Читателски коментари (за „Тютюн “ от Димитър Димов)

Уважаеми другарю Петър, сигурно по-добре познавам от вас и общественото устройство по онова време, и мястото на тютюневата промишленост в българското стопанство. Въпросът е, че романът „Тютюн“ е лъжливо произведение. От друга страна, ясно е, че Димов не е могъл да публикува нищо по-различно по онова време. Но купищата лъжи, несръчно прикрити под формата на романа, затварят пътя за що-годе правдиво изобразяване на драматтичната епоха през 30-те — 40-те години. Властващата идеология го превръща в еталон, с който трябва да се съобразява всяко представяне по-нататък на партизани, Партия, буржоазия и т.н. В този смисъл съдбата на Д. Димов е трагична, защото е принуден да лъже и е удобен да бъде манипулиран. Така периодът, в който се развива действието на романа, остава неосветлен в българскат литература. В романа има успешни моменти — както в отделни психологически анализи, така и в описанието на природните картини. Сюжетът също е увлекателен, макар да следва постулатите на историческия материализъм. Но да се твърди, че това е голям български роман е направо кощунствено. Той бележи отвратителен провал на художническата съвест. Ако се интересувате от други добри български романи, прочетте „Иван Кондарев“ от Емилиян Станев. Той също описва противоречива, идеологизирана епоха, но изразява безкомпромисно духа на изобразеното време. Прочетете „Времето на героя“ от Васил Попов, „Хайка за вълци“ от Ивайло Петров. Мога да ви посоча още няколко заглавия на по-честни и по убедителни в художествено отношение книги.