Димитър Бояджиев
Силует

Налегнат ли го скърби, теготи —

той твърд е и кат смърт студен;

случайна радост ли го посети —

глава оборва натъжен.

 

Незнайна тма пленила е духът —

отраден лъч тя няма там да пусне —

и той унил ще мине по светът,

без сълзи на очи, без смях на устни.