Робърт Хауърд
Градът на черепите (4)

3. Градът на черепите

Градските порти от позеленял старинен бронз бяха излети във формата на гигантски човешки череп с рога. Квадратни затворени прозорци над вратите образуваха очните кухини на черепа, а под тях прътовете на спуснатата решетка им се хилеха като челюсти без плът. Водачът на дребните воини изсвири с извития си боен рог и решетката се вдигна. Те влязоха в неизвестния град.

Всичко тук бе изсечено и издялано от розов камък. Архитектурата се отличаваше със сложна изработка, орнаменти, статуи, фризове, оформени като демони, чудовища и многоръки богове. Гигантски розови стени се надвесваха над тях и се издигаха една над друга, образувайки островърхи кули.

Навсякъде Конан виждаше издълбани орнаменти във формата на човешки череп. Те се зъбеха над вратите; висяха на златни вериги по жълто-кафявите вратове на мерувийците, чието единствено облекло както за мъжете, така и за жените беше къса поличка; личаха върху щитовете на пазачите пред портата; можеха да се зърнат закрепени на бронзовите им шлемове.

Групата продължи по широките, добре павирани улици на този фантастичен град. Полуголите мерувийци се отдръпваха от пътя им, хвърляйки кратки, равнодушни погледи към двамата грамадни пленници и към носилката на принцесата, която все още се крепеше между два коня. Сред жителите на града като алени сенки се движеха фигурите на жреци с обръснати глави, които от шията до глезените бяха обвити в широки тоги от полупрозрачна червена материя.

В центъра на горичка, покрита с огненочервени, светлосини и златни цветове, се издигаше дворецът на краля бог. Той представляваше гигантска конична кула, възвисяваща се върху ниска кръгла основа. Изработена изцяло от червен камък, стената на кулата се източваше нагоре и нагоре в спираловиден мотив. Върху всеки камък на спиралния парапет бе гравирано нещо като човешки череп. Палатът създаваше впечатление за огромна кула, изградена от отсечени глави. Зосара не можа да сдържи потръпването си пред тази зловеща украса и дори Конан стисна зъби още по-силно.

Те влязоха през още една череповидна порта и преминаха през огромни стаи с масивни каменни стени, за да стигнат до тронната зала на краля бог. Азверите, мръсни и изморени от пътуването, останаха назад, а двама гвардейци в позлатени доспехи хванаха за ръцете тримата пленници и ги поведоха към трона.

Тронът, поставен на пиедестал от черен мрамор, беше издялан от един огромен къс блед нефрит като фантастична плетеница от въжета и вериги от черепи. Върху този бледозеленикав стол на смъртта седеше полубожественият монарх, пожелал пленниците да бъдат доведени в неговия неизвестен свят.

Въпреки сериозността на сполетялата ги беда Конан не сдържа усмивката си. Защото римпошът Джалунг Тонгпа беше много нисък и дебел, с мършави криви крака, които едва стигаха до пода. Огромният му корем бе скрит в златотъкан пояс, искрящ със скъпоценните си камъни. Голите му, подпухнали и с отпусната сланина ръце бяха стегнати в цяла дузина златни гривни, а по дебелите му пръсти проблясваха и намигаха украсени с камъни пръстени.

Плешивата глава, която се люшкаше на върха на безформеното му тяло, бе забележително грозна, с клатеща се гуша, провиснали устни и криви, лишени от цвят зъби. Върху главата стоеше островръх шлем или някаква корона от масивно злато, обсипана с рубини. Тежестта сякаш прегъваше под себе си този, който я носеше.

Вглеждайки се по-внимателно в краля бог, Конан установи, че Джалунг Тонгпа е странно деформиран. Едната страна на лицето му не приличаше на другата. Тя висеше отпуснато върху костта и на нея имаше замъглено, безжизнено око, докато в другото око святкаше блясъкът на злобен интелект.

Здравото око на римпоша в момента бе забито в Зосара, игнорирайки двамата гиганти, които я придружаваха. До трона чакаше прав висок слаб мъж, облечен в алените одежди на мерувийските жреци. От обръснатия му череп студени зелени очи наблюдаваха сцената с ледено презрение. Кралят бог се обърна към него и заговори със силен писклив глас. Благодарение на няколкото мерувийски думи, които Конан беше научил от азверите, той схвана, че високият жрец е главният магьосник на краля, великият шаман Танцонг Тенгри.

Долавяйки откъслечни фрази от разговора, Конан разбра допълнително, че с помощта на своята магия шаманът е видял придвижването на ескорта на принцеса Зосара към нейния куйгарски годеник и е разкрил видението си пред краля бог. Изпълнен от най-обикновена човешка страст към стройното туранско момиче, Джалунг Тонгпа изпратил собствената си азверска конница, за да го плени и доведе в собствения му харем.

Това бе всичко, което Конан искаше да узнае. Цели седем дни от момента на пленяването му го блъскаха, мушкаха, унижаваха. Беше си изтрил краката от ходене и бе готов да избухне.

Двамата гвардейци, застанали от двете му страни, бяха с лице към трона и почтително сведени очи, насочили цялото си внимание към римпоша, който можеше всеки момент да издаде заповед. Конан леко прихвана веригите, свързващи китките му. Те бяха прекалено здрави, за да ги разкъса просто със сила — нещо, което не успя да стори още през първите дни на пленничеството.

Бавно той събра китките си, така че веригата се отпусна на пода. После, рязко завъртайки се, вдигна ръце над главата на левия гвардеец. Отпуснатата част на веригата се изпъна като бич, улучи телохранителя право в лицето и го захвърли назад с кръв, стичаща се от счупения му нос.

Още при първото неочаквано движение на Конан другият пазач се обърна и насочи върха на алебардата си в бойна поза. Докато правеше това, Конан омота главата на алебардата с веригата и изтръгна дръжката от захвата на телохранителя.

Ново замахване с веригата го изпрати залитащ назад, както държеше с ръце кървавата дупка на устата си и плюеше парчета от зъби. Нозете на Конан бяха оковани твърде близко един до друг и той не можеше да направи широка крачка. Но варваринът скочи с двата крака заедно, като жаба. След два такива гротескни скока Конан се озова на пиедестала, а ръцете му обхванаха дебелата гуша на хленчещия малък крал бог, приклекнал върху купчината си от черепи. Очите на римпоша се ококориха от ужас и лицето му потъмня от натиска на Конан върху дихателната му тръба.

Гвардейци и телохранители се суетяха наоколо, пищейки от паника, или стояха замръзнали от шок и ужас пред този странен гигант, който се осмеляваше да вдигне ръка срещу тяхното божество.

— Едно движение към мен и ще пречукам тази дебела крастава жаба! — изръмжа Конан.

Единствен от мерувийците в стаята великият шаман не показа паника или изненада, когато дрипавият младеж избухна във вихрушка от ярост. На перфектен хиркански той запита:

— Какво желаеш, варварино?

— Освободете момичето и черния! Дайте ни коне и ние ще се махнем от проклетата ви долина завинаги. Ако откажеш… или опиташ някоя измама… ще смачкам малкия ти крал на пихтия!

Шаманът поклати подобната си на череп глава. Зелените му очи продължаваха да бъдат леденостудени в опънатата като маска оранжева кожа на лицето му. Със заповеднически жест той вдигна орнаментирания си жезъл от слонова кост:

— Освободете принцеса Зосара и чернокожия пленник — разпореди се с тих глас. Бледните слуги с уплаха в очите тръгнаха да изпълнят заповедта. Джума изсумтя, разтривайки китките си. До него принцесата трепереше. Конан придърпа отпуснатото туловище на краля пред себе си и слезе от пиедестала.

— Конан! — изрева Джума. — Внимавай!

Конан се извърна, но твърде късно. Докато слизаше от ръба на пиедестала, великият шаман се бе задействал. Подвижен като кобра, нанасяща удар, той протегна своя жезъл от слонова кост и леко чукна Конан по рамото, там, където голата му кожа се виждаше през разкъсаната тъкан. Скокът на Конан към неговия противник така и не завърши. Безчувственост плъзна из тялото му като отрова от зъбите на змия. Съзнанието му се замъгли, главата му, изведнъж твърде тежка, за да я държи изправена, клюмна на гърдите му. Омекнал, той рухна. Полузадушеният крал бог се откъсна от прегръдката му.

Последният звук, който Конан чу, бе гръмотевичният рев на чернокожия, докато той падаше под извиващата се река от кафяви тела.