Метаданни
Данни
- Серия
- Шерлок Холмс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sign of Four, 1890 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Огняна Иванова, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 52 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина
- Лека корекция
- Борислав (2006)
- Източник
- dubina.dir.bg
Издание:
Артър Конан Дойл
Избрани произведения в три тома
Рецензент и съставител: Красимира Тодорова
Том първи
Етюд в червено. Знакът на четиримата
Повести
Преведе от английски: Огняна Иванова, 1990
Художник на корицата и оформление: Христо Жаблянов, 1990
Редактор: Красимира Абаджиева
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Мая Халачева
Красимира Тодорова, издател 1990
Код 11
95376
6126-18-90
Английска. Първо издание. Изд. номер 1935.
Дадена за набор м. II.1990 г.
Подписана за печат м. VII.1990 г.
Излязла от печат м. VIII.1990 г.
Формат 16/60 х 90
Печати коли 15. Изд. коли 15. Усл. печ. коли 14,02. Цена 3,80 лева.
Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1, София
Държавна печатница „Георги Димитров“
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Знакът на четиримата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Знакът на четиримата | |
The Sign of the Four | |
Корица на изданието от 1892 г. | |
Автор | Артър Конан Дойл |
---|---|
Създаване | февруари 1890 г. Великобритания |
Първо издание | 1890 г. Англия |
Оригинален език | английски |
Жанр | Детективско-приключенски |
Вид | роман |
Поредица | Шерлок Холмс |
Предходна | Етюд в червено – роман |
Следваща | Приключенията на Шерлок Холмс – сборник |
Знакът на четиримата в Общомедия |
„Знакът на четиримата“ (на английски: The Sign of the Four) е вторият роман на Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1890 година.
Сюжет
Към Шерлок Холмс за помощ се обръща госпожица Мери Морстън. Тя иска да разбере мистериозната верига от събития, които са започнали отдавна и продължават до наши дни.
Преди 10 години в Лондон в отпуск е дошъл баща ѝ; капитан Морстън. Той е работил в охраната на затвора за каторжници, който се намира на Андаманските острови. Когато Мери е отишла в хотела, се оказва, че нейният баща е излязъл някъде привечер, и повече никой не го е видял. Полицията не е могла да издири капитан Морстън, а и неговият приятел, майор Шолто, който е живял в Англия, също не е могъл да помогне на разследването.
Четири години след изчезването на Морстън някой неизвестен обявява във вестник, че е намерил адреса на Мери. Скоро тя започва да получава прекрасни перли, по една перла всяка година. Госпожица Морстън е получила писмо, с което е поканена на среща, придружена от двама приятели. Холмс и Уотсън ѝ предлагат да я съпроводят.
По пътя към мястото на срещата Мери показва на Холмс странен документ, открит в хотелската стая, където е бил отседнал капитан Морстън, преди да изчезне. Това е план на някаква крепост, на който е написано „Знакът на четиримата“ и четири имена: Джонатан Смол, Махамед Сингх, Абдула Хан и Дост Акбар.
Човекът, който е определил среща на госпожица Морстън, се оказва Тадеус Шолто, един от двамата сина на майор Шолто. Г-н Шолто разказва важни детайли от тази оплетена история...
След завръщането си от Андаманските острови, баща му, майор Шолто, е имал много неспокоен живот. Той е превърнал къщата си в истинска защитена крепост, и освен това се е боял до смърт от човек с дървен крак. Веднъж дори майорът е стрелял по еднокрак мъж, който се е оказал мирен търговец. Но когато Шолто-старши получава кратко писмо от Индия, е поразен от мозъчен удар.
Малко преди смъртта си майор Шолто казва на синовете си, че той и неговият приятел, капитан Морстън, са станали собственици на огромно богатство. Но когато Морстън е дошъл при Шолто за своята част от съкровището, приятелите са се скарали. По време на разпрата Морстън е починал от сърдечен удар в кабинета на Шолто, и майорът, с помощта на слугите си, тайно го е погребал. Поради това нито госпожица Мери, нито полицията, са намерили изчезналия Морстън. Умиращият Шолто е искал да каже на синовете си мястото, където е съкровището, но изведнъж вижда в прозореца грубо, брадясало и много загоряло лице на някакъв мъж. Майорът диво изкрещява от страх и умира, без да успее да каже нещо.
Осъзнавайки колко несправедливо майорът е постъпил с дъщерята на приятеля си, Тадеус Шолто решава анонимно да ѝ помогне. Той е бил този, който е изпращал на Мери перли, за да може да ги продаде и да не живее в бедност. След смъртта на майор Шолто синовете му няколко години търсят съкровището. Първоначално те са претърсили цялата градина, а след това са започнали да изследват всеки сантиметър от дома си. Скоро братята намират замаскирана мансарда, в средата на която има ковчеже, пълно със скъпоценни камъни. Предварителните сметки показват, че стойността на това съкровище представлява огромна сума, не по-малка от 500 000 британски лири.
Тадеус Шолто предлага на Мери Морстън да отидат при брат му Бартоломю, и да опитат честно да разделят намереното съкровище. Но когато те пристигат в къщата, оказва се, че Бартоломю Шолто седи мъртъв в кресло в заключена отвътре стая, а ковчежето с ценностите е изчезнало. Холмс веднага започва разследване. Той установява, че е имало двама престъпници. Един се е изкачил през покрива и таванското помещение и е убил Бартоломю Шолто с отровна стреличка в областта на шията. А след това в стаята по въже е влязъл главният престъпник – човек с дървен крак на име Джонатан Смол. Пристигналият на местопроизшествието полицейски инспектор Атълни Джоунс не вярва на заключенията на Холмс. Инспекторът обвинява Тадеус Шолто за убийството на брат му и го арестува.
Холмс забелязва, че единият от престъпниците е бил изцапал краката си с катран. С помощта на специално обучени кучета Холмс и Уотсън се опитват да проследят престъпниците, но кучето ги води само до кей на брега на река Темза. Разпитвайки една намираща се наблизо жена, Холмс открива, че наистина е имало човек с дървен крак. Той наел парния катер на съпруга на жената и е тръгнал нанякъде.
Връщайки се на Бейкър Стрийт, Холмс предлага Уотсън да установят кой е съучастникът на Джонатан Смол. Съпоставяйки фактите (по-специално – малка следа от бос крак и стрелба с отровни стрелички) Холмс посочва, че съучастникът на Смол е абориген от Андаманските острови.
Холмс започва да търси парния катер „Зора“, с който са избягали престъпниците. Малка група от бездомни момчета, които понякога помагат на Холмс, се впускат из всички кейове на река Темза в района на Лондон, но катерът го няма никъде.
Уотсън посещава госпожица Мери Морстън и ѝ разказва подробности от разследването, което води Холмс. Уотсън чувства, че е много влюбен в Мери, но не ѝ казва за това. Той разбира, че когато намерят съкровището, госпожица Морстън ще се превърне в една от най-богатите девойки в Англия. И едва ли Мери ще иска да се омъжи за него, скромния пенсиониран лекар.
Междувременно полицейското разследване се проваля напълно. Тадеус Шолто доказва своята невинност, и инспектор Джоунс е принуден да потърси помощ от Холмс. A Шерлок Холмс все пак успява да разгадае къде се крие катерът на Смол. Холмс предполага, че „Зора“ се намира в един от доковете за ремонт и скоро Холмс го намира.
Холмс предлага на Джоунс засада на реката, близо до доковете, където се намира „Зора“. Полицейският катер започва да преследва кораба с престъпниците, и Холмс и Уотсън виждат на палубата Смол и неговия помощник, който наистина се оказва много дребен дивак. Дивакът „стреля“ със своята тръба в посока на полицейския кораб, а в отговор Холмс и Уотсън го убиват с изстрели от револверите си. Акостирайки на брега, Смол се опитва да избяга, но затъва в блатото, и е арестуван от полицията.
Уотсън моли инспектор Джоунс да му даде възможност лично да предаде ковчежето със съкровището на госпожица Морстън. Но когато пристига при Мери, Уотсън отваря сандъчето и открива, че скъпоценностите са изчезнали. Осъзнавайки, че сега между него и Мери няма пречка под формата на огромно богатство, Уотсън предлага на госпожица Морстън да се омъжи за него. И Мери с радост приема.
