Минет Уолтърс
Укротителят (11)

ЕДИНАДЕСЕТ

В ранния следобед на следващия ден, събота, сержант Купър почувства, че вече има достатъчно информация и е добре подготвен, за да се срещне с Дейв Хъджис. Не вярваше особено, че ще успее да го обвини в кражба, но що се отнася до смъртта на Матилда, имаше известни основания за оптимизъм. Когато Рут му спомена за белия „Форд-транзит“, в главата му прозвуча предупредителен сигнал. Внимателният преглед на показанията, събрани във Фонтуел и околностите в дните след намирането на трупа, беше дал отлични резултати. Запитан дали е забелязал нещо необичайно през онази събота, съдържателят на кръчмата „Трите гълъба“, мистър Хенри Пийл, беше отговорил следното:

„Не мога да кажа дали това има нещо общо с мисис Гилеспи, но през този ден един «Форд-транзит» престоя пред заведението през целия следобед и част от вечерта. Доколкото успях да видя, в него седеше някакъв млад дангалак. Отначало остана само десетина минути, сетне подкара към църквата и взе някого оттам. После пак се върна и стоя до вечерта. Показах го на жена си и й казах, че не е коректно да използва двора ми за паркинг, без да е влязъл в кръчмата. Номера не помня.“

Отдолу на ръка беше добавена забележка от полицая, взел показанията:

„Мисис Пийл не съгласна с мъжа си. Твърди, че той се е объркал и говори за друг ден, когато пред заведението им наистина на два пъти са спирали бели коли. «Това не е една и съща кола. Поне трима от нашите постоянни клиенти карат бели коли» — каза тя.“

Купър обсъждаше въпроса с шефа на следствения отдел.

— Щом ще трябва да разпитвам Хъджис, Чарли, май ще трябва да взема и оперативна група. Какво ще кажеш? Според момичето той се е нанесъл незаконно с неколцина като него, така че няма да бъде сам, а хич не ми се ще да го измъквам оттам в присъствието на неговите приятелчета. Ако, разбира се, изобщо ме пуснат да вляза — недоволно мърмореше той. — Нахлули са в чужда собственост, настанили са се и удобно си живуркат от доста време насам. Единственият начин нещастникът да си върне своето е, като плати скъпо и прескъпо за съдебно решение за извеждане на незаконните наематели. Отгоре на това най-вероятно ще се окаже, че всичко е разрушено и симпатягите са му оставили само неплатените данъци.

Инспектор Чарли Джонс сбърчи лице. То и без това си беше доста сбръчкано и непрекъснато имаше изражение, което напомняше на Купър опечален пекинез. Но в действителност инспекторът по душа беше териер — захапеше ли веднъж, рядко му се случваше да пусне.

— С това, което ти е казала мис Ласел, можем ли да го обвиним в кражба? — запита той.

— Бихме могли, но ще го пуснат след няколко часа. в Бърнмаут той има досие. Задържан е три пъти и всеки път е освобождаван. Всички случаи са подобни на нашия — подстрекателство към кражба. Карал е непълнолетни момичета да крадат за него. Рядко хитър мръсник. — Купър изглеждаше наистина ядосан. — Децата ограбвали родителите си, а после родителите отказвали да съдействат на полицията, понеже разбирали, че съдебното преследване на Хъджис ще повлече и техните дъщерички.

— Тогава как са го хванали?

— Трима възмутени бащи, независимо един от друг, съобщили, че той принуждавал дъщерите им да крадат, и поискали да бъде задържан и да му бъде предявено обвинение. Когато обаче разпитали момичетата, те разказали различни истории, отричали да е имало каквато и да било принуда и упорито твърдели, че са крали по своя собствена инициатива. Страхотно, нали! Нашият човек се измъква чистичък като новородено. Момичетата отказват да свидетелстват срещу него, а и бащите май не ги подтикват към това — усмихна се Купър цинично. — Просто не желаят децата им да станат прочути. Не точно по този начин.

— От каква среда са?

— Заможни. Всички момичета са над шестнадесетте, така че и дума не може да става да го пипнем за блудство с малолетни. Уверен съм, че тези трите и мис Ласел са само върхът на айсберга. Усещам го с кожата си. Според мен той върти този бизнес доста нашироко.

— Принуждавал ли ги е?

Купър неопределено вдигна рамене.

