Читателски коментари (за „Поезия “ от Петя Дубарова)

Стихотворението е апотеоз на съдбата на българския поет! Едновременно с това в градация е развита и идеята за поетически ход на човешката история и съдба, в частност! Не познавам друго поетическо произведение с такъв темпераментен размах на синтезираната човешка мисъл — орлов поглед на обозрение над „ненужната“, но желана и женствена поезия, преминаваща през много индивидуални човешки съдби именно като истоически и еволюционен мисловен процес! Синхронът — замисъл:изпълнение:заглавие е съвършен! Достойни за сравнение образци има само в древногръцката поезия, но само частично, тъй като запазените произведения са с друга жанрова насоченост! А това е лироепос на ХХв. Което и го прави уникален и незабравим!