Уотсън се връща на Бейкър Стрийт, където го очакват Холмс заедно с арестувания Смол, и им казва за липсващото съкровище. Смол се смее злорадо и признава, че е хвърлил всички скъпоценности в Темза, за да не попаднат в децата на капитан Морстън и майор Шолто. Холмс е категоричен, че Смол не е убил Бартоломю Шолто и предлага на престъпника честно да разкаже всичко.
...Преди много години Смол е служил в Индия, но не след дълго е освободен от армията заради инвалидност (крокодил е отхапал крака му, докато е плувал в реката). По време на поредния бунт срещу британското правителство той се оказва в крепостта в град Агра. Двама подчинени нему индуски войници му предлагат да убият и оберат богат пратеник на раджата, някой си търговец Ахмед. Този търговец, който е придружаван от брата на единия от индийците, иска да се скрие в крепостта ковчеже, в което има много скъпоценни камъни, принадлежащи на раджата. Смол и съучастниците му са убили търговеца, взели са и са скрили съкровището, но друг служител на раджата ги е проследил и е съобщил за престъплението. Тримата индуси и Смол са осъдени на доживотна каторга и са изпратени на Андаманските острови.
След няколко години лишаване от свобода Смол решава да потърси помощ от майор Шолто и неговият приятел, капитан Морстън. Той им обещава да им даде част от съкровището, но в замяна офицерите трябва да помогнат на Смол и съучастниците му да избягат от Андаманските острови. Смол е нарисувал план, къде е било скрито съкровището, и го е подписал със „Знака на четиримата“.
Шолто и Морстън са измамили Смол. Майорът е взел ковчежето и е заминал в Англия, а след известно време и капитан Морстън също напуска Андаманските острови. В своята безкрайна ярост от това предателство Смол се заклева да им отмъсти.
Случайно помагайки на един от местните аборигени на име Тонга, Смол се сприятелява с него. Смол успява да избяга: той разбива главата на пазача със своя дървен крак и с помощта на лодката на Тонга отплават. След като се оказва в Англия, Смол се опитва да влезе в стаята, където умира Шолто. Но майорът, като вижда лицето на човека, който някога е предал, е починал от уплаха.
Когато Смол научва, че синовете на Шолто са намерили съкровището, той решава да ги ограби. Тонга влиза в стаята през покрива, убива Бартоломю Шолто с отровна стрела и пуска въже през прозореца, по което е влязъл Смол. Скривайки се с катера „Зора“, Смол е планирал да достигне до голям параход и да отплава за Бразилия.
След това признание полицията отвежда Смол, а Уотсън казва Холмс, че е решил да се ожени за Мери Морстън, и че най-вероятно Уотсън скоро ще напусне апартамента на Бейкър Стрийт. В отговор Холмс казва, че може само да се подчини на тези обстоятелства. Приятелите си казват сбогом...
„ | – Подялбата ми се вижда малко несправедлива – подхвърлих аз. – Вие свършихте всичката работа. Благодарение на това аз се сдобивам със съпруга, Джоунс се кичи със слава, а какво остава за вас?
