Марин Тачков
Да бъде! (Възможна и необходима пиеса)

Участвуват

(по възможност и необходимост)

Идеалният студент или Спасителят (ИС)

Преподаватели:

Проф. Ангелов

Проф. Кръстев

Студенти:

Иван

Мария

Лукан

Магдалена

Павел

Павлина

 

Майката

Бащата

Любимата

Детето

 

Гласове

Примерна сцена:

Две бюра срещу публиката, върху тях — по няколко книги, ръкописи, по една нощна лампа и по едно огледало; върху бюрото, което е вдясно от гледна точка на публиката — чаша с вода, а върху бюрото вляво — пълна бутилка. Встрани (вляво от публиката, между публиката и бюрата) — маса с шест стола, бутилка и шест чаши. На стената до нея — нарисуван прозорец с клонче от дърво. Срещу бюрата седи на стол Идеалният студент или Спасителят (ИС) — с гръб към публиката. Встрани и зад него сядат шест студенти с огледала в ръце — с гръб към публиката.

Появяват се двама преподаватели и постилат пътека, която започва от нозете на ИС, минава между бюрата и стига до дъното на сцената. Там те поставят табела с надпис „Път към рая“, пред нея — кръст. Застават зад бюрата си (Проф. Ангелов — вляво от публиката, проф. Кръстев — вдясно). Главите на студентите ще се обръщат рязко към тоя преподавател, който започва да говори. Само ИС ще гледа право пред себе си. По-нататък може да сведе глава, да я подпре с ръце, да записва нещо в някаква тетрадка…

Възможна молитва към Създателя

(вместо пролог)

„Творецо наш, който си на небето (на земята)! Да бъде твоята воля (твоето слово), да се слави името ти (както на небето, тъй и на земята)!

Насъщния хляб дай ни и днес! Вдъхни ни насъщното слово! Направлявай делата ни (жестовете ни), за да живеем (играем) праведно! И да се възнесем в твоето царство духовно!

Избави ни от лукавите очи (на зрители и критици), които гледат да ни въведат в изкушение!

И прости нам грешните помисли, които ни отклоняват от твоето слово (от твоя промисъл)! Да бъде!“

Първо действие

1. Лекция

ДВАМАТА ПРЕПОДАВАТЕЛИ: (почти едновременно) Добре дошли, уважаеми колеги! Аз ще ви преподавам по чашкология (питиезнание). Трябва да ви кажа, че моята, т.е. нашата наука е една от най-важните и без нея е немислимо да станете специалисти, още по-малко — да влезете в царството научно.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Колеги, аз се казвам професор Ангелов. Моля в тази папка да запишете имената си, факултетните си номера и да се подпишете.

 

Подава папката на един от студентите…

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Колеги, казвам се професор Кръстев. Аз няма да правя проверки, но съм длъжен да ви предупредя, че на изпита ще ви искам неща, които може да чуете само от моите уста. Така че — който има уши, трябва да слуша. И да записва словото научно, за да расте знанието, за да се увеличава питието духовно. Нали?

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Колеги, вие знаете, че обучението е двустранен процес. Какво ще рече това на практика? Ще рече — аз да ви говоря, а вие да ме слушате и записвате, додето се научите да говорите на изпита това, което сега слушате…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да вземем, например, един от най-важните проблеми, за които често питам на изпита. Дали питието е създадено заради чашата, или наопаки — чашата е създадена за питието? Сложен въпрос, нали? За да му отговорим, трябва да имаме познания и за други науки като история, философия, трябва да владеем диалектиката, логиката…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ето, колеги, тази чаша. Какво има в нея? Нищо особено — просто вода. Да излеем водата и да изследваме внимателно чашата — нейната форма и структура. Колко е красива чашата! Но нека надникнем по-навътре — да видим частиците, от които е изградена, и как те са разположени и свързани. Основният метод е лупиният. Вземаме лупата, наблюдаваме задълбочено и анализираме. Друг, по-модерен, метод е счупеният. Счупваме чашата и изследваме градивните й стъкълца. По-нататък можем да я строшим напълно и да стигнем до най-малкия й градивен елемент, който се нарича чаша-нема…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Ще се съгласите обаче, че е много важно какво съдържа чашата (бутилката) — дали вода, дали боза, дали вино… Нашата задача е именно такава — да изследваме питието, неговото качество. Как? Естествено не като го изпием, защото в такъв случай какво ще анализираме? Можем само да близнем от питието, за да усетим вкуса му. После ни очаква трудна работа — да узнаем кога и как е създадено въпросното питие, от кой плод, как е стигнал до майстора на питието, как майсторът го е преработил, какви елементи в крайна сметка изграждат питието, кои са първостепенни и кои — второстепенни, как си взаимодействуват и т.н. Всичко това е много трудно, понякога се налага да си служим и с метода на догадките. За целите на анализа можем да разложим елементите на питието и да ги свържем по друг начин — така, че да се получи почти първоначалният плод…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Уморихте ли се?… Така-а… (приближава се към студентите, с усмихнато-възторжена физиономия). Това не го записвайте… Учението, колеги, е труд каторжен, но и сладък труд. Студентът и ден, и нощ трябва да стои над чашата (имам предвид празната чаша), да я изследва задълбочено, да я разлага на стъкълца, да я прекроява… Запомнете: чаша от чаша се ражда!

 

Връща се на мястото си.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Дълъг е пътят, който изминава даден плод, докато се роди, а после — докато прерасне в течност, в питие. Но — забележете — дваж по-дълъг и труден е пътят, който изминава човешкият мозък, за да стигне до питието. Затова човешкият мозък трябва силно да страда, да се тормози. За да спасите мозъците си, те трябва много да страдат — да обичат питието, но да не се подлагат на съблазънта, на изкушението. Само с такъв възвишен мозък ще можете да влезете в царството небесно — в царството научно. Защото „Мозъкът е всичко. Мозъкът е бог“. А втората формула е: „Богът е всичко. Богът е мозък!“…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Така-а… Колко стана часът?

ПАВЛИНА: Двадесет без десет.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ами да приключваме за днес. За останалото ще се подготвите самостоятелно от учебника…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Какво се разшавахте? Завърши ли часът?

ПАВЕЛ: Завърши.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Ами… другия път ще продължим…

 

Излизат.

Шестте студенти стават. Ръкуват се, запознават се (възможност да изрекат имената си).

Чуват се откъслечни реплики от разговора им, например: „Ами добре“, „Проблеми няма — теренът е наш“, „… четири-пет бутилки“, „… стигат“, „Значи — в осем“, „… късно“, „Времето е наше“, „Хайде, чао“, „Чао“…

На сцената постепенно притъмнява.

Звучи бърза музика. Шестте студенти носят на масата алкохолни и безалкохолни напитки, мезета — приготвят се за пиршество.

2. Вечер. После — нощ.

Проф. Ангелов и проф. Кръстев сядат на бюрата си и включват нощните си лампи. Първият слага храна в чашата си и яде (с вилица). Вторият рязко отпива от бутилката.

ИС седи на мястото си.

Студентите сядат край масата.

 

ЛУКАН: Хайде сега да ядем и да пием!

ИВАН: „И като ядем и пием — да се веселим“.

ВСИЧКИ: Наздраве!… Да бъде!…

 

И т.н.

 

ЛУКАН: Днес, тъкмо се прибирам от лекции, чувам — някой чука на вратата. Отварям — няма никой. След малко пак чука някой. Отварям — никой…

ПАВЛИНА: Че кой ще е тоя?

ПАВЕЛ: Някой извънземен?

ЛУКАН: Животът! Животът ме зове. Казва ми да хвърлям книжата и да отивам при него. И ето ме тук…

ИВАН: Значи — при нас е животът.

МАРИЯ: … Нека поканим оня колега при нас. (Поглежда към ИС.) Много е самотен той…

ИВАН: „Той има белег на челото си и сяда винаги на края…“

МАГДАЛЕНА: Да, прекалено е затворен и стеснителен. И все мълчи и мисли.

ПАВЛИНА: За какво ли пък толкова мисли?

ИВАН: Нали все някой трябва да мълчи и да мисли и заради нас… Но да го повикаме…

ЛУКАН: Хей, брат, ела да пием по едно питие!

 

ИС стои неподвижен.

 

ПАВЕЛ: (клати глава) Ни говор, ни картина.

