Читателски коментари (за „Чорба от греховете на отец Никодим “ от Елин Пелин)

Разказът „Чорба от греховете на отец Нокодим“ е една от най-поучителните Елин-Пелинови творби, интерпретиеаща в себе си мотива за вечната борба между доброто и злото. За разлика от Йовковото възприятие за чоека като съсредоточие на светлото начало, Елин Плеин тълкува човешката природа като свърталище едновременно на добродетелтта, но и на греха и порока. Това са „белите“ и „черните“ зърна изграждащи човешката личност и нейни неизменни спътници до смъртта. Праведникът отец Никодим, който е намерил вечния си покой в смъртта, тъй като гробът му е разположен до дюлата-плодовете на неговия труд, който е екзистенциална опора за човека в неговото съществуване, записва греховете си,за да може да ги изкупи един по един. Нравственото поучение,което може да си направи всеки чоек от постъпката на приближения до бога, е да следва примерът му, защото какъв би бил светът, ако беше изпълнен с личности, огледални проекции на „голямата“ личност на отеца, е риторичен въпрос би бил свят на доброто, на вечната красота.