— Единствено мис Ласел спомена, че вършел с нея ужасни неща, когато бил ядосан. Заплашвал освен това, че ще вдигне скандал насред училището, ако тя направи нещо, което не му харесва. Но когато се опитах да разчопля нещата, тя млъкна и започна да плаче. Забележи, това става в колата на път към доктор Блейкни, с други думи, когато вече беше изключена и заплахата му за скандала вече нямаше значение — той замислено подръпна носа си. — Трябва да я е наплашил по някакъв друг начин, защото тя до смърт се бои да не я намери. Предположих, че може да е заснел с видеокамера техните забавления, но когато попитах в управлението в Бърнмаут дали при задържането са намерили у него някаква апаратура, те ми отговориха отрицателно. И двамата мислим за едно и също, Чарли. Той има някаква власт над тези момичета; те явно се боят от него, щом са отказали да свидетелствуват, но как точно стоят нещата, изобщо нямам представа.

Инспекторът се намръщи.

— А защо не ги е било страх да го посочат?

— Вероятно защото ги е инструктирал да постъпят точно така, ако бъдат хванати. Няма начин да не си дава сметка колко лесно би било за нас да открием, че е свързан с момичетата и къде се намира. Ако мис Ласел например не ми беше дала адреса му, щях просто да попитам директорката за координатите на пътната фирма, в която е работил, и да го открия чрез тях — проста работа. Изглежда системата му е горе-долу такава: набелязва си девойче, което е достатъчно младо и достатъчно глезено, за да е сигурен, че родителите ще закрилят рожбата си, после го сваля, след това убеждава момичето, че ако го издаде и случайно се 8стигне до съд, тя също ще бъде на скамейката на подсъдимите. По този начин би могъл да е повече сигурен, че няма да му бъдат предявени обвинения, а дори и това да стане, ще може да повлече момичето със себе си. Изглежда ми правдоподобно.

Лицето на инспектора обаче беше скептично.

— Не би могъл дълго да печели по този начин. Колко време е минало, преди родителите да разберат какво става?

— Направо ще се шашнеш. Едно от момичетата е ползвало кредитната карта на майка си в продължение на месеци, преди бащата да забележи колко много е намаляла сметката им в банката. Била е обща и се е изплащала автоматично. Или и двамата не са забелязвали, че въпросната сметка намалява с по повече от петстотин лири на месец, или са се усетили, но всеки е решил, че извънредните разходи са направени от другия съпруг. Те живеят в друг свят, Чарли. И двамата родители работят и са добре платени. Из къщата се търкалят достатъчно пари, за да изкушат дъщеричката да почне да пипа. Щом се усъмнили, направили проверка и бързо открили, че е отмъкнала разни сребърни украшения, бижута, които майка й изобщо не носела, няколко ценни издания от библиотеката на бащата и фотоапарат за петстотин лири. Той смятал, че го е изгубил във влака. Мисълта ми е, че Хъджис много добре е припечелвал, още повече ако едновременно е доял и други родители освен тях двамата.

— Да ти настръхне косата! Колко е откраднала тогава Рут Ласел?

Купър извади от джоба си лист.

— Та ми направи списък на нещата, за които успя да си спомни. Ето го — той остави листа на бюрото. — Същият стил, както при другото момиче — бижута, за които баба й вече била забравила; посребрени четки за коса от стаята за гости, те никога не са били използвани; китайски украшения и чаши, които не излизали от шкафовете, защото мисис Гилеспи не ги харесвала, а също и някои ценни издания от библиотеката. Та твърди, че Хъджис подробно я бил инструктирал какво да търси. Скъпи неща, чиято липса обаче да не бъде забелязана.

— А парите?

— Двадесет лири от чантата на баба й, петдесет от нощното шкафче и няколко седмици по-късно петстотин, изтеглени от сметката на бабата. Без да й мигне окото, отишла в банката с подправен чек и с писмо, уж писано от Матилда, в което имало инструкции да бъде изплатена посочената в чека сума. Според Рут мисис Гилеспи не се била усетила за нито една от кражбите. Тя, разбира се, се заблуждава, защото баба й е споменала за петдесетте лири пред Джак Блейкни, а освен това, когато тази сутрин се поинтересувах в банката, там ми казаха, че е искала обяснение за липсващите от сметката й петстотин лири. Посочили й, че ги е изтеглила Рут по нейно нареждане — той се почеса по бузата. — Тя казала, че грешката е нейна, и с това се приключило.

— На коя дата са теглени парите?

Купър погледна бележника си.

— Чекът е осребрен през последната седмица на октомври, значи по време на срочната ваканция на Рут, а мисис Гилеспи позвънила в банката веднага щом получила месечния отчет по сметката си, което пък означава първата седмица на ноември.

— Значи скоро преди да умре и след като е била решила да промени завещанието си. Объркана работа. Изобщо не мога да й хвана края. — Инспекторът изведнъж се сети за нещо. — Кога е откраднала Рут петдесетте лири?

— В началото на септември, преди отново да тръгне на училище. Изглежда е имала намерение да се откупи от Хъджис. Каза ми: „Мислех си, че ако му дам някакви пари, ще ме остави на мира.“

— Мамка му — изсумтя Чарли загрижено. — Тоя не си поплюва. Пита ли я дали Хъджис я е принуждавал да краде петте стотака през ваканцията?

— Питах я. Цитирам отговора: „Не, не, не! Откраднах ги, защото аз реших така!“ И пак пусна кранчето — добави Купър уморено. — Прехвърлих топката на доктор Блейкни. Чух се с нея тази сутрин и й обясних как можем да закопаем Хъджис. Помолих я да се опита да разбере защо нито едно от момичетата не е пожелало да свидетелствува срещу него. Тя може и да научи нещо, но не разчитам много на това.

— А майката? Рут казва ли нещо за нея?

Купър поклати глава.

— Първо трябва нея да накараме да говори с Рут. Мен ако питаш, тя е ненормална. Отбих се снощи да й кажа, че семейство Блейкни са прибрали дъщеря й при тях, а тя ме погледна, сякаш току-що съм изпълзял от дупката на тоалетната. Поинтересува се единствено дали изключването на дъщеря й има нещо общо с убийството. Осведомих я, че засега не ми е известно статистическите изследвания да са открили връзка между бягствата от училище, случайните сексуални връзки и убийствата, но същевременно голяма част от социолозите намират ясна зависимост между убийствата и слабото родителско присъствие. Тя от своя страна ме посъветва да си го начукам — той весело се засмя при спомена за сцената.

Чарли Джонс изсумтя неодобрително.

— В момента повече ме интересува нашият приятел Хъджис, затова дай да подредим нещата по важност, за да ни вършат работа. Нашите в Бърнмаут опитвали ли са се да съберат трите семейства заедно? Може би ако видят, че не са единствените пострадали, момичетата ще имат смелостта да свидетелствуват.

— Опитвали са два пъти. Безуспешно. Бащите се били консултирали с адвокатите си и никой не проговорил.

Чарли замислено се нацупи.

— Знаеш ли, че подобен случай е описан? Става дума за Джордж Джоузеф Смит, преди повече от сто години. Пишел изключително благоприятни препоръки за домашни прислужнички, после ги настанявал в заможни семейства. Те постъпвали на работа и след няколко седмици започвали да крадат разни неща от работодателите си и верноподанически да ги предават на Джордж, който ги превръщал в хубави шумолящи банкноти. Бил от тия мъже, които неотразимо привличат жените.

— Джордж Смит? — учуди се Купър. — Това не беше ли оня тип, дето убивал съпругите си? Не му ли казваха Убиеца от банята?

— Той е. Започнал да коли съпругите си, след като разбрал колко лесно е да ги убеди да направят завещание в негова полза в еуфоричната атмосфера непосредствено след брака. Интересно, нали? Особено като знаем как е умряла мисис Гилеспи — продължи инспекторът след кратка пауза. — Наскоро четох книга за този Смит. Авторът го описва като професионален и абсолютно педантичен убиец на жени. Питам се дали Хъджис не му е последовател. — Той разсеяно плъзгаше пръст по бюрото си. — Защо не вземем да го поразпитаме?

— Как? Трябва ми заповед за арест.

Чарли се пресегна към телефона.

— Не. Ще се обадя в управлението в Бърнмаут да го приберат утре сутринта и да го държат в неведение, докато ние не пристигнем.

— Утре е неделя, Чарли.

— Значи с малко късмет можем да го хванем махмурлия. Искам да му видя физиономията, когато му съобщя, че имаме основания да смятаме, че е убил мисис Гилеспи.