– За мене все още остава кокаинът – каза Шерлок Холмс. И протегна дългата си бяла ръка към флакона. |
“ |
Адаптации
Година | Наименование на филма | Страна | Режисьор | Холмс | Уотсън |
1913 | Sherlock Holmes Solves the Sign of the Four | САЩ | Лойд Лонерган | Хари Бенъм | Чарлз Гън |
1923 | The Sign of Four | Великобритания | Морис Елвей | Ейли Норууд | Артър Кулин |
1932 | The Sign of Four | Великобритания | Греъм Кътс | Артър Уонтър | Йън Хънтър |
1968 | The Sign of Four | Великобритания | Уилям Стърлинг | Питър Кушинг | Найджъл Сток |
1974 | Das Zeichen der Vier (Le signe des quatre) | Франция/ФРГ | Джийн-Пиер Декур | Ролф Бекер | Роже Люмон |
1983 | The Sign of Four | Великобритания | Дезмънд Дейвис | Йън Ричардсън | Дейвид Хийли |
1983 | Sherlock Holmes and the Sign of Four (анимация) | Австралия | Йън Макензи, Алекс Никълъс |
Питър О'Тул (глас) | Ърл Крос (глас) |
1983 | Приключенията на Шерлок Холмс и Доктор Уотсън: Съкровището на Агра | СССР | Игор Маслеников | Василий Ливанов | Виталий Соломин |
1987 | The Sign of Four | Великобритания | Питър Хамънд | Джеръми Брет | Едуард Хардуик |
1991 | The Crucifer of Blood | САЩ | Фрейзър Кларк Хестън | Чарлтън Хестън | Ричард Джонсън |
2001 | The Sign of Four | Канада | Родни Гибънс | Мат Фрауър | Кенет Уелш |
2005 | Neekkam | Индия | Бижу Висванат | неизвестен | неизвестен |
2013 | The Sign of Three (епизод от сериала „Шерлок“) | Великобритания | Колм Маккарти | Бенедикт Къмбърбач | Мартин Фрийман |
2013 | Камень, ножницы, бумага (епизод от ТВ сериал) [1] | Русия | Андрей Кавун | Игор Петренко | Андрей Панин |
Вижте също
Източници
- The Sign of Four, The Birmingham Weekly Mercury (2 август 1890), 1; (9 август 1890), 1; (16 август 1890), 4; (23 август 1890), 2; (30 август 1890), 3; (6 септември 1890), 2; (13 септември 1890), 2; (20 септември 1890), 3.
- The Sign of Four, The Bristol Observer (17 май 1890), 1; (24 май 1890), 1; (31 май 1890), 1; (7 юни 1890), 1; (14 юни 1890), 1; (21 юни 1890), 1; (28 юни 1890), 1; (5 юли 1890), 1. illus.
- The Sign of Four, The Hampshire Telegraph and Sussex Chronicle [Portsmouth] (5 юли 1890), 9; (12 юли 1890), 9; (19 юли 1890), 9; (26 юли 1890), 9; (2 август 1890), 9; (9 август 1890), 9; (16 август 1890), 9; (23 август 1890), 9; (30 август 1890), 9.
- The Sign of the Four, Lippincott's Monthly Magazine (London), 45, No. 266 (February 1890), 145 – 223. Illustration by H.D. (Herbert Denman).
- The Sign of Four, Illustrated by Dan Smith. New York World, Sunday magazine (5 януари 1908), 9. (The Ten Greatest Detective Stories Ever Written. Each Retold in a Page)
- The Sign of Four, Illustrated by Frederick R. Reinert. Police Stories (Police Pub. Co., New York), 4, No. 4 (April 1926), 10 – 13, 64, 66, 68; cont'd.
- The Sign of the Four, The Providence Sunday Journal (16 февруари 1890), 13 – 14; (23 февруари 1890), 13 – 14.
- The Sign of Four, Tit Bits, 23 (29 октомври 1891), 61 – 62; (5 ноември 1892), 79 – 80; (12 ноември 1892), 97 – 98; (19 ноември 1892), 115 – 116; (26 ноември 1892), 133 – 134; (3 декември 1892), 151 – 152; (10 декември 1892) 179 – 180; (17 декември 1892), 197 – 198; (24 декември 1892), 216; (31 декември 1892), 233 – 234; (7 януари 1892), 251 – 252.
|
|
ГЛАВА 6
НАГЛЕДНИЯТ УРОК НА ШЕРЛОК ХОЛМС
— А сега, Уотсън — каза Холмс, като потри ръце, — имаме половин час, в който ще сме сами. Да го използуваме добре. Както ви казах, за мене случаят е почти завършен, но не бива да допускаме грешки поради прекалена самоувереност. Колкото и просто да изглежда всичко, може би на дъното се крие нещо неочаквано.
— Просто ли? — възкликнах аз.
— Разбира се — каза той с тона на професор клиницист, който обяснява на студенти. — Само че седнете ей в онзи ъгъл, да не би следите от стъпките ви да усложнят положението. А сега на работа! Първо, как са дошли тези хора и как са си отишли? От снощи вратата не е била отваряна. А прозорецът? — И Холмс занесе фенера до прозореца, като през цялото време отбелязваше гласно наблюденията си, но по-скоро говореше на себе си, отколкото на мене. — Прозорецът е затворен с резета отвътре. Рамката е солидна. Отстрани няма панти. Да го отворим. Наблизо няма водосточна тръба. Покривът е далече. И все пак през прозореца е влязъл някой. Снощи преваля. На перваза има отпечатък от обувка. А тук има кръгло петно кал. също и на пода, също и до масата. Вижте и тук, Уотсън! Това е наистина един чудесен нагледен урок.
