Елин Пелин
Меча зима

Сняг затрупа гората,

лед замрази водата,

слънцето се нейде скри,

мъгла сива го покри —

и настана по света

бяла снежна пустота.

Из скритата бърлога

в планината под глога

баба Меца просуна

рошавата муцуна,

разгледа се широко,

прозина се дълбоко.

Па пресегна със крачец,

взема, близна бял снежец,

смръщи страшна муцуна

и на себе си продума:

— Зима пуста настана,

ще си поспи Мецана,

кога цъфне жилав дрен,

пак ще дойде мечи ден.