Разказът „Чорба от греховете на отец Нокодим“ е една от най-поучителните Елин-Пелинови творби, интерпретиеаща в себе си мотива за вечната борба между доброто и злото. За разлика от Йовковото възприятие за чоека като съсредоточие на светлото начало, Елин Плеин тълкува човешката природа като свърталище едновременно на добродетелтта, но и на греха и порока. Това са „белите“ и „черните“ зърна изграждащи човешката личност и нейни неизменни спътници до смъртта. Праведникът отец Никодим, който е намерил вечния си покой в смъртта, тъй като гробът му е разположен до дюлата-плодовете на неговия труд, който е екзистенциална опора за човека в неговото съществуване, записва греховете си,за да може да ги изкупи един по един. Нравственото поучение,което може да си направи всеки чоек от постъпката на приближения до бога, е да следва примерът му, защото какъв би бил светът, ако беше изпълнен с личности, огледални проекции на „голямата“ личност на отеца, е риторичен въпрос би бил свят на доброто, на вечната красота.
Великолепен разказ!!!
Кратък но много силен разказ !
Не мисля, че Елин Пелин е дал нещо от себе си в този разказ. Имам предвид като мнение за живота. Бил е впечатлен от една реална история.
Всички идеи за борби между доброто и злото раждат само противоречия, а самите противоречия са вече зло. Нашият свят е дуален и винаги ще има светлина и тъмнина, ден и нощ, неща противоположни. Ако не беше светлият фон на този коментар, нямаше да можете да прочете, какво съм написал. Доброто се откроява на фона на злото и в това е неговият смисъл.
Няма борба на доброто и злото. Има превръщане на злото в добро, което дава смисления и щастлив живот.
Мисля, че отец Никодим е стигнал до този извод.
Произведение, което поставя открити много въпроси — например за измеренията на доброто и злото.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.