Любомир Т. Пировски
Пътят

Едно и също нощ и ден,

с човек безименен и сив до мен,

с мечти несбъднати,

с изгубени илюзии и лоша орис,

бленувам аз простори,

любима работа и хиляди неща

с приятел мой да споделя.

Уви, там където намесят се пари,

приятелството не спори…

В дискотеки, барове, хотели,

утехата подирих аз,

в компания с уиски, бизнесмени

и ах, какви жени…

Уж е весело,

а ето че отвред всеки иска те

за омлет в своята чиния…

Да, там където намесят се пари,

веселието не върви…

В отчаянието свое,

и във Вярата нетленна

потърсих аз спасение… уви.

И ето най-подир

призванието свое, наше,

чрез мисълта си аз открих:

За творчеството,

подобен на Твореца свой,

човекът е създаден —

от детето с надежда мъж да сътвори;

от грубата земя и свойте капки пот,

хляба вкусен с любов за други да омеси;

на листа празен словата свои

в стихове изстрадани да подреди

и на други с вяра да ги подари.

И всичко туй след себе си да завещае

по пътя вечен и човечен —

от себе си на другите обречен.