Към текста

Метаданни

Данни

Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Спят в усоите планински,

като мънички деца,

вледенелите потоци

с белосребърни лица.

 

Тъмните гори ги пазят

и им пеят нощ и ден,

сутрина над тях високо

облик спира се румен.

 

— Тихо! — шепне планината. —

Нека спят децата мои

и пазете да не влиза

вятър в тъмните усои!

 

И сърните диви, плахи,

леко бродят окол тях,

веселите самодиви

спират кръшния си смях…

Край
Читателите на „Сънят на поточетата“ са прочели и: