Иван Вазов
Долината

Обичам те, долино моя хладна,

долино сенчеста, приветна, шумна —

мирът на твойта тайнственост отрадна,

шумът на твойта вада сладкодумна…

 

Възток ли, запад ли изгрей пламливо —

ти каниш ме приветливо на гости

и бързам в твойто лоно аз щастливо,

обилно с прелести омайни, прости.

 

Във твойте брястове зеленолисти

невидим славей пей, въздиша чудно,

упойно бъблят струите сребристи

на твоето поточе будно.

 

Когато вечер знойно юлско слънце

зад твойте стари дъбове зализа,

над теб се носи весел шум от звънци

и стадото насам игриво слиза.

 

Дръвята шъпнат; птички рой грамаден

цвърчат си; крави млечни мързеливо

пристъпят; въздухът е хладен

и пълен с дъх от сено миризливо.

 

Приятно губи се окото в твойте

отрадни сенки, де зефирът шушне,

и следва сред ливадите, усойте

на твойта вада токът лъкатушни.

 

И вред хармония се нова слиша,

и вред природата цъфти омайна,

и нямаш кътче, дето да не диша

поезия божествена и тайна.

 

Хисар, юли 1883