Емилиян Станков
Календар

В нощта най-дълга между нощите,

блестят очи, звънтят кристални чаши,

отпиваме и вкусваме от мощите

на първия последен ден на дните наши.

 

С Богоявление — кръщение, безсмъртие

калесва заскрежен от здраве януари,

на Малък Сечко лютото усърдие

топи се по разкаляните тротоари.

 

Уж ранна безрезервна пролет е,

сергиите от мартеници натежават,

грабнете ските — хайде, време е!

Със сняг и слънце Март ни изкушава.

 

От р-то в тялото зелено на април

все още ранно утринно потръпваме,

Великден празнично в червените яйца е скрил

надеждите за новото възкръсване.

 

На май в славеевите нощи

сърцето тайно, безразсъдно става,

черешите не са готови още,

денят расте в младост и забрава.

 

Вали, пече, вали, пече…,

но всеки тайно знае, че

на юни глупаво се сърдим,

дъхът на лятото си пъдим.

 

От юлски жеги натежали хлебно

потят се дните, късите ни сънища,

годината преваля — време ненагледно,

узряваме доволни мъничко по мъничко.

 

Несетно лятото изтлява,

а август царствен диво пак зове.

Морето, вечното, неотразимо призовава

за малко, но с любимото море.

 

Септември без бригади с дъх на чушки

напомня, че сме смъртни, че стареем.

Прибира пак момчетата, раздава пушки.

Прекрасно е, че и това ще надживеем.

 

Октомври рони златни слитъци,

вселенска сладост — мачкане на грозде.

На циганското лято чаканите припеци

неблагодарни закачаме на гвоздей.

 

Ноември — тази влажна, климатична яма,

безпразнично се влачи, прави се на хитър,

напредва бавно, сивичко, но във замяна

избистря тихо виното ни литър подир литър.

 

Студентски някак, купонджийски,

декември рано мръква и съдейства.

Никулден възвестява, че светеца византийски

за Коледа предсказва снежни чародейства.

 

В нощта най-дълга между нощите,

блестят очи, звънтят кристални чаши,

отпиваме и вкусваме от мощите

на първия последен ден на дните наши.