Чел съм книгата няколко пъти. И през пубертета, когато я издадоха, и години по-късно. В интерес на истината, не виждам повод за използване на подобни суперлативи — „най-добрата“, „най-дълбоката“, „книга на книгите“… Малко груб социалистически реализъм (заради който не е издавана по него време), малко мистика, малко символизъм и щипка любовна драма. Не може да се мери по дълбочина и значимост нито с руската класика, да речем с Достоевски, нито с наистина великите по-късни автори — примерно братята Аркадий и Борис Стругацки. Да не говорим, че е на светлинни години от действително дълбоките и стойностни произведения в световната литература — „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Лайла“, „Степният вълк“, „Митът за Сизиф“…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.