Артър Конан Дойл
Знакът на четиримата (6)

ГЛАВА 6
НАГЛЕДНИЯТ УРОК НА ШЕРЛОК ХОЛМС

— А сега, Уотсън — каза Холмс, като потри ръце, — имаме половин час, в който ще сме сами. Да го използуваме добре. Както ви казах, за мене случаят е почти завършен, но не бива да допускаме грешки поради прекалена самоувереност. Колкото и просто да изглежда всичко, може би на дъното се крие нещо неочаквано.

— Просто ли? — възкликнах аз.

— Разбира се — каза той с тона на професор клиницист, който обяснява на студенти. — Само че седнете ей в онзи ъгъл, да не би следите от стъпките ви да усложнят положението. А сега на работа! Първо, как са дошли тези хора и как са си отишли? От снощи вратата не е била отваряна. А прозорецът? — И Холмс занесе фенера до прозореца, като през цялото време отбелязваше гласно наблюденията си, но по-скоро говореше на себе си, отколкото на мене. — Прозорецът е затворен с резета отвътре. Рамката е солидна. Отстрани няма панти. Да го отворим. Наблизо няма водосточна тръба. Покривът е далече. И все пак през прозореца е влязъл някой. Снощи преваля. На перваза има отпечатък от обувка. А тук има кръгло петно кал. също и на пода, също и до масата. Вижте и тук, Уотсън! Това е наистина един чудесен нагледен урок.

Погледнах кръглите, добре очертани колелца и казах:

— Това не е отпечатък от обувка.

— Но е нещо много по-ценно за нас. Това е следа от дървен крак. Върху перваза се е отпечатала обувка: тежка, с метална обковка на тока, а до нея е отпечатъкът от дървения крак.

— Значи това е еднокракият!

— Именно. Но не е дошъл сам, а с много чевръст и способен съучастник. Вие бихте ли успели да се изкатерите по тази стена, докторе?

Погледнах през отворения прозорец. Луната ясно осветяваше тъкмо този ъгъл на къщата. До земята имаше не по-малко от шейсет фута и колкото и да се взирах, не видях някаква издатина или процеп в тухлената стена.

— Напълно невъзможно е — отговорих аз.

— Да, ако не ви помагат. Но нека си представим, че ваш приятел ви спуска от тук това хубаво, здраво въже. което виждам в ъгъла, като връзва единия му край за голямата кука на стената. При това положение аз мисля, че ако сте пъргав човек, бихте могли да се покачите до горе и с дървен крак. Ще слезете, разбира се, по същия начин, а вашият съучастник ще изтегли въжето, ще го отвърже от куката, ще затвори прозореца, ще го залости отвътре и ще си тръгне по начина, по който е дошъл. Следва да се отбележи и една подробност — продължи гои, като си играеше с въжето. — Макар че нашият еднокрак приятел се е оказал сравнително добър катерач, по професия той не е моряк. Ръцете му съвсем не са мазолести. Открих с лупата не едно петънце кръв, особено към края на въжето, от което съдя. че се е плъзнал надолу с голяма скорост и кожата на ръцете му се е смъкнала.

— Всичко това е чудесно — казах аз, — но цялата работа става все по-заплетена. Ами тайнственият помощник? Как е влязъл в стаята?

— Да. помощникът… — повтори замислено Холмс. — Има интересни моменти около този помощник. Точно заради него случаят става необичаен. Струва ми се, че този помощник добавя нова страница в летописа на английската криминология, макар че има подобни случаи в Индия и ако паметта не ми изменя, в Сенегамбия.

— И все пак как е влязъл? — повторих аз. — Вратата е затворена, прозорецът е недостъпен. Да не би да се е проврял през комина?

— Камината е съвсем малка — отвърна Холмс. — Вече премислих тази възможност.

— Тогава как? — настоях за отговор аз.

— Не прилагате подхода ми — поклати глава Холмс. — Колко пъти съм ви казвал, че когато изключите невъзможното, онова, което остава, колкото и невероятно да изглежда, е истината! Знаем, че не е влязъл нито през вратата, нито през прозореца, нито през камината. Знаем също. че не се е криел в стаята, понеже няма къде. Как тогава може да е влязъл?

— През дупката в покрива! — извиках аз.

— Разбира се. Сигурно е направил точно това. Бъдете така любезен, подръжте фенера, за да включим в огледа и горното помещение, тайната стаичка, където са намерили съкровището.

Холмс се качи по стълбата, улови се за една греда, залюля се и се пъхна в таванчето. После легна по корем и протегна ръка да вземе фенера, а аз го последвах.

