Ан Маккафри
Полетът на дракона (1)

ВЪВЕДЕНИЕ

Кога една легенда е легенда? Защо един мит е мит? Какво прави даден факт толкова стар и излязъл от употреба, че да попадне в категорията „приказки за деца“? И защо някои факти остават неоспорими, докато други изгубват валидността си и овехтяват, ненадеждни и нетрайни?

Рукбат, в сектора на Стрелеца, беше жълта звезда от G-тип. Имаше пет планети, и още една, блуждаеща, привлечена и задържана през последните няколко хилядолетия. Третата й планета беше обвита от въздух, който човекът можеше да диша, имаше вода, която той можеше да пие, и гравитация, която му позволяваше да се движи спокойно изправен. Хората я откриха и бързо я колонизираха. Те правеха това с всяка обитаема планета, но после — колонистите не разбраха и в крайна сметка забравиха и да питат дали това стана от равнодушие или заради разпадането на империята — колонизираните планети бяха изоставени да се грижат сами за себе си.

Когато хората за пръв път кацнаха на третата планета на Рукбат и я нарекоха Перн, те не обърнаха особено внимание на планетата-странник, мятаща се по силно изкривена орбита около новия си сюзерен. Само за няколко поколения те изобщо забравиха за съществуването й. Отчаяният път, по който се движеше странникът, го довеждаше близо до приемната му сестра веднъж на всеки двеста (земни) години, при перихелий.

Когато посоките им на движение съвпадаха и разстоянието между тях достатъчно близо (както често и беше), формата на живот, съществуваща на странника, се опитваше да прекоси космическото пространство, за да достигне до по-удобната за живот и с по-мек климат планета.

По време на неистовите усилия да бъде отблъснато това зло, падащо от небето на Перн като сребърни нишки, тънката връзка на Перн с планетата-майка беше прекъсната. Спомените за Земята отпадаха от историята на Перн с всяко ново поколение, докато паметта за произхода им избледня отвъд легендата и мита, до пълно изчезване.

За да предотвратят нашествията на смъртоносните Нишки, жителите на Перн, с вдъхновението на земните им предшественици, създадоха високоспециализиран вариант на един биологичен вид от заселената от тях планета. Хора, имащи висок коефициент на емпатия и известни вродени телепатични способности, бяха тренирани да използуват и да се грижат за това необикновено животно, чиято способност да се телепортира беше изключително ценна в жестоката битка за запазване на Перн чист от Нишките.

Крилатите, опашати и огнедишащи дракони (името им идваше от земните легенди, за които те напомняха), техните драконови ездачи, живеещи отделно от другите хора, и злото, с което те се сражаваха, създадоха цяла нова група от легенди и митове.

Освободен от надвисналата опасност, Перн възприе по-лек начин на живот. Уважението към наследниците на героите изчезна, както изчезна и авторитетът на легендите.