Димчо Дебелянов
Лъст

При всяка извивка неволна

на моя стремителен път,

пресрещаш ме хищно-разголена

с цветята на своята плът.

 

Почивка за пътници морни,

за бодри — коварна вълна,

в скрижалите твои разтворени

аз гибел прочитам, жена!

 

Властта ти на демони власт е,

в гласа ти заплаха трепти,

че в сока на светло причастие

отрова си капнала ти.

 

Венците на пролети китни

ще свехнат, насипани с прах,

а с тях и мечтите, покитени

в раздола на смъртния грях.

 

И в глухия мрак ще въстане —

над сипеи страшна луна —

скръбта пред велико познание,

ала и пред гибел, жена!

 

При всяка извивка неволна

на моя стремителен път,

не спирай ме хищно-разголена,

рабиньо на жадната плът!