Марин Тачков
Автобиография

Тъй ме благословиха

моите родители:

„Сине, свободен си!“

И аз изпълзях

от майчината утроба.

 

Притисна ме мама

до своята гръд.

Кротичко сучех,

шептеше ми тя: „Бъди ми свободен!“

И ме пускаше да играя на пода…

 

В училищата ме учеха

да изучавам учения много…

И ми връчваха диплома

с милите думи:

„Свободен си!“

 

Изпратиха ме на границата —

да я браня от чужди и… свои.

Млад не загинах —

уволниха ме за награда:

„Свободен си!“

 

Но станах студент.

И ме хранеха

с тлъсто изпечено слово.

Повръщах го аз на изпитите

и казваха ми: „Свободен си!“…

 

И тъй — крачка по крачка —

следвам сянката на Живота…

И той ще въздъхне от мене накрая:

„Сбогом, човече! —

Свободен си!“