Помещението, в което се озовахме, беше с приблизителни размери десет на шест фута. За под му служеха покривните греди, уплътнени с летви и хоросан, така че човек стъпваше от дърво на дърво. Таванът беше скосен и явно повтаряше формата на островърхия покрив. Нямаше никакви мебели, земята бе покрита с дебел пласт трупал се с години прах.

— Ето. погледнете! — каза Холмс и опря ръка на наклонената стена. — Тук има капак, през който се стига до покрива. Като натисна навътре капака, вижда се покривът, спускащ се полегато. Значи това е единственият начин, по който може да е влязъл първият човек. Я да видим няма ли да открием някакви други следи от тази личност…

Холмс приближи лампата до пода и тогава за втори път тази нощ по лицето му се изписаха изумление и изненада. И аз самият, като проследих погледа му, усетих, че ме полазват студени тръпки. Върху пода навсякъде се виждаха следи от боси крака — ясни, добре очертани, напълно оформени, само че наполовина от размерите на нормалното човешко стъпало.

— Холмс — казах аз. — това пъклено дело е било извършено от де ге!

Приятелят ми бързо си беше възвърнал самообладанието.

— Стъписах се за миг — призна си той. — но всичко е съвсем естествено. Паметта явно ми изневерява, иначе щях да го предвидя. Тук вече няма какво да научим. Да слизаме.

[# Об. част в Зап. Африка, между р. Ссис!;!;! и р. Гамбия. Б. пр.]

— Каква тогава е хипотезата ви за следите? — се върнахме в долната стая. попитах го аз, щом

— Скъпи ми Уотсън, опитайте се и вие да анализирате поне отчасти — отвърна малко нетърпеливо Холмс. — Известни са ви методите ми. Приложете ги. после ще бъде поучително да сравним резултатите.

— Не виждам нищо. което би могло да обедини отделните факти — казах аз.

— Скоро ще ви стане ясно — безцеремонно заяви той. — Струва ми се, че тук вече няма нищо важно, но все пак ще погледна.

Той извади лупата и рулетката, коленичи и бързо започна да обикаля из стаята. Мереше, сравняваше, оглеждаше, а острият му дълъг нос и кръглите, дълбоко хлътнали като на птица очи, бяха само на няколко инча от дъските. Движеше се бързо, безшумно и крадешком. както се движи копоят, хванал следа. Неволно си помислих какъв ужасен престъпник би излязъл от него, ако беше обърнал енергичността и прозорливостта си против закона, вместо да ги използува в негова защита. Холмс продължаваше търсенето и си мърмореше, докато най-накрая нададе радостен вик.

— Това се казва късмет! Сега вече не ни очакват особени затруднения. Престъпник номер едно е имал нещастието да стъпи в креозота. Личат си леко очертанията на малкото стъпало ето тук. в края на смрадната гадост. Както виждате, стъклото се е спукало и е започнало да пропуска течността.

— И какво от това? — попитах аз.

— Как какво? Сега той е в ръцете ни. Знам едно куче. дето би вървяло подир тази миризма до края на света. Ако обикновената глутница може да следва и най-малката диря през цялото графство, то до къде ли би стигнала обучената хрътка при такава силна воня? Сложно е колкото простото тройно правило. Отговорът ще е равен на… А. виж ти! Идат уважаемите представители на закона!

От долу се чуваха тежки стъпки, високи гласове и входната врата с трясък се затръшна.

— Преди да са дошли — каза Холмс. — пипнете тук ръката и крака на клетника. Какво усещате?

— Мускулите са твърди като желязо — отговорих аз.

— Точно така. Те са в състояние на силна спазма, далеч надхвърляща обикновеното трупно вкочаняване. Като прибавите това към изкривените черти на лицето и хипократовата усмивка^[1], наричана в класиката П5115 загоошсия, до какъв извод ще стигнете в разсъжденията си?

— Смърт, причинена от силен расти телен алкалоид — — отговорих аз. — Вещество, подобно на стрихнин. причиняващо тетаничен гърч.

[# Маслена течност, извличана от буково дърво (хим.). Б. пр.]

[# Язвителна. злобно-присмехулна усмивка (лат.). Б. пр.]

— Тъкмо тази мисъл ми хрумна в мига. когато видях опънатите мускули на лицето. Щом влязох в стаята, веднага потърсих пътя за проникването на отровата в организма. Видяхте, че намерих трън, забит или изстрелян, но не с голяма сила, в главата. Забележете, че е засегнато мястото откъм дупката в тавана, когато човекът е седял изправен на стола си.

Ето, разгледайте го. Поех го предпазливо и го приближих до светлината на фенера. Беше дълго, остро и черно, с лъскавина близо до върха, сякаш там имаше засъхнала лепкава течност. Тъпият край беше отрязан и загладен с нож.

— Има ли в Англия такива тръни? — попита Холмс.

— Не. разбира се. че няма.

— Всички тези данни ще ви позволят да стигнете до един правилен извод. Но ето че идва редовната войска, в такъв случай опълчението може да се оттегли.

Още преди Холмс да свърши, приближаващите стъпки зазвучаха силно по коридора и един много як, едър мъж в сив костюм тежко прекрачи прага на стаята. Беше червендалест, грубоват и пращящ от здраве, с извънредно малки, живи очи, които гледаха проницателно, заобиколени от подпухнали, увиснали торбички. По петите му вървяха униформен инспектор и все още треперещият Тадиъс Шолто.

— Добра работа ще падне, добра работа! — извика цивилният с приглушен, дрезгав глас. — Но кои са тези хора? Тази къща явно е населена като зайчарник!

— Струва ми се, че ще си спомните кой съм, господин Атълни Джоунс — тихо каза Холмс.

— Ха, разбира се! — изхриптя другият. — Вие сте Шерлок Холмс, теоретикът. Никога няма да забравя каква лекция ни изнесохте за всички причини, заключения и изводи в случая със скъпоценните камъни от Бишъпгейт. Признавам, че ни насочихте по вярната следа, но ще се съгласите, че по-скоро се осланяхте на късмет, отколкото на професионално умение.

— Това стана благодарение на най-обикновени разсъждения.

— Е, хайде, хайде! Не се срамувайте да си го признаете. Но какво е това? Лошо, лошо! Само голи факти и никакво място за теоретизиране. Какво щастие, че бях в Норуд по един друг случай! Намирах се в участъка, когато ме уведомиха. Според вас каква е причината за смъртта?

— О, едва ли този случай има нужда от моето теоретизиране — каза иронично Холмс.

— Да. няма. И все пак не можем да отречем, че понякога улучвате право в целта. Божичко! Разбрах, че вратата е била заключена. Изчезнали са скъпоценности на стойност половин милион. А какво е положението с прозореца?

— Беше залостен, но по перваза има следи. — Хм… Щом е бил залостен, следите може да нямат отношение към случилото се. Поне така говори здравият разум. Човекът може да е умрял от някакъв пристъп, но пък скъпоценностите са изчезнали. Аха! Готов съм с теория по въпроса, понякога ми се явяват такива проблясъци. Моля ви, сержанте, и вие, господин Шолто, излезте навън. А приятелят ви може да остане. Какво мислите по въпроса, господин Холмс? Шолто сам си призна, че снощи е бил при брат си. Дали брат му не е умрял внезапно, а Шолто не си е тръгнал със съкровището? Какво ще кажете?

— След което мъртвецът е проявил благоразумието да стане и да заключи вратата отвътре?

— Хм… Наистина не издържа на критика. Но нека се опрем на здравия разум. Тадиъс Шолто е брат на този човек, имало е разправия. Само това ни е известно. Никой не е видял пострадалия след като брат му си е отишъл. Леглото му не е използувано. Тадиъс очевидно е силно потресен. Държанието му отблъсква. Виждате, че плета мрежите си около него. Скоро ще го уловя в тях.

— Все още не знаете всички факти — каза Холмс. — Например тази тресчица, която с основание смятам за намазана с отрова, беше забита в главата на жертвата и е оставила видима следа, а това картонче с надписа, който виждате, беше на масата редом с този доста странен инструмент с каменен наконечник. Какво място заемат тези неща във вашата теория?

— Потвърждават я във всяко едно отношение — каза надуто дебелият детектив. — Къщата е пълна с редки индийски предмети. Тадиъс спомена за това, а ако тресчицата е отровна, и самият той, както и някой друг човек, може да я е използувал, за да извърши убийството. Бележката е някаква шмекерия с цел да ни отвлекат вниманието. Единственият въпрос е как убиецът си е тръгнал. И отговорът, разбира се, е дупката в покрива.

И доста чевръсто, като се има предвид едрото му тяло, детективът се изкатери по стълбата и се вмъкна в таванското помещение. Тутакси чухме ликуващия му глас, понеже, беше открил капака към покрива.

