Димчо Дебелянов
Насън се с тебе срещнахме, девойко…

Насън се с тебе срещнахме, девойко,

кат птичка ти бе лека, бързолетна,

погледнах те и сви ми се сърцето,

че ти любовен взор към мен не метна.

 

Тръгнахме двама. Де? — Сами не знаем,

граници нямаше за нас. В гората

ний свляхме се, но ти изчезна в нея

и скръб безкрайна ми смути душата.

 

И тръгнах да те диря, слънце мое,

на тъмний лес из тмата непрогледна.

— Събудих се — с усмивка на устата

се вглеждаше във мен луната бледна.