Читателски коментари (за „В един есенен ден по шосето “ от Павел Вежинов)

Защо така силно се вълнувате от оценките? Нима нашите/нечии оценки прибавят или отнемат стойност от творбата? Големите произведения не подлежат на школските ни оценъчни стереотипи, но пък така или иначе стойността винаги се преживява субективно. Никога не мога да претендирам за някаква универсалност на оценката си по много причини и едната е, че знам как едно и също произведение, при прочита му в даден момент ще му го оценя (за себе си) по един начин, а друг път по друг, и това зависи от моментните ми дирения… и умора дори.

Конкретно този разказ когато бях ученик ми е въздействало силно и не съм му намирал слабости, но днес те за мене са вече фрапантни.