Купър не изглеждаше въодушевен.

— А имаме ли ги наистина? Показанията на съдържателя на кръчмата няма да издържат при една проверка, още повече че жена му ги оспорва.

Чертите на инспектора се сгърчиха във вълча усмивка и тъжният пекинез внезапно се преобрази в доберман.

— Но ние знаем от Рут, че той е бил там през онзи следобед, а за останалото възнамерявам да приложа творчески подход: служил си е с внучката на мисис Гилеспи, за да измъква пари; веднъж вече е бил уличаван в подобно нещо; най-вероятно му е станало навик, тъй като неговите разходи значително превишават приходите му, иначе нямаше да живее в оная дупка, където е сега. Според мен психологическият му портрет е горе-долу такъв: опасно неуравновесен, предразположен към психопатологични отклонения. Омразата му към жените неотдавна е претърпяла драстична промяна и го е пренасочила от брутално отношение към тях към стремеж за унищожението им. Може и да се дължи на разбито семейство, неправилно възпитание или момчешки страх от бащата — всяко едно от тези неща би могло да е причина за действията му.

Купър изглеждаше още по-скептично настроен.

— Май си прекалил с книжките, Чарли.

Джонс се засмя.

— Но Хъджис не го знае, нали? Затова нека се опитаме да понащърбим малко бляскавия му имидж и да видим дали можем да му попречим да използва дъщерите на почтени семейства да му вършат мръсната работа.

— Аз работя по убийство — запротестира Купър — и търся факти във връзка с него.

— Какви ги говориш, старче? Та ти още не си успял да ме убедиш, че изобщо става дума за убийство. Не ставай смешен!

* * *

Рут внимателно се промъкна по стълбището и застана до отворената врата на студиото. Наблюдаваше отражението на Джак в малкото си дамско огледалце, но не го виждаше много добре. Той седеше с гръб към прозореца и работеше по някакъв портрет. Тъй като триножникът беше между него и вратата, платното го скриваше целия с изключение на краката. От прозореца на спалнята беше видяла Сара да тръгва и знаеше, че сега в къщата са само двамата с Джак. Беше ли я видял, докато се промъкваше към вратата? Обзета едновременно от нерешителност и паника, тя слизаше едва-едва по едно стъпало на минута.

Гласът му прозвуча внезапно в тишината и я накара да подскочи.

— Ако искаш нещо за ядене — търси в кухнята. Ако искаш да си поговориш с някого, можеш да влезеш тук, а ако търсиш какво да откраднеш, иди да вземеш годежния пръстен на Сара. Той е от баба ми и още преди четири години го оцениха на две хиляди лири. Ще го намериш в лявото чекмедже на тоалетката й — той се наклони настрани, за да може Рут да види лицето му в огледалото. — Освен това съвсем спокойно можеш и да се покажеш. Няма да те изям. — Джак кимна отсечено с глава, тя излезе иззад ъгъла и прекрачи прага. — Сара подробно ме инструктира да бъда любезен, търпелив и грижовен. Ще направя всичко, което е по силите ми, но те предупреждавам, че не мога да понасям хора, които подсмърчат в носната си кърпичка, докато се прокрадват по стълбите.

Страните на Рут загубиха и малкото руменина, която имаха.

— Мога ли да си направя едно кафе? — попита тя плахо. Изглеждаше доста непривлекателна. Омазнената й коса висеше в безпорядък, а от непрекъснатия плач лицето й беше подпухнало и на петна. — Не искам да бъда в тежест на никого.

Джак бързо се обърна към платното, за да прикрие злия блясък в очите си. Самосъжалението неизменно събуждаше у него най-лошите черти на характера му.

— Може, но ще направиш едно и на мен. Черно и без захар, ако обичаш. Кафето е до чайника, захарта е в кутията, на която пише „Захар“, млякото е в хладилника, а обядът е във фурната. Ще бъде готов след половин час, така че те съветвам, ако не умираш от глад, да прескочиш закуската и да го изчакаш да стане.

— Доктор Блейкни ще се върне ли за обяд?

— Съмнявам се. Поли Греъм има родилни болки и ако Сара е решила да не я праща в болница, а да акушира в домашни условия, може да остане при нея с часове.

Рут се повъртя нерешително, после се обърна и тръгна към кухнята, но отново промени намерението си.

— Майка ми не е ли телефонирала? — притеснено запита тя.

— Очакваш ли да позвъни?

— Ами мислех си, че…

— По-добре помисли за кафето, което щеше да правиш. Ако не ти се занимава, не настоявам, но ако ще правиш за себе си, искам и аз. Така че на работа, момиче. Тук не ти е хотел, а и аз не съм в най-доброто си настроение, след като заради теб ме натириха в стаята за гости.

Тя почти затича към кухнята и когато след пет минути се върна, ръцете й така трепереха, че двете чаши върху подноса тракаха като зъбите на замръзващ полярник. Джак сякаш не забеляза това, пое подноса и го остави на масичката до прозореца.

— Сядай — нареди той, като й посочи един плетен стол и завъртя работната си табуретка така, че да бъде с лице към нея. — Сега ми кажи от кого се страхуваш — от мен, от твоя приятел или от мъжете изобщо; че Сара няма да се върне за обяд, от полицията или от това, което ще стане с теб?

Тя се дръпна, сякаш я беше ударил.

— Ясно, от мен — той отдалечи стола си, за да й остави повече свободно пространство. — Защо се страхуваш от мен, Рут?

Тя притеснено започна да мачка полата си.

— Ами аз… Ти…- Очите й гледаха уплашено. — Не се страхувам от теб.

— Значи в мое присъствие се чувстваш напълно сигурна и спокойна?

— Да — прошепна тя.

— Отстрани не ти личи особено — той взе кафето си. — На колко години беше, когато умря баща ти?

— Била съм бебе.

— Значи оттогава до днес си живяла с майка си и с баба си и за разнообразие — с цял куп момичета в колежа — той отпи от кафето. — Нали не греша, че оня образ Хъджис е първият ти приятел?

Тя кимна.

— И това е целият ти опит с мъжете?

Рут се втренчи в пода.

— Да или не? — запита той настойчиво.

— Да — отново прошепна тя.

— Добре. При такава малка практика явно имаш нужда и от известни теоретични познания по въпроса. Три са основните неща, които трябва да запомниш. Първо: повечето от мъжете имат нужда жените да им казват какво да правят. Дори сексът значително се подобрява, когато жената си даде труда да поведе мъжа в правилната посока. Второ: сравнени с жените, повечето мъже са несъвършени и непригодни за живота. Те са по-малко чувствителни, имат слаба или никаква интуиция, не познават себе си и вследствие на това трудно понасят критика. Агресивността ги плаши, защото не са предразположени към нея, но същевременно от тях се очаква да я проявяват. Накратко — в повечето случаи те са по-уязвимият пол. Трето: всеки мъж, който не влиза в тези рамки, следва да бъде избягван. Той сто на сто ще се окаже надуто и неграмотно добиче, чийто интелект ще е толкова нищожен, че единственият възможен за него начин да ангажира нечие внимание е да унижава всеки, който е достатъчно глупав да се свърже с него. И накрая — при него липсва онова, което свестният мъж притежава в изобилие — дълбоко, постоянно и трайно възхищение6от жените. — Джак притисна чашата към гърдите си, сякаш Рут се канеше да я грабне от ръцете му. — Мисли така и ще преуспееш като жена. Не казвам, че мъжете мислят така — усмихна се той загадъчно. — Аз не претендирам, че съм образец, но със сигурност не съм дивак и нека си остане между тези четири стени, много обичам моята сприхава съпруга. Знам, че това, което направих, дава повод за известни съмнения, но ти казвам съвсем откровено, че дойдох в Сидар Хаус с една-единствена цел — да нарисувам майка ти. Изкушението да направя успоредни портрети на две поколения бе непреодолимо — той я изгледа замислено. „Толкова непреодолимо — каза си наум — колкото и изкушението да добавя към тях и третото поколение.“ — И ако моята много обидена съпруга не беше избрала точно този момент, за да ме изгони от къщи, нямаше да ми се налага да мръзна на пода в лятната ви къща. Успокои ли се духът ти след всичко казано, или ще продължаваш да се тресеш като желе всеки път, когато ме видиш?

Тя го погледна особено.

„Все пак е красива — помисли си Джак, — но с трагична красота. Като майка си. Като Матилда.“

— Бременна съм — промълви Рут и по бузите й се търкулнаха дълго сдържани сълзи.

В стаята настъпи тишина.

