За първи път чух разказа като част от аудио книга, само че не бях наясно с автора — имената на авторите се споменаваха в края, може би като търсен ефект. Не можах да позная, че е на Стивън Кинг. По-скоро ми звучеше като творба на някой от класическите майстори на късия разказ. Има една романтика и мелодичност в него, съчетани с едва уловими детайли, насочващи читателя към бруталния финал.
Днес, когато новинарският поток ни залива с разкази за брутални убийци — млади мъже и жени, аз гледам лъчезарните усмихнати лица на убийците от семейните им снимки, които медиите тиражират. И се сещам за разкази като този. Стивън Кинг, много си добър.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.