Радой Ралин
Девети март

Кой мислеше само? След тази гора мъченица

за втори път пак е задръстено вред от войници.

 

За втори път пак проехтяват топовни гърмежи,

в дърветата вятър свири — уплашен, наежен.

 

Ний чакаме в бойна готовност… Настъпи ли здрачът,

стъмней ли, потегляме в новата бойна задача.

 

Ний чакаме… Чакат със нас камиони, линейки,

оръдия кални, маскирани с борови вейки.

 

Ще тръгнем ли скоро? Къде ще се бием? Не знаем…

Как всичко се бави! А нямаме сила да траем.

 

Пред нас преминава унесен и тих командирът,

той вижда, пред Драва противникът вече напира.

 

Не идем ли в помощ, пристигнем ли малко по-късно,

дотук ще нахълтат и фронтът ще бъде разкъсан.

 

И сякаш на всички ни мислено стиска ръцете,

и иска да каже: „Кураж, мои верни момчета!“

 

Най-после тръбачът изсвирва!… Гората изтръпва

и хора, животни, камиони във тъмното плъпват.

 

И тръгват за битката нашите бойни колони —

подире им махат за сбогом ранени колони.

 

Да стигнем по-скоро! Че нямаме сили да траем:

кога да пристигнем? Къде ще се бием? Не знаем…

 

1947