Когато чета това стихотворение пред мен застава образа на милата ми мама и къщата на село или когато в дадени моменти си спомням за нея, то изплува в съзнанието ми. Тогава сълзите потичат, не мога да ги спра и само повтарям: мамо, мамо ….. мамо. Как са българите които са в чужбина? Дали изпитват и чувствуват това което е накарало поета да напише това стихотворение? Не е ли време да ги накараме от време на време да си спомнят за него и дори да го научат наизуст!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.