Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

„Тютюн“ е нещо различно от всичко българско, писано някога. Той показва действителността такава каквато е била, а идеологията присъства неизменно, дори задължително. В период като онзи българите не са имали по-силна опора от тази на вярата в избавлението в лицето на хора, които днес не ни се нравят, ама никак. А и както знаем, един отчаян и „насилен“ народ е доста податлив на нови идеологизми, какъвто се явява комунизма. Превръщането му обаче в извратено подобие на първообраза е тема на друг разговор.

А за Ирина какво да кажем?

Това за мен лично е най-истинският и естествен персонаж в българската литература. Развоят на събитията я карат да се превърне в това, което е накрая на романа. Ако търсите романтични и смели, повърхностни герои, които никога не правят грешки и не се терзаят от делата си, то Вазовите „Под-иговци“ ви чакат. :) Само дето реалността съвсем не е такава…