Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Чугунный всадник, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
2 (× 1 глас)

Информация

Източник
Подкрушието

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

„Каменарю, каменарю с вярната лопата…“

В. Брюсов

„Руската яга не притежава никакви други признаци на

труп. Но яга като международно явление притежава тези

признаци в много широка степен… Ако това наблюдение е

вярно, то ще ни помогне да разберем една постоянна черта

на яга — костеливокракостта.“

В. Проп

1. ИЗТРИТАТА ПАМЕТ

„Милостиви господин Дмитрий Карлович!

Позволете да ви упрекна за мълчанието, продължаващо вече век и половина: срамно е да не откликвате на многобройните послания на стария си приятел. Какво като сте умрели? За порядъчния човек това в никакъв случай не е причина…“

 

Така или примерно така започваше писмата си чичо Саня Синелников. Писмата излизаха дълги, той ги сгъваше на войнишки триъгълници, много красиво изписваше адреса на френски, размахваше писмото по навик — да изсъхне мастилото, — излизаше в коридора и пъхаше посланието в процепа на пощенската кутия. Посланието прелиташе през една тръба, известно време се мяташе в потока горещ въздух и в края на краищата попадаше там, където, съгласно Закона за свободата на кореспонденцията, огънят никога не угасваше.

Народният комисар Шалва Евсеевич Потрошилов пъхаше писмата си в същия процеп, само дето адресът си беше чисто наш, роден. Наркомът пишеше изключително до онези органи, които у нас, в простия народ, заради безчовечната им жестокост сполучливо наричат „компетентни“.

Третият в стаята беше Тихон Гренадеров, и писма той изобщо не пишеше — нито в миналото, нито сега. Дори бащино име Тихон Гренадеров засега не си беше измислил.

Чичо Саня Синелников помнеше всичко, но за съжаление не това, което трябва. Комисарят Потрошилов Шалва Евсеевич напротив, помнеше само това, което трябва. Тихон Гренадеров пък не помнеше съвсем нищо — бяха го намерили на Савеловската гара. Тихон — тоест тогава още не Тихон, а неизвестно кой — седял много прилично облечен и сякаш слушал уокмен през нарочните слушалки. Но тъй като той седял там вече трети ден, милицията се заинтересувала и открила, че Тихон е по-зле и от пеленаче. Лентата на касетата сякаш била чиста, но пристигналият лекар веднага разбрал каква е работата. „Сайлънт-рок — казал той. — Наслушало се е момчето.“

За същия този сайлънт-рок достатъчно е писано във вестниците и всички вие знаете, че дългото увличане от него води до неизбежно изправяне на всички мозъчни гънки и до загуба на паметта.

Милиционерите прибраха съдбоносния уокмен в качеството на веществено доказателство, а Тихон го пратиха тук, при чичо Саня и Шалва Евсеевич.

Някои могат да заподозрат, че става дума за лудница или, още по-лошо, за психиатрична болница от нов тип. В никакъв случай! Ненапразно в стената на всяка стая беше монтиран непробиваем за куршуми телевизор без изключвател, и всяко божие утро на екраните се появяваше Кузма Никитич Хегемонов със своя обичаен разговор. В процеса на говорене Кузма Никитич през цялото време дъвчеше нещо — едни лъжеха, че е вносна дъвка за мъже, а други — че не е дъвка, а патриотична смола от родна лиственица. От дебелите устни на Кузма Никитич наистина излитаха разноцветни мехури и пукайки се, освобождаваха в ефира откъслечните мисли, копнежи и надежди на любимия ръководител. Към края на речите той обикновено загубваше съзнание и се разразяваше с някоя народна песен.

— … все повече разпространяват слухове за наказателния… пени… тенциален характер на нашето… това не е истина… можем и трябва да се противопоставим… помисли и инсинуации… да уверим, че непрестанните грижи… най-строго съблюдаване на режима… хранене съгласно НК на РСФСР… норми и правила, като: миене на зъбите, рязане на ноктите и нагледна агитация… че уж не сме свободни… това не е истина… по-смело да поглеждаме… решително да разширяваме… по-високо да издигаме… по-дълбоко да проникваме… тържествено провъзгласява: обитателите ще живеят вечно! Съвет мама не ми даде! За матрос да се омъжа!! Пък матросът не ме взема!!! Смее се, ще ме зареже!!!!