— Мислех си…Надявах се, че майка ми… — тя избърса очите си с вече мократа кърпичка. — Защо не си отидох вкъщи? Не трябваше да ти казвам…

Джак усети, че се срамува от себе си. Как беше позволил самосъжалението на изпаднало в беда дете да го накара — него, възрастния — да й се подиграва? Той се пресегна, издърпа я от стола и я прегърна. Обхвана раменете й и започна да я гали по косата, както сигурно би направил баща й, ако беше жив. Заговори, след като я остави добре да се наплаче.

— Веднъж баба ти ми каза, че ако не се научи да общува, човечеството е обречено. Тя беше мъдра жена. Всички ние говорим твърде много, но рядко общуваме. — Държейки я за раменете, той я отдалечи от себе си, за да я погледне в очите. — Радвам се, че ми каза. Приемам за голяма привилегия, че избра тъкмо мен. Много други на твое място биха изчакали Сара да се върне.

— И аз исках…

Той я прекъсна с жест, засмя се разбиращо и я настани обратно на стола.

— Не разбивай илюзиите ми! Остави ме поне веднъж да си мисля, че и на мен могат да се доверяват, а не само на Сара. Което, разбира се, не е вярно. Никой не умее да слуша по-добре от жена ми, нито пък може да дава толкова разумни, уместни и навременни съвети. Тя ще се погрижи за теб, обещавам ти.

— Тя ще ми се разсърди — подсмръкна Рут.

— Защо мислиш така?

— Нали каза, че е сприхава?

— Не съм те излъгал. Но не е толкова страшно. Само си крий главата, докато престане да хвърля тенджери или каквото там й попадне.

Рут трепна уплашено.

— Какви тенджери? Нима тя…

— Не — каза Джак вече сериозно. — Пошегувах се. Сара е чудесен човек. Носи вкъщи ранени гълъби, шинира крилата им и наблюдава мъчителната им бавна агония с безкрайно съчувствие. Тия неща докторите ги учат още в медицинската академия.

Момичето изглеждаше ужасено.

— Но това е… страшно!

— Майтап — обясни той обезсърчен и се отказа. — Сара е най-чувствителният лекар, когото познавам. Ще видиш, че тя ще те изчака сама да решиш какво ще правиш и след това ще ти помогне в това, което си решила. Няма да те убеждава да запазиш бебето, нито ще те кара да го махнеш.

Сълзите отново потекоха.

— Не го искам — стисна тя ръце в скута си. — Това лошо ли е, как мислиш?

— Не — отвърна той откровено. — Ако бях на твое място, и аз не бих го искал.

— Но аз съм го създала! Грешката е моя.

— За да се направи бебе, Рут, са нужни минимум двама души. Освен това въображението ми блокира, когато се опитвам да си представя как гаджето ти прелива от ентусиазъм при вида на едно мило, току-що родено бебче. Изборът е твой, не негов. Спермата явно върви евтино, щом по-голямата част от нея отива в канализацията. Утробата и зародишът обаче са скъпа стока. Сара е права, като казва, че майчинството е доживотна присъда.

— Но то не е ли живо? Няма ли да е убийство, ако го махна?

Той беше мъж. Как би могъл да разбере това, което изпитват жените, когато разберат каква власт им е дала над живота и смъртта сляпата биологична случайност? Единственото, с което можеше да й помогне, беше откровеността.

— Не съм напълно сигурен, но смятам, че нещото в теб е живо само защото и ти си жива. То не съществува като индивид със свои собствени права.

— Но един ден може да ги има… ако го оставя.

— Разбира се. Ако разсъждаваме така обаче, всяка яйцеклетка има същите потенциални шансове, а, от друга страна, никой не обвинява младежите в убийство, когато пилеят потомството си по земята зад някоя барака. Убеден съм, че за всички нас собственият ни живот има приоритет пред потенциалния живот, който носим в тялото си. Не казвам, че това е единственият отговор или че нещата са толкова еднозначни. Зная обаче, че в момента си по-важна от детето, което би могло да се роди само в случай че приемеш да заплатиш за това в емоционална, физическа, психическа, социална и парична валута. При това ще плащаш само ти, Рут, защото вероятността Хъджис да се бръкне е практически нулева.

— И аз самата знам — ще каже, че не е негово.

Джак кимна.

— Съжалявам, но някои мъже наистина правят така. На тях им е лесно — нали не са забременели те.

Тя закри лицето си с длани.

— Ти не разбираш — дланите обхванаха главата й. („Защитава ли се? Крие ли се?“) — Може да е някой от другите. Имаше и други… но той го направи! О, Господи, иска ми се да… — тя не можа да продължи, сви се на стола и захълца.

Джак се чувстваше напълно безпомощен. Страданието й беше толкова силно, че той физически го усещаше да приижда към него и да го залива като прибой. В главата му се тълпяха само баналности от рода на: „Дяволът никога не е толкова черен, колкото изглежда“, или „Най-тъмно е преди да се съмне“. Но каква полза от тези глупости щеше да има тя, щом всичките й надежди за бъдещето се бяха превърнали в развалини?

Той непохватно вдигна ръка и я постави на главата й. Жестът беше инстинктивен — много му се искаше да я утеши — и напомняше за свещеническа благословия.

— Разкажи ми какво се случи — подкани я Джак. — Може би положението не е чак толкова лошо.

Оказа се много по-лошо. Това, което тя му разказа с преливащ от ужас и отвращение глас, разклати собствените му морални устои. Думите й така го разтърсиха, че усети почти физическа болка.

* * *

Когато се върна вкъщи в три и половина, Сара го намери в градината. Беше помогнала на Поли Греъм да роди здраво и хубаво момиченце.

Джак усърдно ровеше с вилата из лехите с рози и с шепи ръсеше около корените им тор.

— Наближава декември — напомни му тя. — Всичко вече е заспало и само си губиш времето.

— Знам — погледна я той бегло и на нея й се стори, че вижда сълзи в очите му. — Имах нужда да се пораздвижа.

— Къде е Рут?

— Спи. Заболя я главата. Дадох й кодеин и я опаковах в леглото — той отметна косата от челото си с опакото на калната си ръка. — Свърши ли за днес?

Тя кимна.

— Какво има, Джак?

Той се облегна на вилата и зарея поглед из полето. Светлината на бавно гаснещия зимен ден замъгляваше очертанията на далечните дървета, които се открояваха на фона на небето като фина тъмна дантела.

— „За тази Англия жените и мъжете й умират…“ — изрецитира той дрезгаво.

Тя леко сбърчи чело в недоумение и проследи погледа му. Мимоходом забеляза, че по миглите му проблясват сълзи.

— Знаеш ли тази поема на Рупърт Брук? „Войникът“. Там има такъв куплет:

„И ако трябва да умра, от мене само туй

помнете,

че нейде в чуждите поля има малък къс земя,

във който моят прах почива —

и Англия го наречете.

Там почвата ще е богато с праха ми наторена —

прах, който Англия роди, отгледа и си взе

ведно с душата вдъхновена.“

Джак дълго мълча. Когато отново проговори, гласът му трепереше:

— Красиво е, нали, Сара? Англия е красива.

Тя избърса сълзите от лицето му и сърцето й се сви от неговата болка.

— Ти плачеш? Никога преди не съм те виждала да плачеш. Какво се е случило, Джак?

Той сякаш не я чу.

— Рупърт Брук е загинал през 1915. „Със смъртта на храбрите“ — във войната. Бил е само на двайсет и девет, по-млад от теб и мен. Дал е животът си заедно с милиони други в името на децата, които ще дойдат. Знаеш ли от какво ме боли? — тъмните му очи гледаха встрани от нея, вперени в нещо, което само той виждаше. — Боли ме, че човекът, създал едно от най-великите неща, писани някога за тази страна, е трябвало да се пожертва, за да могат да се развъждат гнусните ларви, които Англия снася днес.

— Не преувеличавай, Джак. Всички сме хора. Бедното дете само е искало да бъде обичано.

Той навъсено избърса страните си.

— Не говоря за Рут. Говоря за онова животно, което е издевателствало над нея. Говоря за оня, който, за да я подчини, я е затворил в колата си заедно с неколцина долнопробни боклуци като него. Изнасилвали я в продължение на пет часа, за да я пречупят — той отново се загледа към полето. — Изглежда се е възпротивила, когато Хъджис е започнал да я кара да краде от Матилда. Не е искала да го прави. Затова той я е заключил в колата със своите шопари и те й дали нагледен пример какво я чака, в случай че отново й хрумне да казва „не“. Трябваше да обещая, че няма да повторя разказа й пред никого, освен пред теб. Тя е полудяла от страх да не я намерят и пак да повторят същото. Когато й казах, че трябва да съобщим на полицията, замалко да умре пред очите ми. Хъджис я бил инструктирал, когато я хванат да краде, да твърди, че го е направила по своя собствена инициатива. Ако действала според инструкциите и забравела за това, което се е случило в колата, той щял да я остави на мира — Джак стисна устни. — Ако обаче проговорела, щял да прати своите лайнари да я намерят и накажат. Не го интересувало колко време щял да чака, за да си върне. Полицията нямало да й помогне. Бракът също нямало да я опази. Щял да чака с години, но за всяка година щял да прибавя по един час към наказанието. Като Божи съд. Тя е изключителен човек, Сара, щом е проговорила пред полицаите след такива заплахи.

Сара беше прекалено потресена, за да отговори.

— Сега вече не се учудвам, че я беше страх да спи на долния етаж — каза, когато се съвзе.

— Доколкото разбрах, от седмици не е спала като хората. Взе приспивателното, когато не помня за кой път й обещах, че няма да напускам къщата. Изпитва параноичен с8страх да не я хванат изневиделица. Почти толкова се бои и от въпросите на полицаите.

— Сержантът се досеща, че има нещо — напомни му Сара. — Тази сутрин ми се обади и ме помоли да се опитам да разбера каква е работата. Употреби думата „насилие“: „Хъджис трябва да е прибягвал до насилие — каза ми, — но нищо не можем да направим, докато не разберем за какво точно става дума.“ Рут не е единствената пострадала. Те знаят за поне още три други и смятат, че това е само върхът на айсберга. Никоя от тях не е проговорила.

— Тя е бременна — изрече Джак уморено. — Уверих я, че ти ще оправиш нещата. ГОСПОДИ! — той запрати вилата като копие и тя падна далече в другия край на моравата. Викът му разкъса тишината. — ЩЕ УБИЯ ТОВА МРЪСНО КОПЕЛЕ!

Сара го задърпа за ръката, опитвайки се да го успокои.

— На колко седмици е?

— Не знам — отвърна той и прокара длани по лицето си. — Не попитах. През цялото време се молех да си дойдеш. Направих всичко, което можах, но бях напълно безпомощен. Тя имаше нужда да поговори с жена, а не с недодялан тип, който преди това й беше обяснявал какви чудесни хора са мъжете. Ако щеш ми вярвай, изнесох й цяла лекция за мъжките достойнства.

Тя предупредително вдигна пръст — той отново беше почнал да вика.

— Не би споделила с теб, ако не те е чувствала близък. Откога спи?

Той погледна часовника си.

— От около два часа.

— Добре, ще я оставим да поспи още малко, после ще отида да я видя — тя го хвана за ръката. — Не си ял, нали?

— Не, не съм.

Сара го поведе към къщата.

— Ела. На празен стомах нещата винаги изглеждат по-зле, отколкото са в действителност.

— Какво ще правим, Сара?

— Това, което е добро за Рут.

— И да вървят по дяволите другите глупачки, които също са се хванали на въдицата, така ли?

— В момента можем да направим само едно нещо, Джак — отговори тя неопределено. Изглеждаше много разтревожена.

 

 

„О, небеса, търпение ми дайте!“ Рут отново плаче и това ме подлудява. Не мога повече да понасям. Иде ми да хвана проклетото дете и така да го раздрусам, че да му затракат зъбите. Иска ми се да я шамаросам, да я ударя с юмрук, да направя каквото и да било, само и само да спре нейният капризен вой. Но, слава Богу, още не съм стигнала чак дотам. Дори когато не плаче, се улавям, че напрегнато я чакам да започне.

Не е честно. Същото преживях и с Джоана. Ако тя показваше поне малко заинтересованост към дъщеря си, нямаше да съм чак толкова зле, но тя прави всичко възможно да не стои при нея. Тази сутрин бях направо отчаяна и се опитах да сложа Укротителя на главата на Рут. Джоана припадна, като го видя. Повиках пак Хюс Хендри и този път умът му стигна, за да й предпише някакви успокоителни. Идиотът каза, че била преуморена.

Изглежда Бог е пожелал във времето на моята младост да не се предписват други успокоителни, освен валиум. Както винаги, и с това трябваше да се справям сама…