ПАВЛИНА: То бива скромност, ама…

ПАВЕЛ: Гледай ти каква гордост…

ПАВЛИНА: И какво презрение към бедните нас. То бива волност, ама…

ПАВЕЛ: Чуваш ли, бе…

МАРИЯ: Стига, недей… Да го оставим…

ЛУКАН: Да не го изкушаваме, нали?

МАГДАЛЕНА: Той е прекалено задълбочен в себе си…

ИВАН: „Той спи сега и с бога на съня навярно се сражава…“

МАРИЯ: „… или стои пред дупката, която неговите сълзи издълбаха.“

ИВАН: … Гъливър попада в една страна, където повечето хора са толкова задълбочени в разни науки, че учените там се съпровождат от „плескачи“, които ги пляскат по ушите или по устните, когато трябва да слушат или да отговарят. Тези учени, например, се опитват от изпражненията да получат първоначалните, изядените продукти…

ЛУКАН: Ха-ха… Слава богу, нашите учени не са чак толкова задълбочени…

ПАВЕЛ: … Стига с тия цитати! Кажете най-после нещо свое!

ПАВЛИНА: Ами да…

ЛУКАН: Може простичко да е, но да е свое.

ИВАН: „Суета на суетите — всичко е суета… Каквото е било, ще бъде пак… Няма нищо ново под слънцето.“

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: Нищо свое не можем да кажем — всичко е вече изречено, помислено, написано. Ние сме подобия, сенки на чужд глас, на чуждо слово, на чужда мисъл. Ние само повтаряме словото на Твореца — за да го усвоим…

ЛУКАН: Е, не можем ли нещичко да поизменим, да го кажем по-различно?

ИВАН: Да, но и това влиза в промисъла на Създателя, на Отца…

МАГДАЛЕНА: Важно е не само казаното, но и начинът, по който се казва — гласът, мимиките, жестовете…

ИВАН: … които обаче са съобразени, зависими от даденото слово.

ПАВЕЛ: … Съществуват безброй думи и още повече съчетания между тях…

ИВАН: Но ти казваш това така, а не в обратен ред…

ПАВЕЛ: Все пак аз мога да избирам, аз съм напълно свободен…

ИВАН: Така ли? Но кой си ти?…

ПАВЕЛ: Аз съм… аз. А ти кой си?

ИВАН: Аз съм… словото, което казвам…

МАРИЯ: … Винаги съществува нова дума.

ИВАН: Да, по „последните въпроси“.

МАРИЯ: … и ние чакаме Оня, който ще я изрече.

ИВАН: … Христос е казал: да обичаме Бога и ближния като себе си. Или вие сте йеховисти и очаквате друг спасител?

МАРИЯ: … Всяко време се нуждае от своя Спасител. И той отново се ражда… Днес е крайно време да се роди. Иначе — край… Защо да живеем, ако не вярваме? Има ли смисъл без вяра? А съвсем да не вярваш — е страшно, свръхегоистично. Това значи да мислиш, че светът ще свърши с твоята смърт…

МАГДАЛЕНА: … да мразиш децата и дори да им желаеш смъртта.

ИВАН: Хубаво го казахте. И аз бих го казал почти така… Значи, да се надяваме на Оня, който ще дойде да ни спаси…

МАРИЯ: Да вярваме в него!

ИВАН: В нас е Оня, който може да ни спаси… А може би е някой друг?

МАГДАЛЕНА: Аз чух, че Той вече се е родил… И знаете ли къде? В България!

МАРИЯ: Да, Той е сред нас, не вярвате ли?

ОТКЛОНЕНИЯ:

ИВАН: Да-а… Време е нашата бедна родина най-после да си каже думата пред света. Ние сме възприемчив към чуждото народ, допускаме чуждото да се влее в нас, дори да ни завладее — толкова го обичаме. Но! Ние незабележимо усвояваме чуждото и то става наше. Получава се синтез от най-висше естество. Следователно — достойни сме да поведем човечеството. Остава само да намерим Месията и да го последваме…

ЛУКАН: Нашият народ толкова време вече спи непробуден сън…

ИВАН: „Не сме народ, не сме народ, а мърша…“

ПАВЕЛ: Спи и дори похърква.

ПАВЛИНА: Юнашки сън!

ЛУКАН: Но щом се събуди, ще е отпочинал и бодър, със свежа сила.

Възможност за лирическо отстъпление:

По време на последните реплики Мария върви бавно към средата на сцената. Притъмнява. Тъжна лирична музика.

 

МАРИЯ: Майчице Българийо, докога ще страдаш, докога ще стенеш? Докога — тия родилни мъки? Няма ли кой да изкупи страданията ти, няма ли кой да изтрие сълзите ти — няма ли кой да поеме всичките ти болки? И ти, народе, разпънат на кръст — кога ще възкръснеш за нов живот?

ИВАН: Щом няма един светец, когото да поведат към Голгота — разпъват целия народ.

 

Мария застава срещу ИС и го гледа вторачено.

 

МАРИЯ: Ти ли си Този, който ще ни спаси?… Само ти си. Мълчиш — значи говориш с Бога. И слушаш словото божие, за да ни го откриеш…

 

Просветва. Проф. Ангелов и проф. Кръстев са надали слух и гледат към тях вцепенени. Мария се връща на мястото си. Мълчи. Другите студенти говорят, каквото си искат…

Възможност за съвещание на научно равнище:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (към проф. Ангелов) Кой ли пък ще е тоя (сочи към ИС)?

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Това е сигурно Идеалният студент. Винаги стои най-отпред и поглъща всяка моя дума…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, но нали чу, че става въпрос за някакво спасение?

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Какво спасение? В науката всеки се спасява сам и сам си е бог. Моите трудове са моето спасение. И възкресение.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, обаче в по-старите писания пише, ще скоро ще се роди новият човек, човекът на новото общество — хармоничната личност… Така проповядват учените-пророци…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … Кой? Антихриста ли, който се представи за Христос и възвести, че идва царството небесно на земята?

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да, ние нали тях следваме. А по-новите пророци говорят за многостранно развита личност…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … Много странно.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … а в перспектива — и всестранно развита личност.

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … И все пак странно.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НАУЧЕН ЕКСПЕРИМЕНТ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Разбираш ли сега мисълта ми? Ако този студент е именно Идеалният, ако той е първата хармонична личност, то тогава ние със сигурност сме спасени. Защото нали ние практически сме неговите творци. И той е създаден по наш образ и подобие.

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: … И сътвори Преподавателя студента по свой образ и подобие…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: И освен това никой ученик не е по-горен от учителя си…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: И той ли ще ни даде пропуск за царството научно?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Става въпрос за нещо повече — за царството на бъдещата хармония, където, разбира се, науката ще царува. И освен това не той ще ни даде пропуск, а ние — на него.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Как?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Много просто — като го разпънем на кръст… Иначе как хората ще повярват, за кого ще плачат и на кого ще се кланят? Всъщност вече няма да става въпрос за вяра, а за наука — хората трябва да научат, че е Той, техният Спасител, а науката, т.е. ние — техният бог.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Хм, да, добре измислено…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Можем да разпънем и други студенти — за да се открои Той.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ако трябва — и всички студенти ще разпънем. За да се научат, да ни познаят…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: Начало на премъдростта е страхът от Преподавателя…

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Но ето какво е най-важното — ние ще сме практическите създатели и владетели на бъдещото хармонично общество. Той ще умре, за да останем ние. Неговото учение ще бъде наше — и ще го превърнем в дело. С магически научни слова ще отприщим потока на материалните блага, хората ще станат равни, ще имат всичко, ще са щастливи, безгрижни. Цялата отговорност ще поемем ние, техните бащи и благодетели. Ще се прекланят пред нашия авторитет, пред науката, тя ще възхищава и плаши непосветените деца с постоянните си тайни и чудеса…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … Да, разбира се — Великият инквизитор.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Добре, достатъчно. Нека първо да се убедим, че това е точно той…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Пък и да не е точно той — какво? Важно е, че идеята се е родила!

 

Проф. Ангелов се приближава крадешком към ИС, проф. Кръстев — след него. Първият застава до ИС откъм страната на своето бюро, вторият — откъм другата страна.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Хей, питам те — отговаряй: ти ли си Оногова, когото очакваме, или не си ти? Чуваш ли? Отговаряй!… А-а, на изпита тоя номер няма да мине. С мълчание и с гордост изпит не се взема. (Към проф. Кръстев.) Той да не е ням, бе? Или да не е нещо мръднал?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Не се безпокой, ще проговори. Само имай търпение. Всичко ще бъде точно изчислено.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОПИТНО ПОЗНАНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Я да видим все пак как се развива мозъкът му. (Насочва лупа към слепоочието на ИС.) Да-а, откъм моята страна мозъкът му е набъбнал. Има резултат, значи, от моите лекции.

