Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (37)

36.

— Никол, скъпа, ужасно ми липсваш.

Френк Милър отговори със своя австралийски акцент:

— Сърчице мое, и ти ми липсваш.

Сенатор Джеймс С. Грейнджър избухна в дрезгав смях. Седяха на една маса в далечния край на градината, отвъд басейна.

— Сенаторе, трябва да изпълните всичко много точно — рече Милър строго. — Важно е. Трябва да се обадите довечера и гласът ви да звучи съвсем естествено.

— Имаш предвид, че трябва да звучи така, сякаш разговарям с любовницата си?

— Именно. Сега нека да започнем отначало.

Сенаторът отпи от уискито си и повтори:

— Никол, скъпа, ужасно ми липсваш.

— Слънчице мое, и ти ми липсваш.

Сенаторът отново избухна в смях, австралиецът въздъхна с раздразнение.

— Френк, кажи ми за това момиче, на каква възраст е? — попита Грейнджър.

— На двайсет и седем-осем.

— Красива ли е?

— Да, много.

Сенаторът разпери широко ръце:

— Е, ако тя седнеше отсреща на масата вместо някакъв космат мъжки антипод, може би щях да изиграя целия този спектакъл по-добре.

Австралиецът му хвърли гневен поглед.

— Е, какво, трябва да си купя перука и да ми бият силиконови инжекции ли?

Прекъсна ги Макси Макдоналд, който излезе от къщата и се приближи до тях.

— Сенаторе, имам няколко неприятни новини за вас. Току-що позвъних в Мексико. Майката на Мигел е жива и здрава. Толкова е добре, че тази сутрин е успяла да отиде до един бижутерски магазин със своя наскоро завърнал се, очевидно заможен син. Той й купил много скъпа гривна.

Усмивката тутакси изчезна от лицето на Грейнджър. Той сведе поглед към масата и промълви:

— Това копеле… отнасяхме се с него толкова добре.

Двамата бодигардове замълчаха и после Макси предложи:

— Искате ли да направя нещо по въпроса?

— Какво например?

— Приятелят ми там е официално пенсиониран, но срещу скромна сума, вероятно по-ниска от цената на гривната, ще бъде щастлив да пръсне главата на Мигел… или която и да е друга част от неговата анатомия.

— Благодаря, Макси — Грейнджър поклати глава, след като премисли, — но нека оставим този вид дейност на Морети.

— Както кажете — сви рамене Макси.

— Дръпни стола си до сенатора — каза Френк. — И ако започне да се смее, удари го силно. А сега, нека да свършим с това — обърна се той към Грейнджър.

— Окей. Давай — съсредоточи се сенаторът. — Никол, скъпа, ужасно ми липсваш.

— Джим, сърчице мое, и ти ми липсваш.

Макси Макдоналд избухна в смях. Милър изръмжа:

— Иди да вършиш нещо полезно.

Родезиецът се отдалечи, като все още се смееше.

— Не се ядосвай — каза Грейнджър успокояващо. — Зная, че е важно. Сега ще се концентрирам и не се тревожи, Френк, в колежа бях в театралната трупа и съм добър актьор. — Той се усмихна подкупващо: — Един политик трябва да е добър актьор.

Направиха още една репетиция и този път беше добре. Гласът на Грейнджър преливаше от искреност.

— Никол, скъпа, ужасно ми липсваш.

— Джим, сърчице мое, и ти ми липсваш.

— Това не може да продължава така. Трябва да те видя.

— Но как, мили мой? Щом денем и нощем имаш по един бодигард, пришит на всяка ръка?

Грейнджър въздъхна и каза с раздразнение:

— Скъпа, ако беше само за няколко дни или дори за две-три седмици, бих го изтърпял. Но това може да продължи с месеци… мисля да уредя нещо.

— Какво ще уредиш, Джим?

— Скъпа, ще наема апартамент и ще намеря начин да се измъквам за по няколко часа от време на време.

— Но как, Джим?

— Остави го на мен, скъпа. Веднага щом намеря нещо подходящо, ще ти пратя ключа. После ще ти звънна, за да се уговорим за часовете.

— Не мога вече да чакам, слънчице мое… много съм самотна.

— Аз също, скъпа. И как мога да се чувствам с тая паплач от бодигардове? Имам нужда да се поотпусна.

Милър се опита да се изкикоти по момичешки:

— Остави това на мен, сърчице мое.