Погледнах кръглите, добре очертани колелца и казах:
— Това не е отпечатък от обувка.
— Но е нещо много по-ценно за нас. Това е следа от дървен крак. Върху перваза се е отпечатала обувка: тежка, с метална обковка на тока, а до нея е отпечатъкът от дървения крак.
— Значи това е еднокракият!
— Именно. Но не е дошъл сам, а с много чевръст и способен съучастник. Вие бихте ли успели да се изкатерите по тази стена, докторе?
Погледнах през отворения прозорец. Луната ясно осветяваше тъкмо този ъгъл на къщата. До земята имаше не по-малко от шейсет фута и колкото и да се взирах, не видях някаква издатина или процеп в тухлената стена.
— Напълно невъзможно е — отговорих аз.
— Да, ако не ви помагат. Но нека си представим, че ваш приятел ви спуска от тук това хубаво, здраво въже. което виждам в ъгъла, като връзва единия му край за голямата кука на стената. При това положение аз мисля, че ако сте пъргав човек, бихте могли да се покачите до горе и с дървен крак. Ще слезете, разбира се, по същия начин, а вашият съучастник ще изтегли въжето, ще го отвърже от куката, ще затвори прозореца, ще го залости отвътре и ще си тръгне по начина, по който е дошъл. Следва да се отбележи и една подробност — продължи гои, като си играеше с въжето. — Макар че нашият еднокрак приятел се е оказал сравнително добър катерач, по професия той не е моряк. Ръцете му съвсем не са мазолести. Открих с лупата не едно петънце кръв, особено към края на въжето, от което съдя. че се е плъзнал надолу с голяма скорост и кожата на ръцете му се е смъкнала.
— Всичко това е чудесно — казах аз, — но цялата работа става все по-заплетена. Ами тайнственият помощник? Как е влязъл в стаята?
— Да. помощникът… — повтори замислено Холмс. — Има интересни моменти около този помощник. Точно заради него случаят става необичаен. Струва ми се, че този помощник добавя нова страница в летописа на английската криминология, макар че има подобни случаи в Индия и ако паметта не ми изменя, в Сенегамбия.
— И все пак как е влязъл? — повторих аз. — Вратата е затворена, прозорецът е недостъпен. Да не би да се е проврял през комина?
— Камината е съвсем малка — отвърна Холмс. — Вече премислих тази възможност.
— Тогава как? — настоях за отговор аз.
— Не прилагате подхода ми — поклати глава Холмс. — Колко пъти съм ви казвал, че когато изключите невъзможното, онова, което остава, колкото и невероятно да изглежда, е истината! Знаем, че не е влязъл нито през вратата, нито през прозореца, нито през камината. Знаем също. че не се е криел в стаята, понеже няма къде. Как тогава може да е влязъл?
— През дупката в покрива! — извиках аз.
— Разбира се. Сигурно е направил точно това. Бъдете така любезен, подръжте фенера, за да включим в огледа и горното помещение, тайната стаичка, където са намерили съкровището.
Холмс се качи по стълбата, улови се за една греда, залюля се и се пъхна в таванчето. После легна по корем и протегна ръка да вземе фенера, а аз го последвах.
Помещението, в което се озовахме, беше с приблизителни размери десет на шест фута. За под му служеха покривните греди, уплътнени с летви и хоросан, така че човек стъпваше от дърво на дърво. Таванът беше скосен и явно повтаряше формата на островърхия покрив. Нямаше никакви мебели, земята бе покрита с дебел пласт трупал се с години прах.
— Ето. погледнете! — каза Холмс и опря ръка на наклонената стена. — Тук има капак, през който се стига до покрива. Като натисна навътре капака, вижда се покривът, спускащ се полегато. Значи това е единственият начин, по който може да е влязъл първият човек. Я да видим няма ли да открием някакви други следи от тази личност…
Холмс приближи лампата до пода и тогава за втори път тази нощ по лицето му се изписаха изумление и изненада. И аз самият, като проследих погледа му, усетих, че ме полазват студени тръпки. Върху пода навсякъде се виждаха следи от боси крака — ясни, добре очертани, напълно оформени, само че наполовина от размерите на нормалното човешко стъпало.
