Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)
Набиране
Пламен Барух

Източник: Словото

 

Издание:

Радой Ралин. Избрани творби в два тома. Том първи

„Български писател“, С. 1984


Има в нашия отдел

някакъв дебел дембел.

От човешки чувства движен,

той вечно е неподвижен.

 

Той с прозявка заранта

си маркира ориста,

с перспектива да заспива

все сред същата архива.

 

Здравословно със съня

уплътнява си деня.

А за службица такава

кой ли се полакомява?

 

Акт за раждане дорде

архиварят издаде,

младенецът — нани, нани! —

пълнолетен мъж ще стане.

 

Нека хората растат!

Нека си пробиват път.

Нека да се надпреварят.

И забравят архиварят.

 

Тъй ще си остане той

като преписка в застой,

дни, години да проспива

все сред същата архива

 

участта си негорчива.[1]

1951

Бележки

[1]

— О, архивари с мисия свещена!

Ний съкратихме ви животеца:

за сатирата станахте мишена,

че сатирата ни, от вас лишена,

умряла би от безработица.

Тя доживя до смели цели:

днес по закупчици се цели.

1963

Край
Читателите на „Завидна участ“ са прочели и: