Марин Тачков
Умувайте, римувайте

* * *

Виждате ли — горе е върхът?

А към него води труден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Добре е да съчувстваме, нали —

на другите, когато ги . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Рече дядо Никодим:

„Пътят е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Хрис видя старица,

рицар и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ех, че е голяма нула!

Но добре се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Проумейте, че враждата

е подобна на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Как така, кажи, Писано,

ставаш ти от мен по-. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Всеки ден и всеки час

бавно раснем ти и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Каза умно малката Кристина,

че душата е като . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Дали разбират учениците,

че сме се учили от . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Хвали се Малинка,

че чудесно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Умее кака Лори

отлично да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Слънцето не забелязва

как изгрява, как . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ах, времето добре е,

когато ни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Петко пет кози попита —

имат ли си те . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Казах на една поляна,

че е цветна и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Нужно е не само знание,

а и добро . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Мисли дете — с премръзнало тяло:

„Времето май се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Кажете на влака —

да ме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Зарадва се Ружка

на една . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Защо ли това детенце не ще

да пише, да смята и да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Тя е ходила в Рила

и нови неща е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Луда виелица вие,

но сме на топличко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Знаеш ли ти, таралеж,

че утре ще има . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Много-много не пищете,

а в тетрадките . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Костадин е ял

хляб без . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

По земята се търкаляли

и са се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Магаре мислело: „Дано

да ми дадат поне . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Чел е интересна книга Слави,

но заглавието й . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Рече моят братовчед,

че си хапва сутрин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Пролет. Птици чикчирикат.

А децата с радост . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ох, зима мразовита е! Фучи!

Два-три пуловера си . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Учителите — с ум, с добри сърца —

се трудят за прекрасните . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Моля се за тази сграда —

да е здрава, да не . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Кажи ми, ако имаш интерес —

дали ще бъде утре, както . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Неприятен път те чака,

щом се луташ в . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Като сте се уморили,

съберете нови . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Недейте много да крещите,

че ще ви заболят . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ако си на състезание,

е голямо . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Дали добре разбираш ти, дете,

че две до две е двадесет и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Почуках смело на вратата,

но ми отвърна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Времето се развали

и отново ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

По пътя много да не се въртите!

Отваряйте си хубаво . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Не се интересува от наука.

Безгрижно само си . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Когато ни е уморен денят,

най-хубаво лекарство е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ако не сте съвсем надути,

почакайте ме пет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Деца, внимавайте в играта!

Не стъпвайте върху . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Доста чуди се детето —

колко ли тежи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Отговори ми, ако знаеш ти —

дали умее куче да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Не обича никак Николета

глупости на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ах, похвали се Никола,

че е по-висок от . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Научихте ли от урока,

че планината е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Часът е вече пет и пет.

Дояде ми се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Понякога мечтае Кити —

да може всички да сме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Струва ми се общо взето,

че морето е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Съдбата ще помоля

за благодатна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Светлана пак умува —

душата колко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Питам ви: когато спите,

можете ли да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Тръгнах пеш за Исперих

и почти се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Той размърда си ушите,

за да чуе . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Детето влязло в края на морето

и си намокрило . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Пак се е замислила Милена:

„Да изям ли ябълка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Понякога сънувал тати,

че поучава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Засмя се весело детето:

„Домът ми гледа към . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

* * *

Тя е много упорита

и си хапва до . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Сънувах аз поляна

и няколко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Мечтаела си Рада

да иде до . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Питаше се дядото: „Дали

мокрият от дъжд не се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Той добре се е наял.

Даже песен е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Прекалите ли с игрите,

може да се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

С настроение добро

заиграли те . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Кацна на лицето ми комар.

И му залепих един . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Може да не сме известни,

но да сме добри и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Веднъж попита ме Дървото:

„Къде е пътят към . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Асен се съсредоточи.

Загледа с умнички . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Стоил строил, строил

и се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Бъркам тия и ония.

И настъпва . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Каква ли ще е пречката —

да се запали . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Елица майка си обича.

На нея иска да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Козата издоил

и млякото . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Дръвче изтръгнато расте ли?

Кажете ми, ако сте . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Най-напред се убедете.

След това се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Щом ти писне от стоене,

занимавай се с . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

С колко часа са три дни?

Ако можеш, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Има знания изтрити.

Други пък са . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Може ли — ако помислим продължително —

отрицателното да е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Наденица се дояде на Деница,

а на Надя пък й се дояде . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Покрай път

зърнах . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Поглеждам аз към нея

и май ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ако желаеш хубав пай,

не се мотай, ами . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Кажете ми, не сме ли

доволни, умни, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

На баба си Блага

Мария . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Кой ще дари

малко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Напразно не стойте!

До двеста . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Каза баща ми:

„Мразя . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Дали в планините

са скрити . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Кажете ми вие

кой кого ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ех, по-лесничко ни е да спорим!

Трудно е със злото да се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Може нещо да е дребно,

но все пак да е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Понякога кака

като часовник . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

„Оппалянка!“ — рекла Янка.

И си легнала на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Вчера каза Стан,

че отива в . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Кротко кравата стои,

но сама не се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Тя мечтае смело

за чудесно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Добре е много да внимават

колите, щом пред мен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Кажи ми ти, кълбо, че аз не зная —

дали ще мога да те . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Птиче, искам да те хвана

и приятел да ти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Рече котката: „Мечтая

с теб, мишленце, да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Ти си с хубави черти,

ала по-добре . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ако късно ставате,

все ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Недей да се кокориш,

когато ми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Веси иска за награда

торта с десет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Веднъж попита майка си Людмила

дали Земята се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Добре мечтаем общо взето,

когато гледаме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Надежда има намерение

да е с отлично . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Търся похлупак

за един . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Много моля, хора,

не пречете на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Буря имаше — ужасна!

Скоро токът ни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Наложи ни се строг режим —

по десет часа да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Бъдете добродумни,

сърдечни, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

* * *

Добрият път не е по-лесен,

но би могъл да е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ах, любопитна е кака Преслава:

„Как ли морето не се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“

 

Слънце, ти не ни забравяй!

Сутрин радостно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

За раждането на стихотворение

са нужни дарба, труд, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Въпроси разни ме смущават.

Дали децата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

На детството дните честити

къде ли, къде ли са . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Да сме добри, отзивчиви,

с чувства и мисли . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Мислете си за светлите неща!

И нека да ви топли . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .