Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (6)

Банките преди 10 ноември 1989 г.‍

„Най-търговският град от всички градове в България“, въпреки че в годините след голямата световна криза вече не беше „най-търговският“ имаше нормално развита банкова система.

Народната банка в България е основана на 25 януари 1879 г.‍ по указание на началника на финансовия отдел на Временното руско правителство — Буш. В началото в по-големите градове, включително и Свищов, се откриват агентури на Българска народна банка — БНБ. През 1906 г.‍ агентурата става клон на БНБ. По това време БНБ се занимава с регулиране на паричните обръщения, а по-късно разширява функциите си като разплаща чуждестранните сделки. В тази си дейност е улеснена от Закона за сечене на монети в страната и утвърждаването на паричната единица — лева.

Свищовската народна банка се помещаваше в бившата къща на големия търговец от семейство Цаневи — Гани Цанев. Тя е запазена и сега на ул. „Алеко Константинов“ и е красива и внушителна сграда.

След реконструкцията на банковото дело след 9.ІХ.1944 г.‍ в Свищов се открива Българска инвестиционна банка — БИБ, а през 1951 г.‍ и Държавна спестовна каса — ДСК, в която е включена Популярната банка. БНБ, БИБ и ДСК изземат функциите на закритите търговски банки. Тогава са закрити и банковите представителства в селата, като на тяхно място са открити клонове на ДСК. БНБ кредитира стопанските организации с оборотни средства и изплаща заплати. БИБ ги кредитира с капиталовложения. ДСК поема спестяванията на населението, които дотогава бяха в различните търговски банки и особено Пощенската банка, чрез пощенските клонове в градове и села. В началото на 1968 г.‍, с нова реорганизация, се сливат БНБ и БИБ. В това състояние БНБ работи до последните промени след 10.Х.1989 г.‍, когато в Свищов бяха открити Банка „Биохим“, Пощенска банка, Хеброс банк, Централна кооперативна банка, Обединена българска банка и ДСК беше преименувана в Банка „ДСК“. Функциите на Народната банка бяха ограничени и много клонове закрити, като останаха само тези в големите градове, които снабдяват с налични пари другите банки. БНБ функционира само като емисионна банка, която направлява паричните обръщения в страната и пуска в обръщение определени количества пари.

Директори на БНБ бяха: Никола Манолов, Траянов, Апостол Самоковлиев, а от 1963 до 1983 г.‍ г-жа Мара Грозева — първата жена директор на Народна банка в България. В БНБ в Свищов работеха: Елена Лило Високова, Сийка Мечева, Анастасия Богдан Пенева, Иван Гарибов, Михаил Халачев, Иван Бакърджиев, Савка Джамбазова и др.

Директори на ДСК бяха: Иван Сапунджиев, Сюлейман Хафузов и г-жа Найденова.

Преди 9. ІХ. 1944 г.‍ в града действаха:

• Северобългарска банка, за която нямам сведения;

• Свищовска търговска банка с директори Досю Досев и след него Асен Ценов, като през 1935 г.‍ Търговска банка се влива в Банка „Български кредит“, с директор Асен Ценов, а след 1945 г.‍ Асен Даскалов;

• Банка „Български кредит“ се помещаваше в малка едноетажна сграда на ъгъла на ул. „Алеко Константинов“ и Пощенския баир — срещу МВР. Сега там е построена нова сграда с голям магазин за електроуреди. Тази банка е била образувана от българското правителство по време на голямата стопанска криза, за да подпомогне другите банки, индустриалци, търговци и земеделски стопани, застрашени от кризата. Освен директора г-н Асен Ценов тя имаше още трима чиновници, от които си спомням отзивчивия и оперативен чиновник г-н Тишинов. С тази банка работеха предимно търговците.

• Популярната банка в Свищов беше член на Съюза на популярните банки в България. Тя се помещаваше в двуетажна сграда, която и сега съществува на улицата между площада и Градския часовник, наскоро основно ремонтирана, като в нея се настани луксозният комплекс „Славяни“. Някога на втория етаж беше банката, а на първия етаж администрацията на Белгийското дружество, което снабдяваше града с електричество. Директори на банката бяха: Александър Ив. Гергицов до 1945 г.‍, а след него Асен П.‍ Халачев и накрая Васил Керяков Вазонов. С тази банка работеха много търговци и частни лица. Тя даваше заеми на всички граждани, които можеха да заложат имот срещу заема. Акционерите получаваха заеми с по-ниска лихва. В банката, освен споменатите директори Халачев и Вазонов, които преди това бяха чиновници, работеха още: Сашо Маринов, Любен Цветков, Андрей Махлев, Христо Атанасов, Надка Пелтекова, Иванка Блажева, Христина Тишева и др. Председател на управителния съвет до 9. ІХ. 1944 г.‍ беше юристът Христо Сим. Христов.

• Българската земеделска и кооперативна банка се помещаваше в една голяма сграда, бивша къща на богати свищовлии на ул. „Цар Освободител“, на мястото, където сега е пощата. Тази банка обслужваше земеделските стопани и кооперациите със заеми, внасяше от чужбина и продаваше земеделски машини, торове и химикали на изплащане. Директор на тази банка от 1943 до 1947 г.‍ беше Никола Панков, син на заточеника в Диарбекир Иван Панков. След него директори бяха: Пантелей Пандуров, Борис Григоров, Георги Данков и Георги Шишков. Юрисконсулт беше адвокатът Христо Булев.

Преди 9.ІХ.1944 г.‍ директорите и чиновниците на банките бяха любезни и отзивчиви спрямо клиентите си. На мен, въпреки че бях непълнолетен, като помощник на баща си, не ми създаваха никакви пречки да тегля и внасям големи суми, без да ми искат пълномощни, лични карти и др. Достатъчно беше чек, подписан и подпечатан от баща ми.

След 9.ІХ.1944 г.‍ банковите чиновници станаха нелюбезни, отнасяха се с клиентите си сърдито, че им създават работа — впечатленията ми са от ДСК.

На времето банковите чиновници получаваха високи заплати в сравнение с другите чиновници. Те бяха винаги изискано облечени, обезателно с връзка или папийонка.

В банковата система в Свищов работеха много образовани, завършили Търговската гимназия и Търговската академия, добри и честни чиновници. Ще спомена някои от тях, които вече не са между живите: Христо Русчуклиев, Аспарух Николов, Стефан Малеев, Борис Петков, Мара Кръстевич, Елена Тодорова, Георги Шекеров, П.‍ Белберов, Харалан Джамбазов, Любен Вачков, Васил Статев, Славка Статева, Георги Попов, Борис Петков, Иван Попов, Христо Сотиров и др.

Баща ми Богдан Балашев, завършва Търговската гимназия към 1908 г.‍ и веднага постъпва в Народната банка в Свищов, където работи няколко години и след това започва търговия. Чичо ми постъпва по същия начин. Работи в Централно управление на БНБ в София известно време и след това започва търговия. По това време началник на отдел в БНБ София е бъдещият директор на банката, министър на финансите и министър-председател на България, завършил Свищовската търговска гимназия — Добри Божилов, събрал в банката и впоследствие в Министерството на финансите много възпитаници на Търговската гимназия и Търговската академия от Свищов. Стажът в банка, навремето, се е считал като полезно начало преди започване на частна търговия.