— Може би намери нещо — сви рамене Шерлок Холмс, — понякога има проблясъци на разум. II път дедективът нададе радостно възклицание. — Е, виждате, че фактите са нещо по-добро от теорията — каза Атълни Джоунс, когато вече слизаше по стълбата. — Мнението ми за случая се потвърждава. Има капак, през който се стига до покрива, при това е открехнат.

— Аз го отворих.

— А, така ли? Значи сте го забелязали? — Инспекторът явно малко се умърлуши, като узна това. — Е, няма значение кой го е видял пръв, нашият човек се е измъкнал оттам. Инспекторе!

— Да, сър — чу се глас от коридора.

— Помолете господин Шолто да влезе. Господин Шолто, мой дълг е да ви уведомя, че всичко, което кажете, може да бъде използувано срещу вас.

В името на кралицата, вие сте арестуван във връзка със смъртта на вашия брат!

— Виждате ли, нали ви казах?! — извика клетият човечец, като размахваше ръце и гледаше ту мене, ту Холмс.

— Бъдете спокоен, господин Шолто — каза му Холмс. — Мисля, че мога да оборя обвиненията против вас.

— Недейте обещава прекалено много, господин Теоретик, недейте! — сопна се детективът. — Да не се окаже по-сложно, отколкото си го мислите!

— Не само че ще го оневиня, господин Джоунс, но и ще ви поднеса като безвъзмезден подарък името и описанието на единия от двамата души, които са се намирали в стаята снощи. Имам причини да смятам, че първото лице се казва Джонатан Смол. Това е доста прост човек, дребен на ръст и пъргав, лишен от десен крак, вместо който има дървена протеза, износена от вътрешната страна. Лявата му обувка е със солиден квадратен нос, а токът е обкован с метална лента. Той е на средна възраст, със силно загоряла от слънцето кожа и е бивш каторжник. Тези няколко подробности може да ви бъдат от полза, прибавени към факта, че кожата на ръцете му доста се е ожулила. А вторият…

— Аха, и втори човек ли има? — присмя се Атълни Джоунс, но не успя да прикрие, че въпреки това точните думи на Холмс му направиха впечатление.

— Вторият е много любопитна личност — продължи Холмс и се завъртя кръгом. — Надявам се, че в скоро време ще мога да ви представя и двамата. Искам да ви кажа нещо насаме, Уотсън!

И Холмс ме изведе на стълбището.

— Неочакваното произшествие съвсем ни накара да забравим каква беше първоначалната цел на нашето идване — рече той.

— Току-що си го помислих — отвърнах аз. — Не е редно госпожица Морстън да остава в този печален дом.

— Така е. Трябва да я изпратите до дома й. Тя живее при госпожа Сесил Форестър в Лоуър Камбъруел, не много далече оттук. Ще ви чакам, ако решите да се върнете. Но може би искате да си починете?

— В никакъв случай. Не мисля, че бих могъл да заспя, преди да узная нещо повече за тази странна афера. Доста страшни картини съм видял през живота си, но ви уверявам, че следващите една след друга необикновени изненади тази вечер издъно разтърсиха нервите ми. Бих искал обаче да видя всичко докрай заедно с вас, след като бях свидетел на толкова много неща.

— С присъствието си ще ми окажете голяма услуга — каза Холмс. — Ще работим върху случая, без да се обвързваме, и ще оставим това приятелче Джоунс да търси зелен хайвер колкото си ще. Като изпратите госпожица Морстън, моля ви да отидете на „Пинчин Лейн“ 3 в Ламбет, близо до брега на Темза. В третата къща отдясно живее един препаратор на птици, казва се Шърман. На прозореца ще видите невестулка, уловила зайче. Почукайте и кажете на стария

Шърман, като го поздравите от мене. че веднага трябва да изпрати Тоби тук. Ще го докарате с вашия кабриолет.

— Предполагам, че става дума за куче?

— Да, Тоби е странен мелез с невероятно силно развито обоняние. Предпочитам неговата помощ пред цялата детективска армия в Лондон.

— Непременно ще го доведа. Сега е един. Ако успея да намеря отпочинал кон, ще бъда тук преди три часа.

— А пък аз — каза Холмс — ще видя какво може да се узнае от госпожа Бърнстоун и от слугата индус. който, както обясни Тадиъс Шолто, спи в съседната мансарда. Сигурно ще се поуча о г методите на великия Джоунс и ще слушам и не до там изисканите му саркастични забележки. Wir sind gewöhnt, dass die Menschen verhöhnen, was sie nicht verstehen.^[2]

Колко съдържателен е винаги Гьоте!