Майк Резник
Оракула (15)

14

Индианеца се излежаваше и разглеждаше безцелно плоските и триизмерните бежови шарки по стените. Каза си, че посолството е могло да наеме и по-находчив декоратор. Когато прецени, че туптенето в дясното ухо и в тила му е отслабнало достатъчно, реши да се заеме с работата.

— Компютър, включи се.

Мониторът светна и изписука.

— Знаеш ли кой съм?

— Вие сте лейтенант Джими Двете пера.

— Знаеш ли с каква задача съм изпратен на Хадес?

— Не знам.

— В момента някой наблюдава ли стаята ми?

— Не.

— А някой подслушва ли разговора ни?

— Не.

— Дадено ли ми е правото да поискам положението да си остане такова?

— Не ви разбирам, лейтенант Двете пера — отговори машината. — Трябва да формулирате въпросите си по-точно.

— Има ли начин да предотвратя наблюдението над тази стая?

— Не.

— А можеш ли да ме предупреждаваш, когато стаята е под наблюдение?

— Да.

— Тогава ти заповядвам да го правиш.

— Заповедта приета за изпълнение.

— Хубаво. — Индианецът се опита да изрази правилно следващото си искане. — Никой не бива да узнае за какво съм те питал. Възможно ли е този разговор и следващите да си останат между нас, така че никой да няма достъп до записите?

— Да.

— Какво трябва да направя?

— Трябва да ми подадете команда, че работата ви попада в категорията „Строго ограничен достъп“.

— Моля те да сложиш цялата ми работа с тебе в категорията „Строго ограничен достъп“.

— Заповедта приета за изпълнение.

— Добре. Сега да поработим. — Индианеца са запъна, защото поредната болезнена мълния прониза дясното му ухо. — Имам две задачи на Хадес. Първата е да убия човешкото същество, известно тук като Оракула. Другата е да попреча на един мъж, който се намира някъде в системата Алфа Крепело, да стигне до жената, преди аз да я намеря. Възможно е да се наложи да го убия, ако се срещнем. Твоите програми ще ти позволят ли да ми помогнеш?

— Да — отговори компютърът. — Подпомагането ви в тази мисия не противоречи на заложените в мен етически приоритети.

— Разбрахме се. В твоите бази данни има ли информация за наемен убиец или ловец на глави, който използва прякора Свирача?

— Не.

— Той идва от Вътрешната граница. Можеш ли да получиш достъп до компютър, който да разполага с информация за него?

— Вероятно.

Мълчание.

— Е, какво стана? — не издържа Индианеца.

— Не подадохте никаква команда, лейтенант Двете пера.

— Опитай се да получиш достъп до компютър, който ще ти предостави сведения за Свирача, и ако успееш, съобщи ми информацията.

— Изпълнявам командата…

Последва триминутна пауза. Индианеца остана напълно неподвижен на леглото с надеждата болката в главата му да затихне. Тъкмо му олекна малко, когато машината заговори.

— Мъжът, известен като Свирача, в действителност е Джошуа Джеремая Чандлър. Възраст — тридесет и осем години. Ръст — 187 сантиметра, тегло — 80 килограма. Кестенява коса, сини очи. Няма отличителни белези по рождение или такива, получени по-късно. Живее на планетата Бойзън III, известна и като Света на французина. Той е ловец на глави и по непотвърдени данни е извършил двадесет и седем убийства, предал е на властите единадесет живи бегълци. Предполага се, че броят на убийствата е по-голям, но липсват всякакви сигурни сведения за останалите.

— Внушителна кариера… — отбеляза Индианеца. — Можеш ли да ми покажеш негова снимка или холограма?

— Да.

Двете пера изчака няколко секунди и лицето му се сви в гримаса.

— Моля те да направиш това.

На малкия екран незабавно се появи холограмата на Чандлър от неговия паспорт.

— Далечко съм да различа нещо — оплака се Индианеца. — Я увеличи малко!

Изведнъж изображението на Чандлър светна над бюрото, високо повече от метър. Двете пера изучаваше внимателно бледите очи, високите скули, сериозното лице. Опитваше се без особена увереност да почувства характера на този човек.

— Известно ли ти е дали той вече е кацнал на Хадес?

— Не.

— Не е кацнал ли?

— Не ми е известно.

— Не са ли длъжни всички хора да съобщават на посолството за пристигането си?

— Длъжни са. Но според достъпната ми информация обитателите на Вътрешната граница не признават властта на Демокрацията. Следователно е възможно да е пристигнал на планетата, без да уведоми посолството.

— Можеш ли да провериш в охраната на космодрума?

— Не. Нямам достъп до техния компютър.

— Ясно… — проточи Индианеца. Постара се да подреди мислите си. — Поръчано му е да отвлече жената, наречена Оракула. Според тебе какво е най-вероятно да направи?

— Ще пристигне на Хадес, ще се промъкне при нея и ще я отведе насила от планетата.

Двете пера се намръщи недоволно.

— Хайде да повторим стъпка по стъпка. Ако е искал никой да не научи за появата му на Хадес, как би могъл да си осигури това?

— Няма да уведоми посолството.

— Така няма да научиш само ти. А как ще се скрие от Сините дяволи?

— Има две възможности — започна машината. — Или ще трябва да избегне регистрирането си в системата за сигурност на космодрума, или да промени самоличността си…

Индианеца се намеси:

— А колко човека досега са успели да подминат сигурността?

— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.

— Поне ми кажи известни ли са ти такива случаи.

— Не.

— Значи ще приемем, че е невъзможно. Остава му да се престори на друг. Каква форма на измама ще бъде най-трудно забележима за сигурността?

— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.

— Искаш да ми кажеш, че никой никога не го е правил?

— Ако някой е постигнал успех в подобен опит, естествено е това да остане неизвестно за мен — отвърна компютърът.

Индианеца помълча, колкото да овладее нервите си.

— Да предположим, че този човек успее. Какво ще направи после?

— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.

— Ами ти си направо досадник! — отсече Двете пера. — Добре, ще го кажа иначе — ако не иска да отседне в посолството, къде е най-вероятно да се настани?

— Четири хотела приемат хора. Името на никой от тях не може да се произнесе на земен език. Обозначени са с кодовете Син дом, Червен дом, Бял дом и Зелен дом.

— Вероятно настаняват не само човеци?

— Прав сте.

— Да приемем, че е избрал един от тези хотели. Нека да е Синия дом. Следващата му стъпка е да открие къде е Оракула. Как ще започне?

— Първо, ще използва видеофонния указател. После ще попита в посолството. След това ще…

— Спри! — заповяда Индианеца.

Машината млъкна в същата частица от секундата.

— Забрави ли, че той ще иска никой да не научи за появата му? Да попита в посолството е все едно да развее знаме.

— Не разбирам същността на сравнението.

— Виж какво — раздразнено продължи Индианеца, — има твърдо установени факти, които трябва да включиш при преценката на хипотезите. Първо, Свирача ще бъде тук нелегално и ако го открият, ще бъде затворен, депортиран или дори убит. Второ, може вече да е проумял, че Демокрацията не иска той да успее и има заповед за ликвидирането му. Трето, Оракула е под покровителството на Сините дяволи и те почти сигурно ще се отнесат твърде подозрително към всеки, който разпитва за нея. И като се опираш на обстоятелството, че Свирача е принуден да действа в пълна тайна, според тебе как ще подходи?

— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.

— Защо бе? — изрева Индианеца и седна толкова рязко, че болката сякаш избухна в главата му.

— Макар че в мен е заложена способността да защитавам определени файлове от откриване, не съм програмиран за тайни операции.

— Просто те помолих да предположиш, дяволите те взели!

— Не съм в състояние да обработя тази хипотеза.

Двете пера се просна по гръб, нагласи възглавницата и затвори очи в очакване болката да отслабне.

— Ще ме побъркаш! — промърмори вбесено.

Машината не отговори.

— Добре де — обади се Индианеца след малко. — Засега да оставим Свирача на мира и да се заемем с Оракула. С какви данни за нея разполагаш?

— Знае се, че Оракула съществува.

Дълга пауза.

— Само това ли? — попита Двете пера изумено, а цялото му тяло се напрегна от яд.

— Това е единствената потвърдена информация. Всичко друго в моите бази данни се основава на предположения.

— Все едно, кажи ми всичко.

— Смята се, че Оракула е Пенелопа Бейли, възраст двадесет и две години. Предполага се, че я придружава извънземно същество, известно като Лъжекостенурката. Според непълни данни Оракула е политически противник на Демокрацията. Предполага се, че има способността да предсказва бъдещето. Ако е вярно, че тя е Пенелопа Бейли, това предположение се потвърждава. Допуска се, че Оракула се намира на Алфа Крепело от дванадесет до четиринадесет години. Не е много вероятно тя да е член на правителството на планетата, но има голямо влияние над решенията му.

Двете пера изчака да се убеди, че компютърът е изчерпал предположенията.

— В Куичанча ли живее Оракула?

— Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.

Индианеца реши да обмисли по-внимателно следващия въпрос.

— Оракула приема ли хора?

— Не.

— А случвало ли се е да приема представители на други раси, освен Сините дяволи?

— Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.

— Значи нямаш информация за нито една такава среща?

— Точно така.

— А Оракула напускала ли е планетата през последните дванадесет години?

— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.

— Както и да е — промърмори Индианеца. — Ще приемем, че се е появила тук преди дванадесет-тринадесет години и оттогава не се среща с други, освен със Сини дяволи. Известно ли ти е нещо, което оспорва хипотезата?

— Не.

— Има ли други космодруми на Хадес извън Куичанча?

— Няма.

Двете пера прехвърли в ума си всичко, което научи. Изведнъж се засмя.

— Вече знам как да я намеря. Чудя се дали на Свирача ще му стигне хитрост, за да се сети.

Машината не сметна това за въпрос.

— Изобщо ли ти е отказан достъп до компютъра на космодрума или само до информацията по сигурността?

— Отказан ми е достъп до всичко, свързано с охраната и сигурността.

— Ами до изпращането и получаването на товари?

— Не разбирам въпроса.

— Имаш ли достъп до митническите декларации и товарителниците?

— Да, стига да не се отнасят за пратки, свързани със сигурността на планетата.

— Май стана прекалено лесно — учуди се Индианеца. — На това посолство му трябват повечко убийци, а не бюрократи. — Усмихваше се. — Компютър, потърси информация за всички пратки, пристигнали на планетата през последните две седмици.

— Командата се изпълнява… готово, с вече посочените изключения.

— Добре. Сега извлечи от тях списък на всички подходящи за хора хранителни продукти, доставени от спътниците на Хадес.

— Изпълнявам… списъкът е готов.

— Извади от него всички продукти, поръчани от посолството или от четирите хотела, които приемат хора.

— Изпълнявам… отстраних ги от списъка.

— Махни и онези, поръчани от трите ресторанта в Куичанча.

— Изпълнявам… отстраних ги от списъка.

— Е, колко пратки останаха? — попита Индианеца.

— Четири.

— Наведнъж ли са получени?

— Не. На два пъти през десет дни.

— Кой е получателят?

— Вриеф Домо.

— Кой или какво е Вриеф Домо?

— Местен жител на Алфа Крепело III.

— Син дявол?

— Точно така.

— Знаех си, че онази няма да понесе диета от местното месо! — ликуващо възкликна Двете пера. — Компютър, можеш ли да ми покажеш как изглежда Вриеф Домо?

— Да.

Мълчание.

— Хайде, по-бързо! — отсече Индианеца.

Холограма на Син дявол замени тази на Чандлър.

— Тъпотия! — промърмори Двете пера. — За мен всички са еднакви. — Поумува малко. — С какви сведения за него разполагаш?

— Вриеф Домо е служител в правителството на Алфа Крепело III.

— В планетарното, а не в градската управа на Куичанча? — уточни Индианеца.

— Точно така.

— Какви задължения изпълнява?

— Не ми е известно.

— Къде ходи на работа?

— В Дома на властта.

— Дом на властта ли? — навъси се Двете пера. — Това пък какво е?

— Домът на властта е комплекс от сгради, където се намира правителството на Алфа Крепело III.

Индианеца поклати глава.

— Сигурно гъмжи от охрана… Все трябва да знаеш още нещо за него. Кажи ми всичко.

— На всеки десет дни Вриеф Домо получава пратка от подходящи за хора хранителни продукти в космодрума на Куичанча. Разполагам само с тази информация за него.

— И къде ги кара?

— Търся… не е известно.

— Знаеш ли къде живее?

— Не.

— Можеш ли да научиш?

— Търся… информацията е намерена.

— В Куичанча ли?

— Да.

— Какъв му е адресът?

— В града няма съответствия на човешката система за посочване на местожителството.

— А можеш ли да ми посочиш жилището му на картата на града?

— Да.

Двете пера чакаше търпеливо.

— Хайде де, дяволите те взели!

Появи се триизмерна схема, мигаща точица сочеше къде живее Синия дявол.

— Искам копие на материален носител.

— Изпълнявам… готово.

— Искам копие и от холограмата на Вриеф Домо. Може да е двуизмерно.

— Изпълнявам… готово.

— Къде са? — сети се Индианеца.

— Моят принтер е в дясното голямо чекмедже на бюрото ви. Там ще намерите и копията.

— Какво е разстоянието от посолството до жилището на Вриеф Домо?

— Приблизително 1173 метра.

— Приблизително ли?

— По-точно — 1173,239 метра.

— По права линия или по улиците?

— По права линия.

— А колко е по улиците?

— Най-късият маршрут е около 4,2 километра.

— Чудесно. Погрижи се никой да няма достъп до този разговор.

— Вече поставихте работата си с мен в категорията „Строго ограничен достъп“.

— Само ти напомних.

— В мен не е заложено свойството да забравям.

— Хубаво. Изключи се.

Мониторът угасна, а Индианеца стана и отиде до бюрото. Отвори дясното чекмедже и извади двете копия. Сгъна старателно картата и я пъхна в джоба на туниката си, после вдигна пред очите си снимката на Вриеф Домо — първата напипана следа към Оракула.

— Гепих те, копеле! — изръмжа Двете пера.

Ако туптенето в главата му бе престанало, можеше дори да изпита сянка на съчувствие към Синия дявол.