Зачетох тази книга за разнообразие, защото напоследък, след редуване на Пратчет и Азимов, констатирах, че известно време след тях всичко ми изглежда скучно, та реших да ги поразредя и да ми изтраят за по-дълго. „Играта на Ендър“ е нещо невероятно, удоволствие в чист вид, истински шедьовър.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.