— Такава работа — казваше чичо Саня Синелников с издевателски вид.

— Че нали такъв курс е излязъл, обитателю Синелников — поясняваше Потрошилов. — Стенвестници трябва повече да четете вместо Чехов, тогава и съзнателност ще се появи. Равнис! Мирно! Първата петорка, лявото рамо напред!

Тихон Гренадеров на телесеансите отначало пускаше мехури не по-зле от самия Кузма Никитич, смееше се безсмислено тъкмо там, където би трябвало да рони сълзи — също не осъзнаваше, но не от вредителство, а по недомислие. После чичо Саня Синелников го научи на думите и пристъпи към грамотността, а Шалва Евсеевич — към Устава за караулна служба, строева подготовка и теоретично изучаване на материалната част на щик-ножа.

— Мозъкът му може и да не се оправи — обясняваше комисарят Потрошилов. — Няма да успее да овладее всичките знания. Какво тогава — да подпира небето, като сляп червей да живее? А така ще получи необходимите знания…

— Историята не ходи назад, драги. Между другото вие, комисарю, пак спахте неспокойно — защо така?

Беше ли Потрошилов действително комисар — мътен въпрос. Щом казва, значи лъже. Но една особеност силно го открояваше от основната маса обитатели. Всички добри хора живееха съгласно учението на Павлов за условните рефлекси, а обитателят Потрошилов се развиваше, срам ни е да го кажем, по Фройд. От младини го измъчваха сънища и не му даваха покой. Тези сънища пряко и недвусмислено го свързваха с управляващата върхушка на нашия народ. Само че тази връзка беше, как да го кажем по-право… Наркомът ту сънуваше, че го водят по законен път под венчило в църквата на град Батуми, ту обратното — че юнашки го похищават в планините на Кавказ, увивайки го в бодлива бурка. Някога пък съвсем объркано: уж Потрошилов е станал малко съобразително момиче, като Мамлакат Мамаева, извикан е в Москва по случай октомврийските тържества и на трибуната здраво го целуват Калинин и Молотов. В това време, слава богу, психоаналитици у нас нямаше, а и как да отидеш дори при нормален лекар с такива скверни сънища? Шалва Евсеевич смени родното си име с грузинско, във вестника се отрече от баща си, земски статистик, умрял на Беломорканал от възпитателна работа, и се зае с търсене на останалите врагове, които, съдейки по думите на истинския Баща, Сталин, с всеки ден, с всяка минута ставаха все повече и повече. Шалва Евсеевич самодейно съчини за това нещо нелоша частушка:

Эх, яблочко

Да наливается,

Ну, а классовая борьба

Да обостряется!

Ако някой от тъй наречените фолклористи почне изведнъж яростно и дръзко да твърди, че тази частушка я е съчинил непосредствено самият народ, заплюйте го направо в лицето. Измислил я е Потрошилов Шалва Евсеевич със собствения си мозък, със собствените си устни я е изпял на празничния концерт на НКВД веднага след речта на Микоян. А може би такава частушка изобщо не е имало, понеже паметта на обитателя Потрошилов бе пострадала след стоене на една дълга опашка. Шалва Евсеевич се опитваше да реализира ветеранските си привилегии, но за беда, намери се в опашката човек и обясни на всички истински ветерани на кой точно фронт е изкарал Шалва Евсеевич тежките години и към кого именно е бил насочен верният му автомат. Шалва Евсеевич нарече цялата опашка недобити власовци[1], а опашката здраво му намлати главата в пода. От удара в главата се образуваха празнини, и Шалва Евсеевич нерядко разказваше историята за попадането си в Заведението съвсем другояче. Ще се доберем и до нея с времето. А сега можем само да гадаем — в комисарско кресло ли, на лагерна вишка ли е съкращавал той и без това краткия курс на нашата с вас история. Оставаха само сънищата, и в тези сънища както преди се реализираше съдбовната привързаност. Или около него, фронтова медицинска сестра, се натискаше популярен впоследствие красавец-политически офицер[2], или същият този политически офицер, но вече цивилен, го събаряше на купчината с първото зърно от целината, или с луда скорост го возеше нанякъде в чуждестранния си автомобил.

