Радой Ралин
Война

Със осем уморени, бавни удара

часовникът от срещната стена

напомня ми, че вече вън е утро.

 

Студена, бездиханна светлина

е влязла неусетно през пердетата

и стаята прилича на затвор,

ключът от който вече е в ръцете ти,

но ти безстрастно гледаш през прозореца.

 

Но ти мълчиш. Не искаш и да вярваш,

че вън се е отдръпнала нощта,

и с вял рефлекс ръката си прокарваш,

но не забърсваш мътните стъкла.

 

За изход не вещаят новините,

мъглата скрива всичките дула.

И тръгват по бакалниците жените,

и светят лампи като кандила.

 

Предчувствия и пушеци задавят

дворовете, градините, градът.

И хора, и предмети се отдават

на някаква всеобща сива смърт.

 

Тежат мъглите — камъни надгробни.

Отвсякъде и всеки обсаден.

И всеки непременно е виновен.

Часовникът дано забие в мен.

 

1942