Грейнджър се усмихна, но гласът му остана сериозен.

— Така и ще направя, скъпа. Сега трябва да вървя. Ще ти се обадя. Чао.

— Чао — отговори Милър, после вдигна поглед и кимна с одобрение. — Това беше добре, сенаторе, много добре. Довечера ще проведете разговора.

— Сега имам един въпрос — каза сенаторът строго.

— Питайте.

— Кога ти и твоите двама другари ще спрете да ме наричате сенаторе и ще започнете да ми викате Джим?

— Когато престанем да работим за вас — отвърна австралиецът сериозно. — Сенаторе… така предпочитаме… няма да е задълго. До седмица всичко ще свърши. — Вдигна една химикалка и изпъна своя лист хартия. — Сега искам имената и адресите на тукашните ресторанти, в които се храните редовно.

— Окей — отговори Грейнджър. — Но първо ми опиши с думи плана.

— Планът — каза Милър, — е прост като всички добри планове. Проверяваме всички ресторанти, които ми казвате, и избираме този, който ви дава възможност да се измъкнете отзад. След това намираме апартамент на около пет минути с кола от ресторанта. Вие си уговаряте вечеря с двама приятели. Междувременно, Никол вече ще има ключа и номера на апартамента. Необходимо е в тази сграда да има няколко празни апартамента. В следобеда преди вечерята ще й позвъните. Разбира се, ще сте споменал вече адреса на сградата по телефона, но не и номера на апартамента. Ще й кажете, че ще се обадите от наетия апартамент и че не знаете кога точно ще пристигнете, но че трябва да си тръгнете точно в единайсет вечерта. Макси ще ви придружи до вечерята и ще седне с вас на масата. Рене ще бъде извън ресторанта, както обикновено. Аз ще бъда в апартамента с Никол. След първото блюдо ще отидете до тоалетната и после ще се измъкнете отзад. Там е един от двата непокрити района, но на това ще се спра по-късно.

Милър се протегна напред и отпи от минералната вода.

— Сега Морети сигурно ще са чули всичко от подслушвателите. Ще знаят сградата, но не и номера. Ще знаят точното време на вашето тръгване, но не и на пристигането. Ако имат някакъв мозък, а те имат, ще са готови да направят „отвличането“ отвън, на входа на сградата, когато се появите.

— Защо не вътре?

— Защото през следващите два-три дни ние ще наемем няколко от апартаментите в тази сграда под фалшиви имена, така че ако те успеят да се доберат до наемодателските документи, няма да разберат в кой от тях е Никол.

— Но веднага щом й кажа името на сградата, те ще я сложат под наблюдение — усъмни се Грейнджър.

— Естествено, но през следобеда или рано вечерта те ще видят да влизат в сградата няколко млади, привлекателни жени, всяка от които би могла да бъде сенаторска любовница. Никол вече ще бъде в апартамента, а освен това те не знаят как изглежда тя.

— Кога е вторият момент, когато ще съм на открито?

— Когато излезете от сградата в единайсет часа. Аз ще бъда точно зад вас, но няколко секунди ще бъдете открит за снайперен обстрел. След тези няколко секунди ще се върнете обратно в сградата, докато всичко свърши, а това няма да отнеме повече от половин минута. — Той погледна сенатора в очите и каза: — Позволявам си това, защото сме деветдесет и девет процента сигурни, че те планират „отвличане“, а не убийство.

— Но има риск? — попита сенаторът.

— Неминуемо — призна Милър. — В тоя бизнес винаги има риск. Бил ли сте някога по-рано под обстрел?

— Да, бях, в Корея. Раняван съм там.

— Е, това е друг вид война, сенаторе, но също толкова рискована… Доста е странно, благодарение на това лайно Мигел имаме предимството да избираме мястото и времето. — Той погледна часовника си. — Сега мисля, че е време да посетим вашата добра съседка Глория.

— Защо?

— За да се обадим на Къртис Бенет. Трябва да говоря с него.

— За какво?

— За „войниците“ на Морети. Ако след вашето първо обаждане на Никол няколко от тях напуснат Детройт, ще знаем, че са захапали. Ще му дам някои кодови изречения, за да може да звъни тук.

Сенаторът стана и разкърши тялото си.

— Окей — каза. — Между другото, къде открихте тази Никол?

— Дойде чрез Крийси.

— Приятелка ли му е?

— Не попитах.