Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

Харесва ни или не, но човек живее пълнокръвно когато вярва в усилията си да преодолее трудностите. Такава е човешката природа, в нея вярата е важна съставка, а вярата винаги стъпва на нещо конкретно, както и на нещо абстрактно. В последните няколко века комбинацията от тези две изяви на вярата се представят в идеологии. Принципна разлика с религиозната вяра няма, но иначе има много нужди на съвременните хора които идеологиите удовлетворят, а религиозната вяра не може, тя идва от други епохи. Д. Димов явно си е давал сметка за това, защото в другия си роман „Осъдени души“ описва това. Трите главни персонажа: на фанатика йезуит, на богатата наркоманка и на комунистическия командир, който накрая запалва старата полева болница и построява нова, илюстрират това. Когато Димов е писал романа се е знаело, че и комуниста е победен в крайна сметка от франкистите, както и че всеки човек бива победен в крайна сметка от смъртта. Разликата е в посоката на движението, което вярата дава на всички тези хора, а най-хаотично е това на Фани, която е движена от чувствена любов и търсене на особени усещания. Затова нейното крайно поражение е най-жалко, ако и да надживява другите. За съжаление съвременната обстановка в България дава най-вече такива примери на обезверени и движени от мимолетни желания хора. На този фон и религиозната и комунистическата вяра са за предпочитане, ако се следва вътрешното убеждение, а не продажни лидери. Всеки избира какъв човек да бъде докато изтече времето което му е дадено.