 

Проф. Кръстев насочва очилата си към другото слепоочие на ИС.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, добре е… Хайде! Очаква ни още много работа по дооформянето на идеята, по точните изчисления. Тук ще е нужна и твоята помощ.

 

Тръгват бавно към бюрата си.

ПОЛИТИКО-ИДЕОЛОГИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Трябва да се подготвим за новия курс!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Който е пак напред.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (ръкомаха) Винаги напред! Със знамето на прогреса и в името на народа!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Който е след нас.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Вятърът е благоприятен!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Априлски свеж, макар че иде есен.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: И духа зад нас.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Но да се скрием сега на завет.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Безветрието успокоява, съсредоточава духа.

ЛУКАН: … Не човек, а комунист!

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … Не — социалист!

АПОЛИТИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ:

Притъмнява. Чува се фучене на вятър. Звън от прозорец, който се отваря. Върху масата на студентите или до нея пада плик от писмо. Иван го взема в ръка. Вятърът стихва. Става по-светло.

 

МАГДАЛЕНА: Какво е това писмо?

ИВАН: (изважда три листа от плика) Това е писмо… от Стария учител.

МАГДАЛЕНА: Любимият учител?

МАРИЯ: Нашият Духовен родител…

ПАВЕЛ: Кой стар учител?

ПАВЛИНА: Учили са ме много стари учители…

ЛУКАН: Не го ли знаете? Този стар пияница… Жив ли е още или от оня свят се обажда?

МАГДАЛЕНА: И какво пише?

ЛУКАН: Да, какво пише?

ИВАН: (чете) „… Не знаем ние родилните мъки и само смътно си спомняме първите детски години… И може би в мигове на върховно пиянство, на творчески екстаз или на вдъхновена любов се доближаваме до началото… Каквото не мислим и не знаем — чувствуваме го, усещаме го… Така и аз, мили приятели, се стремях първо да ви вдъхна чувство и нравственост, после да ви уча. Но най-вече учех себе си… Мълчаливо слушах и записвах казваното… Аз ви дадох от това, което имахте…

С любов благославям жаждата ви за добро, красота и духовност, носени във времето от великите творци и учители на човечеството! Жаждата, която ни събра на пътя житейски, при извора на изкуството!…

Нека да ви води стремежът към цялостност, към хармония на плът, чувство и дух! Не разпъвайте душата, защото тя е средата и равновесието, тя е връзката между небето и земята…

Не презирайте бедните духом и не ги осъждайте! Защото те са в нас. А ние сме виновни и за тях… Стремете се да познаете себе си и света!… Прекланяйте се само пред Духа на светлината!…

… Но по-добре — избавете се от избавлението!

… Ето, скоро ще напусна житейския пир и ще замълча… Небето също не говори, но годишните времена поемат своя път…

Някой от вас ще ме предаде, друг ще се отрече от мен, трети ще ме забрави — нека…

Творете вдъхновено на сцената житейска това, което ви е дадено!

… Аз напускам живота, мои ученици и приятели, за да остана с вас и във вас. До края на света!…“ (Спира да чете.) Това е. По-нататък има още няколко реда, но са нечетливи…

ЛУКАН: „Останалото е мълчание“, така ли?

 

Иван поклаща глава неопределено.

 

МАГДАЛЕНА: Това писмо изглежда старо…

ИВАН: Старо… като света.

ПАВЕЛ: А може и по-старо от света да излезе?

ЛУКАН: Ти, Павле, се опитваш да остроумничиш? Чудесно! Старият би се зарадвал на шегата ти. Той обичаше така да се шегува…

ПАВЛИНА: Добре де, нали сега имаме нови преподаватели — тях да гледаме, от тях да се учим…

ПАВЕЛ: Или вие искате да си останем на старото ниво?

ИВАН: Ние още не сме го достигнали. Старостта е последното ниво.

ПАВЕЛ: Старостта, безпаметството и малоумието — това ли е върховното ниво?

ПАВЛИНА: Абсурд!

МАГДАЛЕНА: … Безпаметството и малоумието се срещат във всяка възраст…

ИВАН: И нерядко — у някои претенциозни младежи.

ЛУКАН: Слава богу, аз не съм от тях.

ИВАН: Да, ти не си претенциозен. А аз не знам…

ПАВЕЛ: Добре де, стига с тая претенциозност!

ПАВЛИНА: Всеки претендира за нещо. И с право.

ИВАН: Аз просто исках… да си спомним Стария учител… Да не се отклоняваме от словото му…

ЛУКАН: И да пием за него!

МАГДАЛЕНА: Да не го забравяме! Да останем верни на любимия…

ПАВЕЛ: Измислица е тоя ваш учител, но…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: А може пък и ние да сме плод на въображението му…

МАРИЯ: Да го възкресим в душите си!

ПАВЛИНА: Да не би да е Великден, та да казваме „Христос възкресе“?

МАРИЯ: „Во истина възкресе“!

 

Чукат се и отпиват мълчаливо от чашите си…

 

ПАВЕЛ: … Но да сменим темата.

ЛУКАН: За чаши и питиета ли да си говорим? Или за науката, образованието и нашите преподаватели…

ИВАН: Не е ли ясно?… Това наукоподобие…

МАГДАЛЕНА: Без право на избор…

ИВАН: Някой друг вместо мен знае какво трябва да изучаваме…

ЛУКАН: Всичко е точно изчислено, планирано, програмирано…

РЕТРОСПЕКТИВНО ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (чете от лист) „Образователното дело ще продължи да се развива с бурни темпове. Пред следващите пет години 99 процента от населението ще бъде образовано. Средният брой студенти на глава от населението ще достигне 0,5… По този начин рязко ще се извиси духовният, най-вече научният ръст на нацията…“

МАГДАЛЕНА: … Но има и добри преподаватели, които не налагат тотално своето…

ПАВЛИНА: И не ни измъчват на изпита.

ИВАН: Да, има ги… Тези, които първо са хора и личности, а после — преподаватели и учени. Тези, които познават себе си…

ПАВЕЛ: А какво ще рече това: да познаваш себе си?

ИВАН: Да познаеш себе си, значи… да познаеш, доколкото може, света, живота, човека; да различиш своя образ сред многообразието и да се влееш в общото, в единното. Значи… да се видиш и в другите, в очите на другите…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРАКТИЧЕСКО ПОЗНАНИЕ НА СЕБЕ СИ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) Знаеш ли колко е ценно и приятно да се видиш в другото? (Взема огледалото в ръце.) Ето, гледаш към другите (гледа към публиката) и виждаш себе си (гледа се в огледалото)… Другите, но — себе си… (Повтаря предишното действие.) Ето, виж се и ти! Познай себе си!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (взема огледалото, вижда се и се познава) Да, аз съм. Няма грешка…

ВЪЗМОЖНОСТ:

ИВАН: … Бихме могли да създадем Организация за спасение на свободния студентски дух… И да се борим за демократични промени, да се борим срещу тоталността, идеологизацията, догматизма и прочие!

ЛУКАН: Чудесна идея! Съгласен съм.

ПАВЛИНА: Не е лошо някои дисциплини да отпаднат, обаче…

ПАВЕЛ: (към Иван) А ти ли ще бъдеш ръководител на организацията?

ИВАН: Не… Най-достойният и най-честният трябва да ни поведе — нашият мълчалив колега (посочва към ИС).

ЛУКАН: Да, той не е компрометиран…

МАГДАЛЕНА: Трябва настойчиво да се обърнем към него… Всъщност… знаете ли името му?

ПАВЕЛ: Кой да ти каже?

ЛУКАН: Би трябвало да е Христо, но не съм сигурен… Може и да няма име…

РАЗЛИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ:

ПАВЕЛ: И какво ще стори той с безумното си мълчание?

ПАВЛИНА: И с тази неподвижност на статуя…

ЛУКАН: … като паметник и свидетелство за Застоя…

МАГДАЛЕНА: … срещу Застоя.

ИВАН: Той може за три дни да разруши тоя университет и да съгради нов.

ЛУКАН: Сега събира сили?

МАГДАЛЕНА: … и вяра.

ЛУКАН: Чака знак от Създателя, от Отца…

ИВАН: Той и Отец — едно са.

ПАВЕЛ: Добре де, кой е тоя „Отец“?

ИВАН: Създателят наш, творецът духовен… Ние сме в Отца и той е в нас — за да бъдем в единство…

ПАВЕЛ: Но аз не познавам, нито признавам някакъв „творец“, „отец“ и прочие…

ЛУКАН: А как? Ти сам ли си се създал?

ПАВЕЛ: … А ако има подобен, аз се обявявам и въставам срещу него, както и срещу всяка мистика, метафизика, духотворчество и отцетворчество. Тържествено заявявам, че няма да се съобразявам с тях, че ще представлявам само себе си, ще говоря от свое име (никой не може да ми отнеме или обърка името: то е Павел) и ще върша това, което искам и което отговаря на моята свободна човешка воля, на установеното от разума и доказаното от науката…

ЛУКАН: (тихо, към Иван) Ето че се роди първият съвършено свободен човек!

ИВАН: (тихо) Не човек, а герой.

МАГДАЛЕНА: (тихо) Още един паднал ангел…

ПАВЕЛ: … И ще преследвам всяко отклонение от Нормалното, всяко посегателство срещу регламентираното и обявеното за свещено. За да бъда верен на себе си (на името си) — сега, тук и завинаги…

ИВАН: (тихо) Не му липсва самоувереност…

МАГДАЛЕНА: (тихо) Липсва му само едно: вяра, надежда, любов.

ПАВЛИНА: (към Павел) И аз се присъединявам към тебе.

ЛУКАН: Чудесно! А ние към кого да се присъединим?

ИВАН: Към себе си… и към другите (ние сме едно).

МАГДАЛЕНА: А Организацията?

ИВАН: Ще трябва да се допитаме до повече хора — дали са съгласни с идеята…

 

Лукан може да извърши допитване до публиката.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) … Аз не мога да разбера какво искат тия студенти…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Кои? Повечето искат да си живеят животеца и да вземат диплома…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Тия — дето се бунтуват срещу системата…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Но те са малцинство. Едва се забелязват с просто око… Ние нямаме друг избор, освен да сме ориентирани най-вече към масата…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Към тълпата…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, тя е фундаментът, на който градим…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: А личностите?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Преди всичко ние сме личностите. Нали? Ние сме най-свободни, независими, верни на себе си и на науката — идеал, към който всеки истински студент трябва да се стреми…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да… А Идеалният студент?…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НАУЧНО ТЪЛКУВАНЕ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Той е изразител, нещо като символ на масата, на тълпата… Защото другото име на тълпата е крясък. А крясъкът е неразбираем, не казва нищо и е равнозначен на противоположното: мълчание. А пък стихийното и безсмислено стълпотворение е равнозначно на неподвижност… Освен това: търпение и послушание…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Къде е тогава идеалното в този студент?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: В това, че посочените качества у него са в чист вид, без примеси. Така той е особено възприемчив, способен да усвои новите, прогресивните идеи…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да се отдаде изцяло на разума и науката…

РЕВОЛЮЦИОННО ОТКЛОНЕНИЕ:

Леко притъмнява. Чува се фученето на зараждаща се буря (виелица). Шестимата студенти обсъждат нещо, оживено жестикулират… Фученето се усилва, бюрата на преподавателите се разклащат, чува се звън на стъкла. От едното бюро и от масата на студентите хвръква по един лист. Лукан си поставя изкуствена брада и мустаци и излиза пред публиката, като взема от пода двата листа.

 

ЛУКАН: (чете от листите, „съпровождан“ от непостоянно по сила фучене) „Манифест… Студентът е принуден… да възпроизвежда… знание… свръх собственото му… знание… Това е принадено… знание… което изцяло се присвоява… от преподавателя… Често знанията на студента са мизерно оценявани, а резултатите от неговия труд — хищнически заграбвани… Върху неговия гръб преподавателят… трупа капитали и се обогатява… Следователно студентът… е най-жестоко и безчовечно експлоатиран… Изходът е само един: класовото… осъзнаване на студента… като най-близка цел… неизбежно ще доведе до неговото освобождаване… от университета… като средство за потискане… и същевременно до освобождаването на цялото общество от експлоатация, потисничество… и партизански борби… Университетът… ще бъде завладян… и разрушен… И студентът ще бъде… гробокопач… на преподавателя… Студентската… революция на Изток ще стане сигнал… за студентска… революция на Запад… Студенти… от всички… специалности… съединявайте се!…“

 

Силен пристъп на фучене. Брадата пада от лицето на Лукан, листите хвръкват от ръцете му… Лукан се връща на мястото си. Фученето стихва…

Музика, танци…

Проф. Ангелов и проф. Кръстев може да напуснат сцената с протест срещу шума и хаоса, със закана…

Веселието стихва. Тъмнина.

На сцената остава само ИС — на постоянното си място.

Глас на щурче.

Второ действие

1. Изпит

Полутъмно. Павел се промъква към бюрото на проф. Кръстев. Подава на проф. Кръстев пълна бутилка. Тихо му говори нещо.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (кима с глава доволен) Да-а-а… „С умним человеком и поговорить любопытно.“ Отлично, колега!

 

Павел излиза. Става по-светло. Появяват се Лукан, Иван, Магдалена и Павлина. Те, с изключение на Иван, са с огледала в ръце. Лукан сяда срещу проф. Кръстев, Павлина сяда срещу проф. Ангелов. Лукан и Павлина държат огледалата пред главите си. Преподавателите се гледат в огледалата на студентите, кимат доволно и от време на време казват: „Да! Да!“

ВЪЗМОЖНОСТ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към Павлина) Може ли все пак да видя лицето ви?

 

Павлина снема огледалото.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Та вие имате красиво лице! Особено красива е формата на устните ви… (Надвесва се над бюрото, загледан в нея и внезапно я целува.)

 

Павлина и Лукан радостно напускат местата си, излизат… Иван сяда срещу проф. Кръстев, Магдалена — срещу проф. Ангелов. Магдалена държи огледалото под главата си. Проф. Ангелов гледа ту огледалото, ту лицето й, усмихва се…

 

Проф. Кръстев гледа навъсено към Иван (който е без огледало), надвесва се над бюрото, държи с ръка очилата пред очите си, вторачен в лицето на Иван. После се обляга назад.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (към Иван) Така-а… Вие, колега, явно не сте запознат с някои мои постановки… Ще трябва да се видим още веднъж…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОТКРОВЕНИЕ:

ИВАН: (скача възмутен) Как тъй… да се видим? Та вие знаете ли, че човек, като ви гледа, може и вярата си в познанието да загуби? Та вие… вие сте… (накланя се застрашително напред и сочи с пръст към проф. Кръстев).

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (дърпа се уплашено назад и вдига предпазливо ръце пред лицето си) Стой!… Не се противи… на злото! Чуваш ли? Не се… противи…

 

Иван отпуска ръце.

Иван и Магдалена излизат, преподавателите — също.

ИС остава сам.

Гласове на птички.

2. Вечер. После — нощ.

Постепенно притъмнява. Студентите приготвят масата за пиршество. Сядат.

 

ЛУКАН: Свършиха най-после изпитите…

ПАВЛИНА: Човек може да си отдъхне…

ЛУКАН: Вече спокойно можем да ядем и пием… Наздраве!

 

И т.н.

 

ПАВЕЛ: А науката?

МАГДАЛЕНА: Животът е нещо повече…

РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ОТНОСНО СЛЕДВАНЕТО:

ЛУКАН: Ние за какво влязохме в този университет? Заради науката ли? Аз казвам — заради живота!

ЛИРИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ:

Иван става и отива до нарисувания прозорец.

 

ИВАН: (с лице към прозореца) Ето светлините на града! Там, долу, е животът. А ние, на този хълм, дали го виждаме? Ние, които търсим знанието, дали познаваме живота? И доколко той има нужда от нас?… (Връща се и сяда замислен.)

ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … На живота само с очила може да се гледа.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: С лупа да се взираме в живота — за да изследваме градивните му частици!

МАГДАЛЕНА: … Човек трябва да живее, макар и в университет…

ПАВЛИНА: И да вземе диплома за живота. Нали човек все нещо трябва да завърши…

МАГДАЛЕНА: А родителите на един колега му осигурили бъдещо работно място още преди да влезе тук…

ПАВЕЛ: Интересен случай! Твърде любопитно!

ЛУКАН: Освен това университетът е място за срещи…

МАГДАЛЕНА: Да, нали е хубаво да срещнеш добри приятели, да намериш любовта, да създадеш семейство…

ПАВЛИНА: … с интелигентен, образован човек.

ПАВЕЛ: Да пием за интелигентните хора!

ПАВЛИНА: Да пием!

 

Пият.

 

ПАВЛИНА: Ах, представете си, на изпита по чашкология Профангелов искаше да ме целуне.

ЛУКАН: Хубава чаша са устните ти.

ПАВЛИНА: Но какво си въобразява той? Не знае ли, че мога да се оплача?

ЛУКАН: Хайде, хайде, не драматизирай нещата. Ти, вместо да се радваш…

ПАВЕЛ: И на кого ще се оплачеш?

ЛУКАН: „Гарван гарвану око не вади“.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОПИТНО ДОКАЗВАНЕ:

Проф. Кръстев поглежда към проф. Ангелов, после взема огледалото и се взира в него.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (на себе си) Какъв симпатяга! Как да извадиш очите му, като прилича досущ на тебе?… Пък и невъзможно е с човка да достигна дори едното му око… Най-много да го целунеш (целува огледалото)…

ЛУКАН: … Само Спасителят може да оправи нещата. (Поглежда към ИС.)

ИВАН: Да ни избави от страха, фалша, лъжата…

МАРИЯ: … Мълчание, което крие меча на възмездието!

МАГДАЛЕНА: Святата любов и вяра.

ИВАН: Но не и без нас.

ЛУКАН: (към ИС) Хей, Спасителю, ела при нас на вечеря! Иначе няма да се спасиш…

ПАВЕЛ: Остави го! Не виждаш ли, че са го хванали някакви бесове?

МАРИЯ: Не ни изоставяй, Спасителю!

 

ОТКЛОНЕНИЕ:

 

Появяват се Майката и Бащата. Майката отива при ИС.

 

МАЙКАТА: Сине! Какво правиш тук, сине? Кой те е приковал тук, защо не се връщаш при нас? Ох, сълзите си изплаках… Викам си: какво стана с чедото ми, болно ли е легнало, по лоши пътища ли е тръгнало… Жив и здрав ли си, синко? Защо така мълчиш?… Ние сме добре със здравето, само да не беше това. Като те няма, сине — няма за кого сутрин да замеся питки (баща ти, знаеш го, с бира закусва); няма с кого баща ти да иде за дърва, и аз, като затварям вратата — няма да видя до рамото му твоето рамо… Кажи нещо, сине — не мъчи майка си и баща си…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Той няма баща.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Той няма майка.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Аз съм му баща.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Аз съм му майка.

МАЙКАТА: (закрива с ръце лицето си) Ах, той не е на себе си… Защо си ни изоставил, сине?…

БАЩАТА: (поглежда спокойно към проф. Кръстев) Как? Не съм ли аз бащата? Интересно…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (презрително) Ха, виж първо себе си, пък после ще решим кое е твое.

БАЩАТА: (пристъпва замислено) Когато обработя дърво — в него виждам себе си. Когато посея зърно — в плода му виждам себе си… Някога и в моя син виждах себе си, но… (спира, обръща се към Майката). Очите ли ме лъжат? Наистина ли това е Оногова, когото зачена от мене?…

МАЙКАТА: Ех, и ти!… От сина си ли ще се отречеш?… Нали и той е такъв мълчаливец като тебе… И не помниш ли как самият ти го благослови?… Тогава той беше малък. Гости някакви имахме… Ти — малко си беше пийнал — сложи ръка на рамото му и гордо заяви: „Само той ще оправи света!“… И ето сега… Празна е нашата къща… Сине, сине!

БАЩАТА: (отива до Майката, поставя ръка на рамото й) Нищо, нищо… Тъй било писано… Хайде да вървим… Сбогом, синко!

МАЙКАТА: (бърше с ръка сълзите си) Със здраве, мило чедо! Ще чакаме да се върнеш…

 

Майката и Бащата излизат бавно.

РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ОТНОСНО ВЯРАТА:

ПАВЕЛ: … Стига с тези спекулации!… Нищо не можете да промените! Вълкът ще си остане вълк, агнето — агне.

ИВАН: А може пък вълкът да стане агне, а агнето — вълк.

ПАВЕЛ: Какъв смисъл?

ИВАН: В движението е смисълът…

ПАВЕЛ: Религията е донесла толкова заблуди на хората, дори — инквизиции… Векове наред е воювала със сляп фанатизъм и закостенялост срещу прогресивната мисъл…

ЛУКАН: … за да бъде съвсем изобличена като опиум за народите…

 

Проф. Ангелов и проф. Кръстев отиват при ИС. Наблюдават (първият — с лупата, вторият — с очилата) главата, ушите му… Кимат одобрително. Връщат се на бюрата си. Занимават се със своята работа…

 

ПАВЕЛ: … Науката несъмнено не се нуждае от бог. И в нея всичко е строго изчислено и доказано…

ИВАН: Не съвсем. Аз се изкачих до прозореца и я видях гола — беше изкривена и набръчкана, но си приготвяше грижливо тоалета… А ти да не би да си и помирисвал парфюма?

ЛУКАН: Може пък и да е спал с нея…

ПАВЕЛ: Стига глупости! Не ви ли е ясно, че мисълта, науката е това, с което човек превъзмогва животното?

ИВАН: Впрочем… и науката е от бога.

ПАВЕЛ: Науката е против бога.

ИВАН: Защото не познава баща си.

ПАВЕЛ: Няма баща… Ето моят девиз: „Мисля — следователно не вярвам“.

ИВАН: Необходимо е да има и невярващи. Такава е волята на Отца.

ПАВЕЛ: Във вярата няма здрав смисъл. Тя е нещо болно, което трябва да се преодолее…

ЛИРИЧЕСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ:

МАРИЯ: (става, движи се бавно) Защо са сърцата ни, защо са душите ни, ако не чувствуваме, ако не вярваме?… Ние сме умни, ние сме образовани, ние сме страшно информирани… Но щастливи ли сме?… Ние спорим задъхано, крещим — да надвикаме другите… Просто няма с кого да послушаш музика мълчаливо…

 

Лирична музика. Мария стои срещу ИС, свела глава… После се връща на мястото си.

 

ЛУКАН: … Аз вярвам в чашата с питието. И не зная защо толкова спорите. Всичко е такова, каквото е.

ИВАН: Да отпием от питието в чашите! Всичко е и такова, каквото не е — кой знае?

ЛУКАН: Затова — да пием. Наздраве!

ДРУГИТЕ: Наздраве!

 

Отпиват.

 

ЛУКАН: Има ли още бутилки, ще стигне ли питието?

ИВАН: Ще стигне. Поне до края на живота ни. А и по-нататък…

ЛУКАН: А на мене все ми се струва, че няма да стигне…

ИВАН: … Но няма да ни отмине последната чаша…

МАГДАЛЕНА: … А аз вярвам в любовта.

ПАВЕЛ: В голямата любов?

ЛУКАН: Единствената, вечната?

ПАВЛИНА: Че къде е тая любов?

ИВАН: В царството небесно е любовта — в нас…

МАГДАЛЕНА: Да пием за нас и любовта!

МАРИЯ: Да бъде любов!

 

ВЪЗМОЖНО Е СЛЕДНОТО ВИДЕНИЕ (ЗА РОМАНТИЧНИТЕ ДУШИ):

 

Лирична музика. Появява се Любимата — като видение. С красиво лице, спокойно изражение, устремени очи. Тъжно усмихната. Бавно, смирено пристъпва, приближава се към ИС.

Постепенно притъмнява — само лицето на Любимата свети. Чува се шепот (на различни гласове): „Обичам те!“, „Обичай ме!“, „Обичам те!“, „Обичай ме!“…

Любимата застава пред ИС. Погалва го по косата. Навежда се и го целува. Отдръпва се на крачка. Подава му ръка, но той остава почти неподвижен. Тя прави няколко крачки назад, гледайки го с копнеж. Постепенно отпуска ръката си.

Чува се шепот (на различни гласове): „Любими, защо си ме изоставил?“, „Защо си ме изоставил?“, „Защо си ме изоставил?“…

Любимата бавно се отдалечава — изчезва като видение…

 

ПАВЛИНА: … Просто не вярвам в нищо.

ЛУКАН: И в нищото ли не вярваш?

ИВАН: Значи — нищо? „Кръгла нула“? Светът е нищо, ние сме нищо…

ЛУКАН: Все пак земята се върти около себе си. Има нещо като движение.