— Холмс — казах аз. — това пъклено дело е било извършено от де ге!
Приятелят ми бързо си беше възвърнал самообладанието.
— Стъписах се за миг — призна си той. — но всичко е съвсем естествено. Паметта явно ми изневерява, иначе щях да го предвидя. Тук вече няма какво да научим. Да слизаме.
[# Об. част в Зап. Африка, между р. Ссис!;!;! и р. Гамбия. Б. пр.]
— Каква тогава е хипотезата ви за следите? — се върнахме в долната стая. попитах го аз, щом
— Скъпи ми Уотсън, опитайте се и вие да анализирате поне отчасти — отвърна малко нетърпеливо Холмс. — Известни са ви методите ми. Приложете ги. после ще бъде поучително да сравним резултатите.
— Не виждам нищо. което би могло да обедини отделните факти — казах аз.
— Скоро ще ви стане ясно — безцеремонно заяви той. — Струва ми се, че тук вече няма нищо важно, но все пак ще погледна.
Той извади лупата и рулетката, коленичи и бързо започна да обикаля из стаята. Мереше, сравняваше, оглеждаше, а острият му дълъг нос и кръглите, дълбоко хлътнали като на птица очи, бяха само на няколко инча от дъските. Движеше се бързо, безшумно и крадешком. както се движи копоят, хванал следа. Неволно си помислих какъв ужасен престъпник би излязъл от него, ако беше обърнал енергичността и прозорливостта си против закона, вместо да ги използува в негова защита. Холмс продължаваше търсенето и си мърмореше, докато най-накрая нададе радостен вик.
— Това се казва късмет! Сега вече не ни очакват особени затруднения. Престъпник номер едно е имал нещастието да стъпи в креозота. Личат си леко очертанията на малкото стъпало ето тук. в края на смрадната гадост. Както виждате, стъклото се е спукало и е започнало да пропуска течността.
— И какво от това? — попитах аз.
— Как какво? Сега той е в ръцете ни. Знам едно куче. дето би вървяло подир тази миризма до края на света. Ако обикновената глутница може да следва и най-малката диря през цялото графство, то до къде ли би стигнала обучената хрътка при такава силна воня? Сложно е колкото простото тройно правило. Отговорът ще е равен на… А. виж ти! Идат уважаемите представители на закона!
От долу се чуваха тежки стъпки, високи гласове и входната врата с трясък се затръшна.
— Преди да са дошли — каза Холмс. — пипнете тук ръката и крака на клетника. Какво усещате?
— Мускулите са твърди като желязо — отговорих аз.
— Точно така. Те са в състояние на силна спазма, далеч надхвърляща обикновеното трупно вкочаняване. Като прибавите това към изкривените черти на лицето и хипократовата усмивка[1], наричана в класиката П5115 загоошсия, до какъв извод ще стигнете в разсъжденията си?
— Смърт, причинена от силен расти телен алкалоид — — отговорих аз. — Вещество, подобно на стрихнин. причиняващо тетаничен гърч.
[# Маслена течност, извличана от буково дърво (хим.). Б. пр.]
[# Язвителна. злобно-присмехулна усмивка (лат.). Б. пр.]
— Тъкмо тази мисъл ми хрумна в мига. когато видях опънатите мускули на лицето. Щом влязох в стаята, веднага потърсих пътя за проникването на отровата в организма. Видяхте, че намерих трън, забит или изстрелян, но не с голяма сила, в главата. Забележете, че е засегнато мястото откъм дупката в тавана, когато човекът е седял изправен на стола си.
Ето, разгледайте го. Поех го предпазливо и го приближих до светлината на фенера. Беше дълго, остро и черно, с лъскавина близо до върха, сякаш там имаше засъхнала лепкава течност. Тъпият край беше отрязан и загладен с нож.
— Има ли в Англия такива тръни? — попита Холмс.
— Не. разбира се. че няма.
— Всички тези данни ще ви позволят да стигнете до един правилен извод. Но ето че идва редовната войска, в такъв случай опълчението може да се оттегли.
