Радой Ралин
Умора

Един войник заспал лежи

ей там върху полето бойно.

Ще го познаеш, че е жив

по дишането неспокойно.

 

Той спи прострян върху пръстта,

ръцете си встрани отпуснал,

с полуотворена уста,

с попукани и черни устни.

 

Лъч слънчев трепка и блести

в лика му кален и небръснат.

Над него мина просвисти,

но без съня му да прекъсне.

 

Това е тежък сън, дълбок,

след поход, битки непрестанни,

след десетдневен бой жесток,

след много нощи недоспани…

 

Сред трупове, връз калта

войникът ще лежи до късно.

Сън тежък, равен на смъртта,

след който после ще възкръсне…

 

1947