ИВАН: И ние се въртим около себе си…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) … Май се застояхме много с тия изчисления и анализи. Хайде да се пораздвижим, да направим гимнастика.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Правилно.

 

Стават и правят гимнастика — кръгови движения на тялото от кръста нагоре. Завъртат се около себе си — бавно, с движения на ръцете. Сядат на местата се…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: … А близките до нас — дали те вярват?…

ПАВЛИНА: Кои близки?

ПАВЕЛ: Ние сме си най-близки.

ИВАН: Винаги има близки до нас хора… Ние никога не сме абсолютно сами…

МАГДАЛЕНА: Да, не сте ли изпитвали чувството, че някой ни наблюдава и слуша?

ИВАН: Някой, а може би — някои…

ПАВЕЛ: Кои например?

ИВАН: (посочва към публиката) Ето, там има хора…

ПАВЕЛ: (става, взира се) Къде? Там е тъмно. Сигурно ти се привиждат сенки. Аз не вярвам в сенки.

ЛУКАН: Ще ида да проверя. (Тръгва към публиката.) Хей, близки ли сте, далечни ли сте, хора ли сте, сенки ли сте… Питам ви: вярвате ли в нещо? (Може да запита отделни лица от публиката дали вярват, защо…)

ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. АНГЕЛОВ: (към проф. Кръстев) … Сега пък някои започнаха да стават вярващи…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (маха с ръка) Вятър…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Мода…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: И това ще отшуми…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … като исторически изживяно, неперспективно.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Разумът вече не е дете — да се бои от плашила, от духове…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … И да се кланя на идоли.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Бог е мъртъв!

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ние го убихме — човешкият разум…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: И съмнението… Ако има бог, той не е такъв, какъвто си го представят вярващите — едностранчиво, догматично, антинаучно…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: А ако няма бог, дали всичко е позволено?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Не, разбира се… Има съвест, има съд… От друга страна, дори да съществува бог, оказва се, че прекалено много неща са позволени — безумни войни, чудовищни убийства, извращения…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ако погледнем в историята, ще изпаднем в пълен песимизъм… По-добре да гледаме напред. И да следваме призванието си…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да, много се отклонихме…

ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ФИЛОСОФСКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ:

ПАВЕЛ: … Да, бог е нужен на слабите, болните, безволевите, нещастните, презрените…

МАГДАЛЕНА: … които не са малко.

ПАВЕЛ: като известна утеха, компенсация… Бог им служи…

ПАВЛИНА: … И на децата.

МАГДАЛЕНА: Децата — вечната надежда…

ПАВЕЛ: Какво е детето? — Едно безсъзнаващо „То“.

ЛУКАН: Подсъзнателно…

ПАВЕЛ: То, уважаеми дами и господа, е сляпо, диво, неразумно. Затова бог го закриля и обича — защото то отговаря на първобитното състояние на човека, когато дядо Господ се е явявал в детските сънища на човечеството и е утвърждавал властта си… Децата са врагове на разума, на цивилизацията — те рушат постигнатите с толкова усилия ценности, играят си с тях като с играчки, искат да ги счупят, стъпчат, натрошат…

ЛУКАН: Но бог им прощава, защото не знаят какво вършат…

МАГДАЛЕНА: (към Павел) Ти не си ли бил дете?

ПАВЕЛ: Бил съм… Но съм го превъзмогнал.

ЛУКАН: И си станал свръх дете…

ИВАН: И настоящите деца ще преодолеят стадия на детството…

ПАВЕЛ: Но винаги ще съществуват деца — вечните деца…

ИВАН: Така е необходимо.

ПАВЕЛ: Ти откъде знаеш?

ИВАН: Бог знае… И природата…

МАГДАЛЕНА: Ние нали затова се учим — да бъдем учители на децата…

ПАВЕЛ: Аз се уча, за да бъда верен на себе си, на разума и на науката.

ИВАН: Не само неразумното дете — и разумът може да бъде сляп… Затова аз казвам: да служим не на разума, не на науката, а на Духа!…

ПАВЕЛ: На свободния студентски дух?

ПАВЛИНА: Нали щяхте да създавате организация за спасението му?

ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: Обаче срещнахме една непредвидена трудност — липсата на лидер, на Водач… Разчитахме на Спасителя, но той още не се е произнесъл…

МАГДАЛЕНА: … през това Време се създадоха други организации, които заеха от нашата проектопрограма…

ЛУКАН: Дори се навъдиха лидери без организации… Понеже бяха освободени след разпадането на Тоталитарната организация…

ИВАН: Има хора, които са родени да властвуват — властолюбци по природа… Каквито са властвували преди, ще властвуват и сега… Макар и не точно по стария начин… А от нашата идея няма полза — духът не се нуждае от организация…

ЛУКАН: Тогава какво ни остава?

ИВАН: Да търсим, стенейки…

МАГДАЛЕНА: Как така, Иване? Защо предварително да се предаваме?

ЛУКАН: Истинската борба още не е започнала.

ПУБЛИЦИСТИЧНО-ФИЛОСОФСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ

(опит за анализ и обобщение):

ИВАН: … Защото не вярваме В себе си. И не сме се преборили първо със самите нас… Защо да се предаваме ли? Който познава себе си, може и от себе си да се отрече… Какво искаме ние? Един иска да учи по-добре, друг — да вземе някаква диплома, трети — да живее по-леко и приятно, четвърти — да се ожени, да му се народят деца, пети — не знае какво иска, шести — нищо не цска, съгласен е всичко така да продължава…

МАГДАЛЕНА: Е, нормално е да има многообразие…

ИВАН: Да, но когато В него властвува посредствеността… И когато риба, яйце, картоф и кюфте се пържат едновременно в един тиган… Така че, общо взето, ние заслужаваме съдбата си, и преподавателите си заслужаваме…

ЛУКАН: И те ли ни заслужават?

ИВАН: Ние сме досущ като тях. Да, единственото предимство е, че сме по-млади, по-свежи. Но ще станем като тях. Ние, В зародиш, сме те.

ЛУКАН: Е, недей така… песимистично.

ИВАН: По-добре отрано да се разкаем, отколкото преди смъртта си. Който познава греховете си, може и да се поправи…

МАГДАЛЕНА: Но Времето днес е по-различно. Ние решително скъсваме с отвратителните догми…

ЛУКАН: … и с бродещите призраци.

ИВАН: Но злото остава — няма къде да изчезне…

МАГДАЛЕНА: Но ние в какво сме виновни?

ИВАН: Ние сме като риби в отровена вода. Хвърлят ни стръв и се хващаме за въдицата. Всяка уловена риба е достойна за рибаря си, достойна е да се пържи в тигана му… А която риба остане във водата, може и по-дълго да поживее…

ЛУКАН: Значи — отрова навсякъде и във всичко!

ВЪЗМОЖНОСТИ:

ИВАН: Сигурно съществуват някъде запазени кътчета… ЛУКАН: Нали трябва да остане дядо Ной…

МАГДАЛЕНА: Не може да няма изход, надежда.

ИВАН: (поглежда към ИС) Той е вратата и изхода…

ЛУКАН: Ако проговори.

МАГДАЛЕНА: И ако ни каже новата дума.

ИВАН: Дори да не проговори…

МАГДАЛЕНА: А ние… няма ли да се борим? Само ще чакаме ли?

ИВАН: „Да се бори кой как може с душманите на народа“.

ЛУКАН: Така е. Наздраве!

ДРУГИТЕ: Наздраве!

 

Пият…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО:

Проф. Кръстев отива при проф. Ангелов, с бутилка.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Хайде и ние да пийнем като хората, да се разтоварим…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Добра идея, да пийнем.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: (налива питие в чашата на проф. Ангелов) И да поговорим за нашата работа.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да-а, трудна е нашата работа.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Наздраве!

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Наздраве!

 

Отпиват.

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Знаеш какви неприятни неща стават… Студентите се раздвижиха… Трябва да се вземат мерки…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Че нали им измерихме мозъците на изпита? Видяхме ги що за стока са. Пък и нали си ги знаем… по начало…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: … В началото бе словото на Преподавателя…

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … А накрая — мълчанието на студента…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: На някои хора им се иска да се променят Времената… и размътват водата… Какво искат? Студентите да бъдат равни с нас, да ни учат?

ОТКЛОНЕНИЕ:

ЛУКАН: И ще дойде Време, когато преподавател и студент ще заживеят заедно — като Вълкът и агнето…

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ха! Аз от задника си акъл не вземам.