Още преди Холмс да свърши, приближаващите стъпки зазвучаха силно по коридора и един много як, едър мъж в сив костюм тежко прекрачи прага на стаята. Беше червендалест, грубоват и пращящ от здраве, с извънредно малки, живи очи, които гледаха проницателно, заобиколени от подпухнали, увиснали торбички. По петите му вървяха униформен инспектор и все още треперещият Тадиъс Шолто.
— Добра работа ще падне, добра работа! — извика цивилният с приглушен, дрезгав глас. — Но кои са тези хора? Тази къща явно е населена като зайчарник!
— Струва ми се, че ще си спомните кой съм, господин Атълни Джоунс — тихо каза Холмс.
— Ха, разбира се! — изхриптя другият. — Вие сте Шерлок Холмс, теоретикът. Никога няма да забравя каква лекция ни изнесохте за всички причини, заключения и изводи в случая със скъпоценните камъни от Бишъпгейт. Признавам, че ни насочихте по вярната следа, но ще се съгласите, че по-скоро се осланяхте на късмет, отколкото на професионално умение.
— Това стана благодарение на най-обикновени разсъждения.
— Е, хайде, хайде! Не се срамувайте да си го признаете. Но какво е това? Лошо, лошо! Само голи факти и никакво място за теоретизиране. Какво щастие, че бях в Норуд по един друг случай! Намирах се в участъка, когато ме уведомиха. Според вас каква е причината за смъртта?
— О, едва ли този случай има нужда от моето теоретизиране — каза иронично Холмс.
— Да. няма. И все пак не можем да отречем, че понякога улучвате право в целта. Божичко! Разбрах, че вратата е била заключена. Изчезнали са скъпоценности на стойност половин милион. А какво е положението с прозореца?
— Беше залостен, но по перваза има следи. — Хм… Щом е бил залостен, следите може да нямат отношение към случилото се. Поне така говори здравият разум. Човекът може да е умрял от някакъв пристъп, но пък скъпоценностите са изчезнали. Аха! Готов съм с теория по въпроса, понякога ми се явяват такива проблясъци. Моля ви, сержанте, и вие, господин Шолто, излезте навън. А приятелят ви може да остане. Какво мислите по въпроса, господин Холмс? Шолто сам си призна, че снощи е бил при брат си. Дали брат му не е умрял внезапно, а Шолто не си е тръгнал със съкровището? Какво ще кажете?
— След което мъртвецът е проявил благоразумието да стане и да заключи вратата отвътре?
— Хм… Наистина не издържа на критика. Но нека се опрем на здравия разум. Тадиъс Шолто е брат на този човек, имало е разправия. Само това ни е известно. Никой не е видял пострадалия след като брат му си е отишъл. Леглото му не е използувано. Тадиъс очевидно е силно потресен. Държанието му отблъсква. Виждате, че плета мрежите си около него. Скоро ще го уловя в тях.
— Все още не знаете всички факти — каза Холмс. — Например тази тресчица, която с основание смятам за намазана с отрова, беше забита в главата на жертвата и е оставила видима следа, а това картонче с надписа, който виждате, беше на масата редом с този доста странен инструмент с каменен наконечник. Какво място заемат тези неща във вашата теория?
— Потвърждават я във всяко едно отношение — каза надуто дебелият детектив. — Къщата е пълна с редки индийски предмети. Тадиъс спомена за това, а ако тресчицата е отровна, и самият той, както и някой друг човек, може да я е използувал, за да извърши убийството. Бележката е някаква шмекерия с цел да ни отвлекат вниманието. Единственият въпрос е как убиецът си е тръгнал. И отговорът, разбира се, е дупката в покрива.
И доста чевръсто, като се има предвид едрото му тяло, детективът се изкатери по стълбата и се вмъкна в таванското помещение. Тутакси чухме ликуващия му глас, понеже, беше открил капака към покрива.
— Може би намери нещо — сви рамене Шерлок Холмс, — понякога има проблясъци на разум. II път дедективът нададе радостно възклицание. — Е, виждате, че фактите са нещо по-добро от теорията — каза Атълни Джоунс, когато вече слизаше по стълбата. — Мнението ми за случая се потвърждава. Има капак, през който се стига до покрива, при това е открехнат.
