Иван Давидков
Виж тия уморени длани

Виж мия уморени длани,

отпуснати на коленете.

 

Пръстта, цимента и ръждата

са изгравирали по тях

балади от безсънни нощи,

които всеки ден чете

едничка струята свистяща

на бялата от вар чешма.

 

Попуква утринният вестник

под пръстите

с метален звук

и гледай: над водовъртежа

на най-последните събития

през клоните затрепкал лъч

огрява тия едри длани

с мазоли, белези и бръчки,

както в отсрещното училище

игриво слънчево петно

огрява на стената бяла

старинна карта на света.