Потрошилов се колеба известно време, а накрая сподели сънищата си с чичо Саня Синелников. Изобщо той разбираше, че това не е редно, че е дискредитация, че дори тук, в Заведението, той е длъжен да пази дистанция между себе си и врага, неясно как промъкнал се тук, само че законът на болничната стая или затворническата килия е един за всички времена.

Като изслуша внимателно съдържанието на всичките деветдесет и осем постоянно повтарящи се сънища и зададе няколко въпроса от съвсем интимен характер, чичо Саня се зарадва извънредно много. Той нахално заяви, че така и трябва да бъде, че личната преданост към лидерите се базира тъкмо на такива комплекси, че комисарят Потрошилов в никакъв случай не е единствен с такива сънища, че много негови колеги и досега спят и виждат как отдават безсмътрната си душа на поругание на силната личност, в замяна на което незабавно получават за поругание безсмъртните души на всички останали.

— И какво, според вас, по божиему, излиза, че те са дяволи или някакви там сатаноиди? — ехидно попита атеистът Потрошилов.

— Е, не — отвърна чичо Саня. — Чак пък сатаноиди. Само сте се трудили цял живот като чираци при помощника на младшия огняр при пъкъл номер не се чете…

— Кучи син! — обиди се Потрошилов. — ТОЙ спаси държавата от Хитлер! А виж тези като теб, обратно, само чакаха Хитлер! На вас нашата работническо-селска власт ви е като кост в гърлото! На всичките златопагонни мръсници!

И Потрошилов скъса на гърдите си бялата риза от американ, откривайки татуировката: „Вредителството на буржоазната интелигнция е една от най-опасните форми на съпротива срещу развиващия се социализъм“.

Чичо Саня Синелников също скъса на гърдите си бялата риза от американ, откривайки неизтребимото златно кръстче.

И Тихон Гренадеров, вървейки по стъпките на по-старите си другари, скъса на гърдите си бялата риза от американ, но нищо не откри, обиди се и горчиво заплака.

Потрошилов и Синелников се опомниха, съжалиха за скъсаното държавно имущество, взеха да успокояват Тихон и да величаят достойната си смяна.

Тихон положи глава на коленете на комисаря, а той почна да му нашепва ласкаво-ласкаво:

— Тук при нас още не са изживени всички недостатъци… А на теб здраво ти е провървяло, сине! Да се озовеш тук! Под щастлива звезда си се родил, знай! Да вземем например оня, американския Дюпон, или пък Рокфелер да вземем. Те си пълнят търбусите, блестят им цилиндрите на слънцето, а ще умрат, и парите няма да им помогнат. Ще умрат, пролетариатът-гробокопач ще ги погребе, както е казано в книгата, а ние с теб през това време ще се стремим към безсмъртието, увличайки всички попаднали на пътя ни народи…

Тук тъкмо на място се показа на екрана Кузма Никитич Хегемонов:

— …вървейки срещу органите на храносмилането… в светлината на потребностите на метаболизма и обмяната на веществата… фондирано отделяне на стомашен сок… мобилизирайки всички налични ферменти… по килокалории не отстъпва на най-добрите чуждестранни… десетки пъти… трябва да се държи с дясната ръка… съпровождайки го с гълтателни движения… Господарю мой! Сидор Карпович!! С какво да ви нагостя!!! Само си поръчайте!!!!

Тук и глупакът ще се досети, че го викат за вечеря.

Бележки

[1] Власовци — хитлеристките окупационни власти в СССР, ръководени от преминалия на страната на немците генерал Власов.

[2] Вероятно се има предвид Брежнев.