— Аз го отворих.
— А, така ли? Значи сте го забелязали? — Инспекторът явно малко се умърлуши, като узна това. — Е, няма значение кой го е видял пръв, нашият човек се е измъкнал оттам. Инспекторе!
— Да, сър — чу се глас от коридора.
— Помолете господин Шолто да влезе. Господин Шолто, мой дълг е да ви уведомя, че всичко, което кажете, може да бъде използувано срещу вас.
В името на кралицата, вие сте арестуван във връзка със смъртта на вашия брат!
— Виждате ли, нали ви казах?! — извика клетият човечец, като размахваше ръце и гледаше ту мене, ту Холмс.
— Бъдете спокоен, господин Шолто — каза му Холмс. — Мисля, че мога да оборя обвиненията против вас.
— Недейте обещава прекалено много, господин Теоретик, недейте! — сопна се детективът. — Да не се окаже по-сложно, отколкото си го мислите!
— Не само че ще го оневиня, господин Джоунс, но и ще ви поднеса като безвъзмезден подарък името и описанието на единия от двамата души, които са се намирали в стаята снощи. Имам причини да смятам, че първото лице се казва Джонатан Смол. Това е доста прост човек, дребен на ръст и пъргав, лишен от десен крак, вместо който има дървена протеза, износена от вътрешната страна. Лявата му обувка е със солиден квадратен нос, а токът е обкован с метална лента. Той е на средна възраст, със силно загоряла от слънцето кожа и е бивш каторжник. Тези няколко подробности може да ви бъдат от полза, прибавени към факта, че кожата на ръцете му доста се е ожулила. А вторият…
— Аха, и втори човек ли има? — присмя се Атълни Джоунс, но не успя да прикрие, че въпреки това точните думи на Холмс му направиха впечатление.
— Вторият е много любопитна личност — продължи Холмс и се завъртя кръгом. — Надявам се, че в скоро време ще мога да ви представя и двамата. Искам да ви кажа нещо насаме, Уотсън!
И Холмс ме изведе на стълбището.
— Неочакваното произшествие съвсем ни накара да забравим каква беше първоначалната цел на нашето идване — рече той.
— Току-що си го помислих — отвърнах аз. — Не е редно госпожица Морстън да остава в този печален дом.
— Така е. Трябва да я изпратите до дома й. Тя живее при госпожа Сесил Форестър в Лоуър Камбъруел, не много далече оттук. Ще ви чакам, ако решите да се върнете. Но може би искате да си починете?
— В никакъв случай. Не мисля, че бих могъл да заспя, преди да узная нещо повече за тази странна афера. Доста страшни картини съм видял през живота си, но ви уверявам, че следващите една след друга необикновени изненади тази вечер издъно разтърсиха нервите ми. Бих искал обаче да видя всичко докрай заедно с вас, след като бях свидетел на толкова много неща.
— С присъствието си ще ми окажете голяма услуга — каза Холмс. — Ще работим върху случая, без да се обвързваме, и ще оставим това приятелче Джоунс да търси зелен хайвер колкото си ще. Като изпратите госпожица Морстън, моля ви да отидете на „Пинчин Лейн“ 3 в Ламбет, близо до брега на Темза. В третата къща отдясно живее един препаратор на птици, казва се Шърман. На прозореца ще видите невестулка, уловила зайче. Почукайте и кажете на стария
Шърман, като го поздравите от мене. че веднага трябва да изпрати Тоби тук. Ще го докарате с вашия кабриолет.
— Предполагам, че става дума за куче?
— Да, Тоби е странен мелез с невероятно силно развито обоняние. Предпочитам неговата помощ пред цялата детективска армия в Лондон.
— Непременно ще го доведа. Сега е един. Ако успея да намеря отпочинал кон, ще бъда тук преди три часа.
— А пък аз — каза Холмс — ще видя какво може да се узнае от госпожа Бърнстоун и от слугата индус. който, както обясни Тадиъс Шолто, спи в съседната мансарда. Сигурно ще се поуча о г методите на великия Джоунс и ще слушам и не до там изисканите му саркастични забележки. Wir sind gewöhnt, dass die Menschen verhöhnen, was sie nicht verstehen.[2]
Колко съдържателен е винаги Гьоте!