Робърт Хауърд
Нещото в гробницата (1)

Най-големият герой на хайборейските времена не е хайбореец, а варварин — Конан от Кимерия, чието име е свързано с много легенди. Оцелели са полулегендарни истории от времето на най-древните цивилизации — Хайборея и Атлантида, макар и там да има само фрагменти. По-голямата част от онова, което знаем за кариерата на Конан, идва от т.нар. „Немедийски хроники“. Ето как започва в тях разделът, посветен на Конан:

„Знай, о Принце, че след като океаните погълнаха Атлантида с блестящите й градове и синовете на Ариас се възвисиха, дойде епоха, която е трудно да си въобразиш, епоха на сияйни кралства, пръснати по света подобно синя мантия под звездите: Немедия, Офир, Бритуния, Хайперборея, Замора — с нейните тъмнокоси жени и кули със забулена под паяжина мистерия, Зингара — с нейното рицарство, Кот — граничещ с пасторалните земи на Шем, Стигия — чиито гробници бяха охранявани от сенки, Хиркания, чиито ездачи бяха облечени в стомана, коприна и злато. Но най-гордото кралство от всички бе Аквилония, върховен властник на мечтания Запад. Натам отиде Конан от Кимерия, чернокос, навъсен, с меч в ръка, крадец, разбойник, убиец, изпълнен с гигантска меланхолия, но и с върховна радост, за да стъпи по обсипаните със скъпоценни камъни тронове с обутите си в сандали нозе.

Във вените на Конан тече кръвта на древните атланти, погълнати от моретата осем хиляди години преди неговото време. Роден е в клан, населяващ област в Северозападна Кимерия. Дядо му, член на племе от Юга, избягал от собствения си народ заради кръвна вражда и след дълги скитания потърсил убежище при хората на Севера. Самият Конан се родил на бойното поле по време на битка между племето му и орда ванири нашественици.

Не се знае кога младият Конан е зърнал за първи път цивилизацията, но още преди да изтекат петнадесет зими, той бил известен като боец край огньовете на съвета. В онази година кимерийските вождове забравили своите вражди и обединили сили, за да отблъснат гъндърейците, които нахлули през границата с Аквилония и почнали да колонизират южните покрайнини на Кимерия. Конан бил член на виещата, жадна за кръв орда, която се прехвърлила през северните хълмове, прескочила загражденията и с мечове и факли в ръцете изхвърлила аквилонците обратно през техните граници.

При битката за Венариум Конан бил висок над метър и осемдесет и тежал над седемдесет и пет килограма. Бил бдителен и можел да се прокрадва като човек от горите, бил желязно твърд като планинец, имал херкулесовата физика на своя баща ковач и добре познавал ножа, бойната секира и меча.

След ограбването на аквилонския аванпост Конан се върнал за кратко при племето си. Неспокоен заради младостта си, заради традициите и епохата, в която живеел, той прекарал известно време с една езирска банда в неуспешни набези срещу ванири и хайперборейци. Шестнадесетгодишният кимериец завършил последната акция окован във вериги. Той обаче не останал дълго пленник…“