Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

  • 1. димитър (7 юли 2017 в 12:48)

    Здравейте, Тедди,

    Моля Ви, не се обиждайте, ако Ви критикуват. Ние всички сме продукт на своето време и в определен момент едни неща са по-близки до нас, отколкото други. Аз съм от по-старото поколение и някога съм бил изпитван по литература за Димитър Димов. Имаше и добър филм, с покойната Невена Коканова, на тази тема. Това бяха постиженията на нашето време. Освен това, около името на Димитър Димов бе създаден един допълнителен ореол, защото първия вариант на „Тютюн“ бе критикуван от политическите нагаждачи на нашето време. Той бе принуден да го преработи, но нашата учителка по литература в гимназията признаваше, че допълненията към книгата не са най-успешни.

    Този тип литература има един недостатък — те не са актуални след промяната на историческата епоха, за която се отнасят. Това би могло да се каже дори за „Архипелагът Гулаг“ на Солженицин, която, по принцип, е добре написана книга. Аз например с голяма мъка чета Болзак, макар че открих няколко негови книги, които са прилични — „Дядо Горио“, „Възход и падение на куртизанките“ и още някои. Той вече не е актуален за нашето време… Вероятно, поради тази причина хората не четат много често и „Под игото“ на Иван Вазов, въпреки умелата фабула, изложена пред читателите.

    „Тютюн“ е трагична книга и аз имам и двата варианта у дома ( втория бе издаден след 10-ти ноември и е малко по-добър… ) Димитър Димов е усещал трагедията на своето време и според силите си, а те не са малки, я е отразил. Лично аз харесвам най-много „Поручик Бенц“ — книга, към която критиката се отнася скептично, защото в нея звучи духа на времето от Първата световна война, с който се запознах от романите на Хемингуй и Ремарк и който е предаден изключително добре. Изпитвам гордост, че български писател е написал не по-лоша книга от книгите на тези европейски автори. Диалозите в „Поручик Бенц“ са достойни за перото на Хемингуей. Уви, в бедна и малка България, скрита зад „железната завеса“ след Втората световна война, не се намира критик, който съвсем обективно да изследва творчеството на Димитър Димов. Но, да не забравяме, че литературния вкус е субективно явление и всички ние имаме правото да харесваме и да не харесваме някои книги….

    Желая Ви хубаво лято. Ако имате време и кураж, прочетете и някои други български автори, но не забравяйте, че нашата история се изменя твърде скоростно и напълно е възможно това, което четете днес, вече да не е актуално, а ние, традиционните библиомани, да повтаряме папагалски нещо, което дори не можем да обясним напълно…

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.