Любомир Т. Пировски
Велик ден

Христос воскресе…

И умря под бомбите.

 

Христос воскресе…

и умря, разпнат

от алчност и злоба, отчаяние

в олтара на душите ни.

 

Христос воскресе…

пак, отново —

в залъка откъснат от твоята уста

за гладния до теб;

в надеждата пробляснала,

че нужен си сега;

в любовната искра,

припламнала напук на всичко

покрай теб в света.

 

Христос воскресе…

* * *

Мъжът на трийсет и три

е нечие пораснало дете,

сила вдъхвало със свойта крехкост

на строгия баща…

 

Мъжът на трийсет и три

опора е сега на своите деца

и сила, вяра и надежда

за този свят —

прекрасен и тревожен,

от мълнии

като буреносен хоризонт раздиран,

от дъга красива,

с любов прегръщан…

 

Мъжът на трийсет и три,

на разпятие решил се…

Светът е твой сега…