Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

Стоименов, съгласен съм с почти всичко, което пишете. Червенков не е бил глупак, оценил е по-добре от завистливата писателска сган, че „Тютюн“ е ценен подарък на Партията, че може да бъде използван за нейните цели в продължение на десетилетия. Какви две доминанти има в романа? Първо, че буржоазният свят е прогнил, порочен, грабителски, осъден от историята да загине и пр., и пр. И второто, че Партията е могъща, справедлива, предвидлива, правдива, че бъдещето й принадлежи и пр., и пр. Това е най-важното. Това може да служи на партийното дело. Защото комунистическата власт гледа на литературата и на всички изкуства преди всичко като средство за налагане на нейната идеология и власт. Доколко успява да реализира това свое схващане, е друг въпрос. Не винаги успява. Много творци и произведения успяват да й се изплъзнат. Но така или иначе това разбиране присъства във всички програмни комунистически документи от Ленин до Тодор Живков. В този смисъл „Тютюн“ е една доста полезна книга.

Но, драги Стоименов, маймуни не се ловят с трици. Едно потребно партийно произведение трябва да има качества, трябва да привлича множество хора, да вдъхновява, да възпитава, да бъде еталон и ориентир. „Тютюн“ притежава такива качества. Ето защо не съм съгласен, че романът е примитивен. Той е пропаганден, но е дело на майстор. Какви са достойнствата му?

Първо, той е мащабна творба. Изгражда широка епическа картина, която обхваща и търгашеския елит на буржоазията, и работническите среди, и селото, и разнородните политически борби и настроения по онова време. Нищо подобно не е имало в българската литература дотогава, а и по-късно.

Второ, изградени са пълнокръвни образи. Наистина Борис Морев е силно схематизиран, но за майсторството на един писателя може да съдим от епизодичните герои. В „Тютюн“ има множество такива герои и те са създадени блестящо. Няма нужда да ги изреждам.

Трето, създадена е сложна фабула, която привлича вниманието на читателя. Общата композиция на романа е много добра.

Четвърто, психологическият анализ е на равнище, което не се е срещало дотогава в нашата литература.

Не е тук мястото да изреждам още достойнства на романа. И ако в неговата основа е залегнала имитация на действителния живот в капиталистическа и следдеветосептемврийска България, тази имитация е извършена успешно. Червенков е заложил на печеливш кон. И до днес този кон препуска, има стотици почитатели — кои от невежество, кои от естетическа всеядност. Но така или иначе „Тютюн“ заема непоклатимо място в нашата мършава литература.