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … Било, каквото било… Ние да не сме виновни за престъпленията на тоталитаризма…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: … та да изплащаме чужди грехове…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Така-а… Но няма как — ще трябва да се преустроим малко, да им обещаем нещичко…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Казваш — да им дадем малко свободица?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Глътка въздух да им отпуснем.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: И да им налеем водица? Наздраве!

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Наздраве!

 

Отпиват.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: А какво ще правим с Идеалния студент при новите обстоятелства?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Ами… идеята за новия човек и за кръста остава с пълна сила… Ще трябва обаче да се съобразим със сегашните условия, с времето. Днес, разбира се, не можем да разпънем жив човек на кръста. Можем само символично…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Как символично?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Като разпънем не тялото, а душата му. За да остане само разумът. И да възкръсне.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: А ще разпънем ли и душите на другите студенти?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Трябва! Така е записано… и В моите нови лекции. Само по този начин ще се спаси човешкият мозък, разум… Не може без жертви… Но истинската жертва е Идеалният студент… Ние вливаме в него нашето слово — словото на науката… То е като живителен сок, синтез от най-ценни съставки…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: И когато чашата се препълни и питието прелее…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … тогава Идеалният студент ще проговори…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ще се яви пред нас на изпит…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … и ще разкрие необятните и неподозирани простори на човешкия разум…

БИБЛЕЙСКО ОТКЛОНЕНИЕ:

Мария върви към средата на сцената, спира се с лице към проф. Ангелов и проф. Кръстев. Чува се глас: „Горко ви книжници и фарисеи — лицемери и водачи на слепи!… Горко ви, загдето почиствате чашата и блюдото отвън, а вътре те са пълни с грабеж и неправда… За да падне и върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята… Горко ви, защото идва царството небесно…“

Мария закрива с ръце лицето си.

Постепенно става тъмно. Приижда страшно фучене — ураган. Светкавици. Гръмотевици. Плющене на дъжд.

Може да се чуят стенания, отчаяни викове:

 

ГЛАС: Помощ! Потъвам…

ГЛАС: Потъва земята!

ГЛАС: Тъмно е като в ковчег.

ГЛАС: Ковчег е земята.

ГЛАС: Господи! Това е същински Апокалипсис…

ГЛАС: Подай ръка, Исусе Христе! Вземи ме, Спасителю!

ГЛАС: Ти ли си, праведнико Ной?…

ГЛАС: По дяволите! Какво е това страшно люшкане?

ГЛАС: Морето ни люлее…

ДЕТСКИ ГЛАС: Мамо, тате — къде сте?

 

Постепенно притихва стихията. Бавно просветва.

Мария — коленичила пред ИС… Става и отива на мястото си.

 

ПАВЕЛ: (сочи към ИС) … Слушайте, докога ще го търпим тоя? Не Ви ли дразни?

ОТКЛОНЕНИЕ:

ПАВЛИНА: Вижда ни, слуша ни — а нищо не казва…

ЛУКАН: И сякаш записва това, което ние казваме.

ПАВЛИНА: Съмнителна личност… Като доносник…

ЛУКАН: И може да извади на бял свят нашите интимни слова, разговори… Да направи нашата вечеря явна…

ПАВЛИНА: … Накрая — да ни съди…

ЛУКАН: … Той е мъдрец, гений…

ПАВЛИНА: Не е имало досега гений на мълчанието.

ПАВЕЛ: Какъв гений? Първо — не съществуват живи гении или пророци. Второ — не е дори и болен гений. Само е болен, невменяем. А всичко болно трябва да бъде победено, унищожено, изтребено от земята, защото е опасно, заразително… Как може да го търпим още между нас?

МАГДАЛЕНА: Да го потърпим, както той ни търпи.

ПАВЕЛ: Идва ми да го хвана за ухото и да му извикам: „Стани! Изправи се! Говори!… Или изчезвай в гората!“ Човек — значи нещо гордо… Човекът е говорещо същество…

ЛУКАН: … от чиито уста безотказно изригват думи.

ИВАН: … отпадъците на мисълта.

ПАВЕЛ: Не, бисерите… Аз казвам: „Мисля — следователно говоря!“

ИВАН: Бих казал обратното… Или: „Страдам, затова мълча…“

РАЗЛИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОТКЛОНЕНИЯ (ТЪЛКУВАНИЯ):

МАРИЯ: Него го боли заради нас. В него са събрани всички мъки и болки… Страданията на народа български. И на целия свят…

МАГДАЛЕНА: И може би чака да замълчим, за да проговори…

ЛУКАН: Да ни каже: „Пий!“… Наздраве!

 

Отпива.

 

МАГДАЛЕНА: Да ни благослови с любов…

ИВАН: Той е загадъчен знак на Отца — център, около който се въртим… Изпитание, чрез което да разкрием себе си…

ПАВЕЛ: По-скоро — Годо. Вие ми приличате на тия, които очакват Годо.

ИВАН: Толкова ли безсмислени изглеждаме?

ЛУКАН: Поне да ни беше дал знак, че е той…

ПАВЛИНА: Ако докаже — може и да повярвам…

ПАВЕЛ: Знаете ли, аз съм склонен да допусна, че е… извънземен.

ЛУКАН: Да, май не е от тоя свят.

ИВАН: … Той е Утешителят!

ПАВЛИНА: Какъв утешител?

ИВАН: Утешителят, или — Духът на истината.

ЛУКАН, ПАВЕЛ, ПАВЛИНА: (почти едновременно) Къде е истината?

 

Може да се чуят гласове: „Къде е истината?“, „Къде е истината?“

 

ПАВЕЛ: (язвително) И тя ли е В царството небесно?

ИВАН: (тихо) Да… Може би… и във вас… А той (поглежда към ИС) носи нейния Дух.

ЛУКАН: Тогава защо мълчи, а не казва истината?

ИВАН: Който мълчи — не лъже.

ПАВЕЛ: А ние, като говорим, да не би да лъжем?

ИВАН: Даже ми се струва, че се надлъгваме… Защото… има ли поне една дума, която да е останала чиста, неосквернена?… Трябва да остане нещо неизказано, както най-съкровената тайна на Твореца — завинаги, до края или… В безкрайността. Да има нещо неизказано за идните след нас, а после — за идните след тях… Това е новото и… вечното — скритото зад булото на думите и действията, неизразеното, неизразимото…

МАГДАЛЕНА: А не са ли в него най-силните и нежни чувства, които не можем да дарим на ближния си?

 

Мълчание.

 

ИВАН: … Но да пием по още една чаша — последна. И да приключваме.

ЛУКАН: (допълва чашите) Може да се подкрепим също с мезе, хлебец…

ВЪЗМОЖНОСТИ:

ПАВЕЛ: Нека да вдигнем тост и за нашите преподаватели.

ЛУКАН: С тях ли да свържем последната чаша?

ПАВЛИНА: Уточнявам — за нашите добри преподаватели.

ЛУКАН: Аз бих предпочел да ме отмине тая чаша, но…

МАГДАЛЕНА: Нека да е за най-добрите ни преподаватели.

ЛУКАН: Къде са най-добрите ни преподаватели?

МАГДАЛЕНА: Може би са някъде край нас? Те би трябвало да бъдат най-близо до своите студенти…

ИВАН: В нас са най-добрите ни учители!… Да пием за тях!

МАГДАЛЕНА: Наздраве!

ПАВЕЛ: Наздраве за нашите преподаватели!

ПАВЛИНА: Да са ни все така добри!

ЛУКАН: Да не ни оставят сиротни и безпомощни…

 

И т.н.

ОТКЛОНЕНИЕ:

Проф. Ангелов отива при проф. Кръстев с чашата си. Проф. Кръстев му налива питие.

 

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Те — многоуважаемите студенти — за какво ни смятат? Въобразяват си, че сме такива, за каквито ни мислят ли?

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Та ние сме като скромни артисти пред тях. И им показваме само част от способностите си, при това — не най-истинското. Те не ни познават…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Ние представляваме само негативното си отражение в техните очи… А техният поглед не е обективен, безпристрастен, а тенденциозен — защото съществува дистанция…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Но ние бихме могли да идем при тяхната маса, да пием по едно питие с тях…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да, както сме го правили някога — като асистенти…

 

Може да идат при студентите…

 

ПРОФ. КРЪСТЕВ: И все пак не бива да се застояваме при масата…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да, най-подходящото ни място е бюрото.

