Любомир Т. Пировски
По свой път

Ручей бистър в речно корито,

издълбано от мътна вода,

лъкатуши по своя следа —

стига до зажаднели уста.

 

А в тинята жабите квакат —

проклинат тази бистрота,

за тях — чужда среда.

 

Ручей ромоли — песен струи —

за пътя на странници много,

пътьом, с целувката чиста поели

глътка жива вода…

 

А жабите квакат,

удобно зарити в мътното речно корито,

без надежда за своя следа…