оп the Еl~есkrоniс Frontier“ („Разгромът на хакерите. Закон и безпорядък на електронната граница“): „Наръчник на анархиста“, „Играчките на анархиста“, „Антимодемни оръжия“, „Как да си направим атомна бомба“, „Как се правят бомби“, „Нещата, които правят БУМ“, „Хлорната бомба“, „Електронният терор“, „Експлозиви. Първа, част“, „Кражбите — колко лесно“, „Бомба във фенерче“, „Експлозиви с домашни средства“, „Техника на взлома“, „Бомби в писма“, „Как се отварят ключалки“, „Ключалки на куфарчета“, „Напалм у дома“, „Забавления с нитроглицерин“, „Бомба в парче тръба“, „Формули с калиеви съединения“, „Тактика на отмъщението“, „Ракети за забавление“, „Как се контрабандира“.

За интересуващите се от българските BBS ще кажа, че повече информация за техните телефони, работно време и параметри на обмен може да се намери в списание „РС & MAC World“.