ФИЛОСОФСКО ОТСТЪПЛЕНИЕ — ОПРАВДАНИЕ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … Защото масата — това е Количество и Посредственост… Всъщност малцина са истинските хора на вярата и истинските хора на разума, на науката. Останалото е Маса, Тълпа. А тя е ничия — не се отнася нито към вярата, нито към разума, а най-вече към плътта… Тя е сляпа за възвишеното, за нея няма нищо свято… Затова е възможно да бъде направлявана, контролирана, владяна от зрящите. Самата тя иска това — един човек от тълпата се чувствува безпомощен пред всеки важен проблем от обществен характер… И изпитва нужда да се допита до висшата инстанция…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Навсякъде има маса — дори и сред интелигенцията…

ЛУКАН: … Добре, но нали затова сме се събрали край тази маса…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Освен това в тълпата съществува известно многообразие, тя е „многолика“ — с различни вкусове, настроения, прищевки. Те трябва да бъдат обобщени, сведени до единство…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Защото ще настъпи хаос…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Иначе не бихме могли да преподаваме. Нали ще се обезличим, ако почнем да се съобразяваме с всеки от масата студенти? А от това науката би пострадала…

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Те бяха достатъчно свободни — да изберат нашия университет. Ние благоволихме да ги приемем. Оттам нататък…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: … те са подчинени на нашата воля.

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Свободен може да бъде само Идеалният студент — защото осъзнава необходимостта…

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Да пием за Идеалния Студент — Спасителя наш!

ПРОФ. АНГЕЛОВ: Да пием! Нека всеотдайно и целеустремено да понесе своя кръст!

 

Чукат се. Пият…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАВНОСМЕТКА И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:

МАРИЯ: … Защо толкова спорихме и се препирахме? Защо бе тая показност, това суетене… Ние Го наскърбяваме с безсмислените надвиквания, с многословните капани и ловки изкушения…

ИВАН: Той е изкупител на грешното слово…

МАРИЯ: Ние постоянно Го разпъваме в душите си — потискаме доброто в нас, потискаме чистите си мечти и пориви, искаме да ни отмине страданието, да си живеем леко животеца. А кой ще страда вместо нас? Ние много се учим, поглъщаме Всякакви знания и незнания…

ЛУКАН: Поглъщаме — повръщаме — и пак поглъщаме…

МАРИЯ: Но трудно ще бъде на учения да влезе в царството небесно. За това той трябва да възлюби бедните и да раздаде на своите ученици най-ценното знание. За да се съхрани доброто у него, душата му… Истина ви казвам: ако не пазим в себе си някаква детска мечта, ако не носим цветето на детството, няма да влезем в царството небесно…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЛАГОСЛОВИЯ:

Появява се Детето — с цвете в ръка. Леко пристъпва към ИС. Подава му цветето. ИС го погалва леко по косата. Детето бавно се отдалечава…

 

МАГДАЛЕНА: Видяхте ли — Той го благослови!

ЛУКАН: Видях — и повярвах!

ИВАН: По-добре да беше повярвал, без да си го видял.

ЛУКАН: Да, блажени са верующите, които не са видели…

ОТКРОВЕНИЕ И ПОСЛАНИЕ НА ПАВЕЛ:

ПАВЕЛ: Стига с тая игра, стига с тая комедия! Вие ми приличате на бездарни артисти. Вие сте недействителни, нереални…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: Как? Нима мисълта и словото са недействителни, нереални? Те съществуват в нас…

ЛУКАН: … чрез Отца.

ПАВЛИНА: Ами мълчанието?

ИВАН: И то…

ПАВЕЛ: Стига! Вие не сте студентите в края на двайсети Век, при това — в нашия благочестив университет. Сигурно някой бездарник ви е измислил. Или зъл демон ни внушава репликите. А може да сте сключили договор и с дявола на науката… Осъзнайте се! Докога ще петните с богохулства храма на науката? По-скоро си вземайте мизерните дипломи и се махайте…

ОТКЛОНЕНИЕ:

ПРОФ. КРЪСТЕВ: Покайте се, защото приближи краят на следването ви!…

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ И СПАСЕНИЕ:

ИВАН: Да… Време е да се махаме от тоя храм — от тая сцена. И да излезем навън, на въздух… Да се избавим, да се освободим от Спасителя — от робското очакване, че някой ще ни спаси…

ЛУКАН: И той да се освободи от нас…

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗБОР НА ПЪТЯ:

МАГДАЛЕНА: Но защо…

ЛУКАН: Вкусихме от питието на познанието и ще трябва да напуснем тая райска градина… А сега — накъде?

ИВАН: (става) Аз ще тръгна по пътя — да търся върховното знание. Понеже мнозина се хвалят, че са го намерили, че са постигнали премъдростта… После… не зная…

ЛУКАН: (става, може да вземе бутилка със себе си) А аз — по другата пътека ще се отклоня… Ще пия, за да потискам знанието, за да забравя… Така може би ще се доближа до първоначалното познание или до първичното чувство, до живото чувство…

ИВАН: Да, ще си ги припомниш…

МАГДАЛЕНА: (става) Аз ще търся любовта. И ще уча децата с обич… Защото любовта и децата са нашето спасение…

 

Мария също става.

 

ИВАН: (към Павел и Павлина) А вие? Така ли ще останете?

ПАВЕЛ: Ние не сме предатели и… преследвачи, ние сме верни… последователи…

ИВАН: Ти може и асистент на Кръстев да станеш…

ЛУКАН: Вие може и да се ожените…

ПАВЕЛ И ПАВЛИНА: (поглеждат се) Ние можем и…

ЛУКАН: Е, какъв по-щастлив завършек от това?

ИВАН: Има време и за тях…

МАРИЯ: Да тръгваме! Ние сме неговите апостоли. И носим благата вест!

ОТКЛОНЕНИЕ:

ИВАН: Роди се Избавителят, който ще спаси хората от Избавлението…

ЛУКАН: … ще ни избави от представлението… Ех, как ми се живее… още…

ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ (НЕВЪЗМОЖНОСТ) ЗА ИЗКУШЕНИЕ И КРАЙ:

Четиримата се приближават неуверено към средата на сцената. Леко притъмнява. Озъртат се, обикалят наоколо… Тихи гласове:

 

МАГДАЛЕНА: … Откъде излезе Детето?

ЛУКАН: Забравих… Главата ми се върти…

ИВАН: Не знам… Зрящите навярно знаят…

МАРИЯ: … Защото не вярвате…

 

Иван коленичи последователно пред двете бюра, почуква, удря с юмрук по вертикалните им широки страни и записва с тебешир: „Това е стена!“ (на едното бюро), „И това е суета!“ (на другото бюро)… Двамата преподаватели спокойно вършат работата си…

 

МАРИЯ: … че ще се върнем при Него…

ЛУКАН: Ще се преродим… Какъв съм бил… в предишния си… действителен живот?…

МАГДАЛЕНА: Ах, няма ли край?…

ЛУКАН: Тоя Лабиринт…

МАГДАЛЕНА: Докога ще ни измъчва?… Вече (задъхва се)… изтощени… изчерпани…

ЛУКАН: Губя си… слово…

ИВАН: Словото изтича, за да остане…

ЛУКАН: Първородният грях…

ИВАН: … че проговорихме…

ЛУКАН: Змията… на Твореца…

ИВАН: Трябваше!…

МАГДАЛЕНА: (край една врата) … ключът?

ИВАН: В Отца…

МАРИЯ: Отче, не ни изоставяй!…

 

Четиримата се приближават бавно към ИС със запалени свещи в ръце.

 

ЛУКАН: В началото…

МАРИЯ: Да се помолим…

МАГДАЛЕНА: … да каже… словото…

МАРИЯ: Ах!…

ИВАН: А може би… и трябва да завърши… с мълчание…

МАГДАЛЕНА: Значи… всичко… е било… напразно…

ИВАН: Не… всичко… ще бъде… пак…

ВЪЗМОЖНА ФИНАЛНА СЦЕНА:

Четиримата замират на място — на кръст около ИС…

Павел и Павлина са станали, протегнали ръце един към друг. Павел — с полуотворени уста. Двамата — неподвижни.

Проф. Ангелов и проф. Кръстев са станали и са се подпрели с левите ръце на бюрата, а с десните ръце са хванали главите си. Очите им са широко отворени…

* * *

Мълчание. Тишина…

След относителното изчерпване (осъществяване) на всички възможности пиесата става необходима и завършва.

Последна възможност: да бъде незавършена…